Иран започна да доставя природен газ на Турция

Иран и Турция преодоляха застоя помежду си с първата доставка на природен газ. Пробивът в тази област е дългоочакван успех за Иран, но бъдещите доставки все още ще зависят от икономическото възстановяване на Турция през 2002 г.

Първите количества ирански природен газ започнаха да се нагнетяват в тръбопровода за Турция на 10 декември, с което се сложи край на проблемите, които продължаваха повече от пет години. Началото на доставките, обявено на 11 декември от турския министър на енергетиката и природните ресурси Зеки Чакан, отбелязва първия голям успех на Иран в износа на природен газ за неговите съседи въпреки факта, че страната притежава вторите по големина газови резерви в света.

От години Иран изразходваше по-голямата част от своя произведен газ като го оставяше да изгори в атмосферата, докато в същото време нагнетяваше до една трета от производството обратно в земята, за да увеличава добивите на пресъхващите петролни кладенци.

Зависимостта на Техеран от приходите от петрол и липсата на възможности за износ на газ доведоха до дългогодишно изоставане на газовия сектор в страната, който сега обаче може да преживее радикална промяна. В допълнение към достигането на турския пазар след години на отлагания, Иран има надежди за изграждане на газопроводи до Пакистан и Индия от своето огромно газово находище Южен Парс, намиращо се в Персийския залив.

Но пробивът с Турция дойде след дълги серии от поражения, което би могло да увеличи съмненията по въпроса дали всички проблеми са били решени успешно. По силата на споразумението, подписано през 1996 г., Иран се предполагаше, че ще започне да подава природен газ на Турция до края на 1999 г. по договор за 23 години, който бе оценен на около 20 млрд. долара. Срещу договора се обявиха САЩ, след като той бе подписан от ислямисткото правителство на бившия турски премиер Неджметин Ербакан.

Конкретният план за строителство на дългия 2500 километра газопровод между двете страни имаше за цел да преодолее американските санкции, които следват при инвестиции в Иран (от страна на трети държави или техни компании). Според плана всяка страна се ангажира да финансира работите на своя територия, като двете части на тръбата се съединяват в крайграничния град Базарган.

Опозицията на САЩ в известна степен изигра роля в последвалите проблеми, но по-голямата част от тях бяха следствие на неуредици било от турската, било от иранската страна на границата. В случая с Турция, страната се опитваше да съвмести своите амбициозни проекти за развитие със серията от шокове, включително земетресението от 1999 г. и двете икономически кризи.

През февруари 2000 г. турски представители признаха, че не са готови да поемат ирански газ, след като Иран заплаши да наложи глоби в размер на 200 млн. долара по силата на договора от типа "взимаш или плащаш". Тогава страните се споразумяха за нова крайна дата за начало на доставките - 31 юли 2001 г., при което договорът за доставки бе продължен до 25 години.

Турция отново блокира сроковете като се оправда, че Иран не е успял да построи измервателна станция в Базарган за точно отчитане на подавания природен газ по международните стандарти. Дори при обявяването на първите газови доставки от тази седмица, турският министър на енергетиката, цитиран от АП, заяви: "Има още някои проблеми с инсталацията за отчитане, които още не са решени".

Тези резерви обаче могат да породят конфликт в бъдеще, особено когато настъпи падежът за плащанията по договора. Източник от газовия бранш съобщи, че Турция е била убедена да спре бавенето по проекта от страх, че руският проект "Син поток" /за строителство на газопровод по дъното на Черно море/ няма да бъде завършен в срок през 2002 г.

По повод тази информация представител на италианската компания ENI, която е партньор по проекта на руската Газпром, заяви, че подводният участък на газопровода се строи по график.

С течение на годините ценността на иранския договор може да нарасне. На 11 декември иранската официална информационна агенция IRNA съобщи, че неговата цена възлиза на 30 млрд. долара, с което той се превръща в една от най-големите енергийни сделки в региона.

Турция се очакваше да купи едва 165 млн. кубически метра газ от Иран до края на 2001 г. Но този обем ще нарасне до 4 млрд. кубически метра годишно до края на 2002 г. и ще достигне 10 млрд. кубически метра годишно през 2007 г., според Чакан.

Турция все още изглежда притисната между своите икономически проблеми и плановете си за икономическо възстановяване. Турският брутен вътрешен продукт спадна с 6,4 на сто през първите три тримесечия на 2001 г., съобщи през декември турският Държавен статистически институт. Спадът изглежда ще бъде по-дълбок от прогнозираното от Международния валутен фонд понижение от 4,3 на сто за 2001 г.

От Анкара също така отчетоха свиване на икономиката като цяло с 8,5 на сто през първите девет месеца. От друга страна Чакан прогнозира през ноември, че потреблението на електричество в Турция ще нарасне през 2001 г. 0 и 1 на сто, което е възможен знак, че рецесията не е толкова дълбока, колкото внушават данните на официалната статистика. От МВФ прогнозират нарастване на брутния вътрешен продукт с 5,9 на сто през тази година.

Трудно е да се каже какво ще се случи, ако икономическото възстановяване не се състои в този срок и Турция получи газ както от Иран, така и от Русия през тази година в допълнение към доставките от други страни. Анкара също така се е ангажирала да купува в бъдеще газ и от Азербайджан.

Турция изостава с плановете си за изграждане на нови електроцентрали в резултат на положението в икономиката и на скандал в енергийния сектор. Плановете за нови тръбопроводи за продажба на излишния газ в Европа все още очакват да бъдат реализирани.

Въпреки че началото на подаването на природен газ от Иран може да означава точка на един стар спор, това едва ли ще означава край на всички проблеми. Изглежда обаче, че сега и двете страни споделят общия интерес за възстановяване на турската икономика.