Иракската криза върна политическите сили по местата им

БСП се опитва да осуети българска подкрепа за САЩ в евентуална военна операция срещу Ирак, като предложи страната да участва в такава операция само след нова резолюция на ООН или разрешението да важи само за периода на подготовката на операция, но не и за нейното провеждане.

На този етап БСП успя да блокира само решението на външната комисия по искането на САЩ. Очаква се утре НДСВ, ДПС и ОДС да дадат одобрение, независимо как ще гласува левицата.

Днес правителството одобри искането на САЩ България да предостави въздушни коридори, летище Сарафово и български контингент до 150 души за химическа, биологическа и ядрен защита на територията на съседна на Ирак държава и го внесе за гласуване в парламента.

ОДС се обяви още вчера в подкрепа на американското искане и настоя президентът и премиерът да изразят ясни позиции пред българските граждани за режима на Саддам Хюсеин.

Днес парламентарните групи на НДСВ и ДПС решиха да подкрепят единодушно предложението на кабинета, но направиха една поправка във внесения текст - решението да важи не за евентуалната подготовка и провеждането на операция по изпълнение на Резолюция 1441 на ООН, а в рамките на евентуално участие в такава операция. Това се наложи поради намерението на БСП да поиска разрешението да важи само за периода на подготовката на военна операция, но не и за нейното провеждане.

Левите депутати днес не стигнаха до единно мнение каква позиция да заемат по американското искане. Някои настояваха да гласуват против или да се въздържат, а други, като социалдемократът Николай Камов, се обявиха за подкрепа на антитерористичната коалиция.

Пируетът на БСП по иракския въпрос в последните дни, както и първоначалният отказ на ОДС да обяви ясна позиция, за кратко време създадоха впечатление за размяна на ролите.

Преди 10 дни на семинар в Рибарица левицата обяви изненадващо, че ще подкрепи българско участие в едностранна военна операция на САЩ без санкцията на ООН. След като това беше потвърдено от Изпълнителното бюро на партията, нейният Висш съвет накрая обърна позицията наопаки, като обвърза българската подкрепа за военна операция със съгласието на ООН. Подобна позиция изрази вчера и президентът Първанов.

Днес лидерът на БСП Сергей Станишев я претвори в официално проекторешение, което внесе при парламентарния шеф Герджиков. След това обаче Станишев леко промени и тази си позиция, обяснявайки, че не било задължително да има нова резолюция на Съвета за сигурност, а санкция на Съвета за сигурност за военен удари срещу Ирак.

Така България щяла хем позитивно да отговори на САЩ и да позволи започването на подготовката и планиране на евентуална операция, хем да покаже стремежа си "да се запазят основните принципи на международното право и да се съхрани ролята на Съвета за сигурност". Станишев изложи това си мнение пред премиера Сакскобургготски, който го изслушал с голямо внимание.

Министърът на отбраната Николай Свинаров отхвърли предложението на Станишев. Запитан трябва ли да има нова резолюция на ООН, която да санкционира военна операция, той отговори: естествено да има, но въпросът е какво правим, ако я няма. От нас като партньори се иска помощ и подкрепа, без да това да е обвързано с никакви резолюции. Ние трябва да реагираме като коректен партньор, обвързването с всякакви бъдещи несигурни събития не е отговор на партньор, категоричен е министър Свинаров.

В последните дни се появиха най-различни тълкувания за рязката промяна в поведението на БСП, свързани най-често с вероятен инструктаж от Партията на европейските социалисти или с желание да се угоди на Германия. Другото обяснение е, че както Първанов, така и БСП, очакват Съветът за сигурност все пак да гласува нова резолюция за Ирак след вчерашния доклад на американския държавен секретар Колин Пауъл и изслушването на оръжейните инспектори в ООН на 14 февруари.

Проблемът е, че и в тази ситуация БСП пак разчита на недотам осведомената българска публика, пропускайки обстоятелството, че въпреки съпротивата си на война в Ирак, германският канцлер Шрьодер вече се проявява като реален съюзник на САЩ. Още в средата на януари той даде на САЩ неограничен достъп до въздушното пространство на страната, защита на американските военни бази и се съгласи да предостави на Израел отбранителни ракети Пейтриът, да разреши на оперирани от германски екипажи натовски самолети - радари Ауакс да наблюдават турско-иракската граница, както и да остави разузнавателните самолети в Кувейт на разположение на американските войски.

ОДС в крайна сметка се оказа на позицията, която се очакваше да има, въпреки че преди седмица предпочете позата на опозиция на правителството включително и по въпроса за Ирак. Сините поискаха първо кабинетът да си каже мнението и освен това да договори писмени гаранции за националната сигурност.

ОДС е за категорично разоръжаване на Ирак и за подкрепа на международната общност да отстрани заплахата за сигурността и световния мир, каза днес зам.-председателят на Народното събрание Асен Агов от ОДС.

Той попита защо няма оценка на президента и премиера за действията на режима на Саддам Хюсеин и настоя обществото да бъде информирано от управляващите за позицията на България за политиката на Саддам, за българската позиция по ситуацията около Ирак, както и как ще бъдат осигурени гаранциите за България при евентуална война. Той каза, че е необходима единна позиция по този въпрос, за да бъде успокоено обществото.

Претенциите на ОДС към правителството и президента са напълно основателни, тъй като от изявите на двете институции става ясно, че позиция имат само външният министър Паси и военният Свинаров. Симеон така и не е изразил категоричното си мнение по иракската криза и основанията на правителството му да подкрепи американското искане. Президентът Първанов пък се измъкна с витиевати позовавания на международното положение и в крайна сметка застана на позициите на бившата си партия. БСП обаче няма претенции към мълчанието на Първанов, макар че той е държавен глава и върховен главнокомандващ, а само към Симеон.