Намерението на Министерството на електронното управление (МЕУ) да купува централизирано компютри и периферни устройства за държавната администрация нажежи страстите в IT бранша.

Идеята да се създаде Централен орган за покупки в сектор "Информационни и комуникационни технологии" към МЕУ не е нова. За първи път беше лансирана по времето на служебното правителство на Димитър Главчев, но не мина.

Сега кабинетът на Росен Желязков се опитва отново да я прокара, след като в началото на април публикува за обществено обсъждане проекта за постановление. 

Аргументите на правителството са, че с централизирането в МЕУ на покупките на компютри и периферия за нуждите на държавната администрация ще се постигне икономия от мащаба и намаляване на времето за възлагане на обществени поръчки в сектора на информационни и комуникационни технологии (ИКТ).

Но бизнесът не смята така. Редица организации, сред които Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българската стопанска камара (БСК) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се обявиха твърдо против създаването на новия административен орган. Това става ясно от публикуваните им становища на портала за обществени консултации. Срокът на общественото обсъждане изтича на 10 май 2025 г.

Още по темата

Министерството на е-управлението иска да купува компютрите на чиновниците

19 април 2025 08:00

В момента също има Централен орган за покупки, който е към Министерството на финансите. Анализът на БАИТ показва как няколко фирми доминират поръчките в ИКТ сектора, като реалната конкуренция е силно ограничена.

Според браншовата организация предложението за отделянето на ИКТ поръчките в Министерството на е-управлението "не само не решава този проблем, а го задълбочава, като премахва външния контрол, съчетавайки в едно лице – министерството – както възложител, така и контролиращ орган".

"Подобна централизация без съпътстващи механизми за прозрачност, отчетност и гарантиране на равен достъп до пазара не е реформа, а регрес. Тя противоречи на основните принципи на доброто управление и е в ущърб както на държавната администрация, така и на българския бизнес", смята БАИТ.

БСК подкрепя това становище. Стопанската камара обръща внимание, че предложението на МЕУ е "казуистичен подход", който би дал повод всяка една администрация, която смята, че определени доставки или услуги са относими към дейността ѝ, да поиска да и бъде възложено управлението на тези поръчки. За пример е дадено предоставянето на фиксирани и мобилни телефонни услуги и мобилен интернет със създаването на Централен орган за покупки към министъра на транспорта и съобщенията.

Според становищата на бизнеса, сега големият въпрос е дали пазарът на ИКТ ще бъде монополизиран напълно, след като това вече се случи частично чрез държавния системен интегратор – "Информационно обслужване" АД.

Интересите в сектора са големи, защото става въпрос за разпределянето на поне 100 – 200 млн. лв. годишно за покупка на техника, създаването на софтуер и поддържането на IT мрежите в държавната администрация.

Монополът на "Информационно обслужване"

В позицията си БАИТ посочва, че ИКТ пазарът вече е свит и на практика недостъпен след въвеждането на задължителната консолидация чрез "ин-хаус" договори на дейностите по системна интеграция. Става въпрос за прословутия чл. 7с от Закона за електронното управление, който даде право единствено на държавното дружество "Информационно обслужване" да прави тези поръчки.

"Този държавно наложен монопол на "Информационно обслужване" над значителна част от
ИКТ пазара" през последните години (от 2020 г. до момента) има "изключително негативно влияние", защото достъпът на голяма част от компаниите е силно ограничен, посочва БАИТ. Анализ на организацията сочи концентрация на договори и парични потоци в няколко
изпълнителя. За периода 2020 – 2024 г. близо 80% от общата стойност на сключените договори са с едва с 10 фирми, според регистъра за обществените поръчки.

Делът на договорите, сключени след поръчки с подадена само една оферта (без конкуренция) за периода от 2020 г. до днес, е трайно над 60% от всички договори, сключени от "Информационно обслужване", като през 2021 г. този дял дори достига 80%. Този показател за "Информационно обслужване" е значително над средния за страната, който е 37%. (източник: 2024 Country report – Bilgaria of European Commission4), посочва БАИТ.

Още по темата

Защо "Информационно обслужване" се ядоса?

4 април 2024 08:04

Според организацията не са доказани икономии от мащаба и намалени разходи за ИКТ от държавните администрации. Много голям е делът на сключените договори от "Информационно обслужване" с цена 95-100% от прогнозната стойност на обществената поръчка. Има случаи на договори на цени над официалните ценови листи на производителите, т.е. не се реализира спестяване, защото няма реална конкуренция, смята БАИТ.

"Резултатът от всичко това е, че частните компании от ИКТ бранша нямат директен достъп до бизнес с административните органи в обхвата на системната интеграция по чл.7с от ЗЕУ, а само през "Информационно обслужване". Тези административни органи, посочени в съответните редица решения на Министерски съвет, представляват едни от най-големите и ключови администрации в България, които разходват едни от най-големите бюджети за ИТ проекти, дейности и доставки и във финансово изражение представляват голям процент от общия ИКТ пазар в публичния сектор в България", се казва още в позицията на БАИТ.

Организацията обръща внимание, че по този начин компаниите от ИКТ бранша се поставят в зависимост от един възложител в лицето на "Информационно обслужване", за достъп до бизнес с административните органи в обхвата на системната интеграция по чл.7с от ЗЕУ. По този начин се нарушават принципите за стимулиране на свободната конкуренция, прозрачност и равен достъп и недискриминационно отношение, смята БАИТ.

Освен пряко негативно въздействие върху пазара, това директно "ин-хаус" възлагане на
"Информационно обслужване" е и в драстично противоречие с условията за прилагане на изключението по чл. 12 от Директива 2014/24/ЕС5 за обществените поръчки, българското и европейското законодателство, посочват от БАИТ.

Неотдавна Европейската комисия започна наказателна процедура срещу страната ни заради нарушаване на правилата за обществените поръчки при директното възлагане на дейности на "Информационно обслужване". Правителството на Росен Желязков обаче твърди, че няма нарушение на закона за обществените поръчки, защото се прави инхаус възлагане.

"Информационно обслужване" също отрича да има монопол на ИКТ пазара, защото едва около 3% от общия брой административни органи у нас са в обхвата на системната интеграция по чл.7с от ЗЕУ. Освен това компанията въведе и Механизъм за прозрачност и отчетност на системния интегратор и публикува на сайта си, пълен отчет за дейността и публичното възлагане, отчети по рамковите договори с администрациите, нормативната уредба и др. Позицията на "Информационно обслужване" относно обвиненията в мополол вижте тук.

Малките и средните фирми са най-потърпевши

Всички бизнес организации са единодушни, че ако правителството на Росен Желязков гласува постановлението на Министерството на електронното управление за нов централен орган за покупки на компютри, това ще удари основно малките и средните предприятия (МСП), защото те нямат капацитет да участват в големи централизирани търгове. В същото време те допринасят за 75.7% от общата заетост и за 65.3% от добавената стойност в икономиката, по данни на НСИ.

Така реалният достъп до ИКТ пазара ще бъде даден основно на няколко големи компании, което ще доведе до монополизация и ограничаване на свободната конкуренция, намаляване на иновациите и разнообразието на предлаганите продукти, посочва бизнесът.

Въпреки че ще бъдат най-засегнати от готвената реорганизация, малките и средните предприятия не са третирани в проектопостановлението като "пряка заинтересована страна" и дори МЕУ смята, че този въпрос не ги засяга.

В същото време БАИТ предупреждава, че може да се стигне до фалити на компании, особено на регионално ниво. Това ще доведе до "липса на подготвени и компетентни в сферата на технологиите местни компании и ще ощети пряко редица местни организации като общини, болници, регионални и териториални поделения на централни органи", посочва браншовата организация.

Според нея така може да се стигне до ситуация доставената техника по централните договори да няма кой да я внедри, поддържа или да предоставя съпътстващи технологични услуги.

Конфликт на интереси и картелни споразумения

БАИТ смята още, че прекомерната концентрация на функции в МЕУ на практика представлява и конфликт на интереси, защото министерството едновременно ще регулира и контролира.

Централизацията на голям обем поръчки в един орган увеличава и предпоставките за корупционни практики и картели между ограничен кръг избрани изпълнители, предупреждава още браншовата организация.

БАИТ смята още, че вместо да се реализират икономии, ще се повишат административните разходи за МЕУ и отделните администрации, а бизнесът ще бъде натоварен с разходи за банкови гаранции, по-високи изисквания за участие и други финансови тежести.

Още по темата

Как Министерството на е-управлението даде накъсо с дигитализацията на регистрите

13 февруари 2024 08:08

Бизнесът е единодушен, че в предложението на МЕУ няма задълбочен анализ на икономическите ефекти от създаването на Централен орган за покупка на компютри, защото не е посочено какви са очакваните спестявания, подобрения в ефективността или потенциални рискове. Представената предварителна оценка за въздействието е повърхностна и едностранчива, без конкретни измерими индикатори и липсата на анализ за въздействието върху конкуренцията и малките и средни предприятия.

Бизнесът е на мнение, че безспорно е нужно подобрение в управлението на технологичното развитие на държавата. "Но наличието на дефицити в управлението на ИКТ бюджетите, съществуващите потенциални корупционни практики, както и липсата на капацитет в държавата, не могат да се наваксват с мерки, които ограничават пазара и развитието на частната инициатива. Освен това считаме, че с предложената реформа няма да бъде постигната целта на МЕУ за спестяване на публичен ресурс и подкрепа на капацитета на администрациите за провеждане на процедури по Закона за обществените поръчки", се казва в позицията на Асоциацията на индустриалния капитал. 

Позицията на БАИТ се подкрепя още от Британско-българската търговска камара, Демократичен център, Професионална асоциация по роботика, автоматизация и иновации /PARAi/, фондация "Клъстер информационни и комуникационни технологии" /ИКТ Клъстер/, както и редица индивидуални компании от ИТ бранша.