Иван Костов: Да не допускаме неприемливи условия от инвеститорите в български дълг

Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков увери, че предстоящото плащане по външния дълг няма да бъде финансирано от Сребърния фонд, а част от средствата ще се набавят чрез пускане на облигации на вътрешния и външния пазар. "Там просто изчакваме да стане по-благоприятна обстановката, да се реши гръцкият проблем и всъщност само от средата на януари досега, до днешна дата ако сега си вземем такива пари, външни облигации, ще ни е по-евтино с близо процент и половина. Тогава щеше да бъде 7%, сега е вече на пет и половина. Аз изчаквам да стане още по-евтино", каза Симеон Дянков във вторник пред Нова телевизия.

“Ако се пускат облигации на пазара, на инвеститорите трябва да им е ясно, че не могат да диктуват неприемливи условия на българската държава", коментира по-късно Иван Костов пред БНР.

Той съобщи, че е имал среща с Дянков миналата седмица, на която са обсъждали въпроса с финансирането на дълга. "Подсказал съм някои много ключови решения. Срещнах разбиране, така че аз съм по-спокоен от този разговор", коментира бившият премиер и финансов министър.

"Това е ключово, за да се получат по-ниски лихвени проценти. От тази гледна точка е добре те да знаят, че българската държава има определени варианти, при които да финансира тези задължения, и в този смисъл тя не е притисната в ъгъла, до степен да ѝ се диктуват крайно неприемливи условия. Така че тезата за Сребърния фонд в този ѝ вид може да послужи по много положителен начин на самата операция по пускане на държавни облигации...”, заяви Костов по повод тезите, че плащането по външния дълг ще се финансира с пари от Сребърния фонд или фискалния резерв.

“Българските облигации трябва да се пуснат на свободен пазар и да се търгуват непрекъснато", коментира лидерът на ДСБ. Той добави, че само тогава българските ценни книжа ще имат ликвидност, което ще допринесе за успешното рефинансиране на българския дълг.

"Третото е, на пазара на тези облигации, да се пуснат пенсионни фондове, застрахователни дружества, защо не фирми и, разбира се, физически лица. Защото най-нормално е българските граждани да участват в кредитирането на собствената си държава, получавайки срещу това определен процент. Това стана в много страни в света. Това може да стане и в България", заяви Иван Костов, който е и съпредседател на Синята коалиция.

Според Костов не е добра идея сега България да се обръща за помощ към МВФ, защото така ще се усложнят още повече нещата. "Това ще означава следното, България не може да излезе на пазара на свободните инвеститори, не може да финансира собствените си задължения и заради това отбива панически и се
хвърля в обятията на фонда. Това е пълна деградация..."

На въпрос има ли опасност за пенсионната система, той отговори, че няма опасност, ако не се пипа Сребърният фонд.

Костов напомни, че Сребърният фонд е само резерв, управляван от правителството, но се води на Националния осигурителен институт и с него не се финансира изплащането на пенсии.

В отговор на въпрос той коментира, че “държавата ще катастрофира в случай, че Министерството на финансите се опита да използва само остатъка от фискалния резерв, т.е. част от Сребърния фонд, за да финансира дефицита и облигациите, които излизат в началото на годината”. “А ако го направи и ако се опита да не излезе на външния пазар, тогава наистина ще има неспособност да се обслужат задълженията на страната, каза Костов. Това ще качи лихвите по вътрешните кредити, допълни той.

Помолен да коментира предложенията на финансовия министър Симеон Дянков за намаляване на банковите лихви, Костов изтъкна, че "ако се усети, че българското правителство не може да финансира добре своите дефицити и своите задължения, това неминуемо ще качи лихвата по вътрешните кредити."

"Важно е какво цели държавата. Аз това настоявах да бъде разбрано, прието от министъра по време на нашата среща - държавата не може да цели интереса на кредитираните, не може да цели укрепване на банките, както си е самовъзложила БНБ. Държавата, ако е истинска държава, сериозна и солидна, се грижи за доверието към банковата система...Това е ключовото, ако има доверие в банковата
система, това означава има доверие в банките, има доверие в кредитираните, тост във заемополучателите. Цялата система трябва да увеличава доверието", заключи Иван Костов.

"Това за съжаление не е кой знае каква мъдрост, но много трудно се разбира и от правителството, и от централната банка. Едните считат, че трябва да застанат на страната на длъжниците, а другите считат, че трябва да стоят на страната на банките" заяви Иван Костов и отново изтъкна, че ключово е доверието.