Исландия пред банкрут

Исландският парламент прие в понеделник спешни законодателни промени, с които да спаси сриващата се в страната банкова система, съобщи ББС. Част от мерките, които ще предпазят Исландия от държавен банкрут, предвиждат неограничени гаранции за банковите спестявания на гражданите и национализация на жилищните кредити.

Промените се налагат, след като финансовият регулатор на Исландия временно блокира дейността на шест от най-големите исландски банки и финансови къщи, за да предпази вложенията на инвеститорите.

Икономиката на Исландия е изцяло доминирана от банковия сектор. Това прави островната държава с население 300 хил. души изключително уязвима на глобалната финансова криза. Банковите проблеми на Исландия ще се отразят негативно на британския бизнес, който кредитира дейността си чрез нейните банки.

Най-големите финансови институции на Исландия се съгласиха да разпродадат активите си в чужбина и да реинвестират парите в собствената си държава. По този начин се надяват да укрепят икономиката си и да спрат срива на исландската крона, която загуби една пета от стойността си спрямо долара и 30% спрямо еврото.

За да се стабилизира икономиката на островната държава, профсъюзите са притиснати да ограничат ръста на заплатите, въпреки инфлацията от 14%. В замяна синдикатите са поискали от правителството страната да се кандидатира за членство в ЕС – нещо, на което то се противопоставя от много години.

Икономиката на Исландия се основаваше на рибарството, но през 1990 г. банковият сектор се разви изключително бурно, като излезе извън границите на страната и надвишаваше няколко пъти брутния вътрешен продукт.

Миналата седмица Исландия национализира третата по големина банка в страната – "Глитнир".

Във вторник правителството обяви, че фиксира курса на кроната към еврото, за да спре обезценяването ѝ. Това доведе до кратко успокоение. Същевременно исландската централна банка пусна съобщение, че е договорен заем от 4 млрд. евро от Русия в подкрепа на финансовата система на страната. Съобщението се оказа прибързано, защото от руското правителство побързаха да опровергаят, че Русия не е отпуснала заема, а "ще се водят преговори за евентуалното му отпускане".

Европейките държави ще се спасяват поотделно

Още преди края на срещата на финансовите министри в Люксембург във вторник стана ясно, че няма нагласа за промени в общностното законодателство, които да реформират европейската финансова система. Многократно обещаваният общ и координиран отговор на кризата явно ще се дава поотделно от всяко правителство.

Правителствата на 27-те държави членки ще заложат на навременното спасяване на финансови институции, изпаднали в затруднения, без да се нарушават принципите на конкуренцията, и максимална защита на депозитите на гражданите, за да няма паника и увеличаване на риска от фалит.

Хаосът на световните пазари

Бурята, предизвикана от кредитната криза в САЩ и достигнала с огромна сила Европа, е далеч от утихване, пише "Индипендънт" във вторник.

Азиатските пазари усетиха първи страха - Токио достигна най-ниското равнище от четири години, както и Китай.

Бързо развиващите се пазари в понеделник отбелязаха най-големия спад от 20 години, последвани от руската борса, която преживя най-тежкия си ден от създаването ѝ, коментира вестникът.

С преминаването на страха на запад изглеждаше, че няма много надежда и за Лондон. Така и се оказа. При това темпо на спад след 10 дни ще можете да си купите цялата Лондонска фондова борса с джобните си пари, пише още "Индипендънт". В континентална Европа страхът беше също толкова силен, отбелязва вестникът.

Президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише заяви снощи, че нервните пазари надценяват рисковете и призова финансистите да запазят спокойствие. Трише посочи, че правителства като германското и ирландското, които обещаха да гарантират всички частни спестявания, са поели отговорностите си.

Световната банка: Разширете Г-7

На фона на оптимизма на Трише, председателят на Световната банка, Робърт Зелик заяви, че групата на седемте най-развити държави Г-7 вече не е ефективна и трябва да бъде заменена, предава Ройтерс.

Зелик, който говори преди срещата на финансовите лидери от Г-7 този уикенд във Вашингтон, посочи, че глобалната финансова криза е като студен душ и това показва необходимостта от по-широко сътрудничество с повече страни.

"Г-7 не работи", каза Зелик по повод на групата на най-развитите държави, включваща САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Франция, Италия и Япония. "Имаме нужда от по-добра група за различното време", допълни Зелик.

Председателят на Световната банка заяви, че в тази нова структура трябва да се включат Китай, Индия, Бразилия, Република Южна Африка, Саудитска Арабия, Мексико, Русия и сегашната Г-7, предаде ИТАР-ТАСС.

Но не е достатъчно от Г-7 да се направи просто Г-14, каза Зелик. Ние не можем да създадем нов свят, просто преправяйки стария. Тази структура трябва да бъде гъвкава и да не бъде ограничавана от определен брой страни, които да влизат в структурата, която трябва максимално да засили сътрудничеството между страните и държавните и частните институции, каза още Зелик.

Представителите на новата група трябва редовно да се срещат и с помощта на Световната банка и Международния валутен фонд да намират начини за решаването на проблемите.