Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Иван Костов и КНСБ призоваха за ревизия на плоския данък

Според финансовия министър Владислав Горанов сега не бил моментът за промяна

14 коментара
Иван Костов и КНСБ призоваха за ревизия на плоския данък

Бившият премиер Иван Костов и КНСБ призоваха за промяна да данъчната система на България и замяна на плоския данък от 10% с прогресивен, така че хората с по-високи доходи да плащат повече.

Това стана на конференция "10 години плосък данък в България", организирана от КНСБ и фондация "Фридрих Еберт".

Финансовият министър Владислав Горанов отговори, че предложението означава средната класа да плаща значително по-високи данъци, а въвеждането на необлагаем минимум по различни оценки щяло да струва на бюджета между 1 млрд. лв. и 2 млрд. лв. В управленската програма на ГЕРБ е залегнал ангажимент за запазване на данъчната тежест. "Сега не е моментът за преразглеждане на съществуващата данъчна система", посочи още Горанов.

Иван Костов настоява да се върне облагането от преди 2001 г.

Иван Костов предлага да се възстанови облагането от преди 2001 г., когато той управляваше България. Тогава данъчната система беше с прогресивна скала.

Костов припомни, че през 2000 г. е извършена сериозна данъчна реформа, тоест преди либертарианската данъчна реформа от 2003-2008 г., когато бяха въведени преките плоски данъци от 10%, а социално-осигурителните вноски – намалени с 44%. Преди 2001 г. данък общ доход се изчисляваше по петстепенна прогресивна скала до 38%, като имаше и необлагаем минимум.

Корпоративния данък се облагаше с двустепенна скала от 23.5% до 28% без необлагаем минимум, обясни Костов и допълни, че средната социално-осигурителна вноска е била 34.7%.

Според Иван Костов "неадекватно" данъчно облагане е причина за много вредни процеси в държавата, включително за неравенството.

Бившият премиер, който е и финансист, наблегна, че в момента облагането на брутните трудови договори с данъци и осигурителни вноски не е пропорционално, тъй като има максимален осигурителен доход от 2600 лв. Така, хората с доходи над него имат данъчно-осигурителна тежест, клоняща към 10%, докато тези под него – 42.7%.

"Колкото повече доходите на облаганото лице растат над максималния осигурителен доход, толкова повече делът на данъчните и осигурителни вноски клони към 10%. Общото облагане на хората с високи доходи клони към 10%, а на тези с работна заплата под максималния осигурителен доход данъчната и осигурителната тежест е 42.7%", обясни Иван Костов.

По думите му всичко това означава, че хората с високи доходи не са ангажирани с контрола на изпълнението на функциите на българската държава. При приблизително едно и също натоварване на БВП с данъци и осигурителни вноски – 29.9% през 2001 г. и 30% през 2017, приходите от облагането с данък върху доходите на физическите лица и от здравноосигурителни вноски са с много по-малък дял от общите данъчни и осигурителни приходи. През 2001 година те са били 44%, докато през 2015 г. вече са 38.9% от общите, което е за сметка на увеличаването на приходите от ДДС, допълни Костов.

Според него този намален дял е причина за други съществени рискове в управлението на бюджета - извършват се големи преразпределителни процеси между приходите от косвени данъци и разходите, които прави бюджетът, като например трансфера към НОИ. Тук е и причината за износа на евтин труд от страната, допълни Костов.

Плоските преки данъци са една от основните причини за укриване на доходите, каза още бившият премиер, който е и директор на Центъра за анализи и управление на рискове към Нов български университет.
Костов, цитиран от БТА, посочи, че за работодателя е изгодно ниското облагане на печалбата и личните доходи, защото от тях може да плаща неформални доходи на заетите, като спестява осигурителните вноски в размер на 32.7%.

Според него това ще е невъзможно, ако у нас се върне прогресивната скала на облагане и максималната печалба започне да се облага с 32%. Ако тя се облага с такъв процент и ако доходите на работодателя се облагат, както беше до 2001 г., с прогресивна скала до 38%, работодателят няма да има никаква сметка да изтегля от фирмата парите като личен доход и да ги плаща нелегално на хората, допълни Иван Костов.

Костов все пак призна, че препоръката му да се върне облагането от преди 2001 г. е "очевидно неизпълнима" при сегашните предпочитания на българските избиратели.

По думите на Костов в сегашната икономическа обстановка, когато произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) е с около 3.5 пъти по-голям от тогавашния, държавата трябва да предвиди и данъчни облекчения за реинвестирани в капиталообразуване печалби. В противен случай няма да се стимулира натрупването на капитал и създаването на работни места, допълни Костов.

Според бившия премиер в България действат и други негативни фактори, произтичащи от недофинансирането на поетите от държавата жизненоважни за обществото функции. Става дума за сигурността, където много фирми доплащат за своята сигурност, за образованието, където родителите плащат допълнителни уроци, за здравеопазването, където всички доплащаме за медицински услуги, каза Иван Костов.

КНСБ иска необлагаем минимум

КНСБ също призова за ревизия на плоския данък.

"Плоският данък задълбочи неравенствата и от "очакван стимул" се превърна в "спирачка на пазарната конкуренция и растежа", смята президентът на синдикалната организация Пламен Димитров.

Конфедерацията настоява за въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, а също и запазване на ставката от 10% за останалите доходи. Другото предложение е максималният осигурителен доход да се увеличи от 2600 на 3000 лв.

"Противно на очакванията, плоският данък не допринесе за ограничаване скалата на сивата икономика и практиката за укриване на данъци. Неравенството на неравенствата е може би най-яркото доказателство за неефективността от гледна точка на преразпределителната функция на фискалната политика на плоския данък", каза още президентът на КНСБ.

По думите му само 6 от 40 страни в Европа практикуват пропорционална система на облагане, а всички други имат някаква прогресии.

Владислав Горанов: Премахването на плоския данък ще вдигне облагането на средната класа

Финансовият министър Владислав Горанов отбеляза, че няма достатъчно убедителна теза, че въвеждането на прогресивно облагане ще реши проблемите с неравенството. Въпреки това можело да се "предположи", че част от проблема с неравенството идва от плоския данък.

"Ако идеята е да борим само неравенството и да заменим сегашното пропорционално с ново прогресивно облагане, в рамките на същия фискален резултат, безспорно средната класа ще повиши това, което отделя за бюджета", каза Горанов.

Ако се въведе само необлагаем минимум, а ставката на данъка остане 10%, бюджетът ще загуби между 1 млрд. лв. и 2 млрд. лв.

"Дискусията не трябва да е в посока дали да се премахне плоския данък, а как да се премахне", коментира Горанов.

Според Горанов на политическо ниво проблемът е, че на много хора ще трябва да им се повиши данъчната тежест. "Ако предложим една прогресивна скала и я наложим към сегашните доходи и подоходни групи, и ако трябва да запазим размера на приходите в бюджета, то на всички хора, които в момента са активни, облагането ще достигне поне до 15%", допълни министърът.

"Ако приемем, че няма да падат приходите в бюджета и ако приемем, че няма да увеличаваме данъците на средната класа, уравнението изглежда почти нерешимо", добави Горанов и допълни, че не защитава плоския данък, но смята, че всичко трябва да бъде дебатирано.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

14 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. olele
    #14
  2. Светлоносец
    #13

    Според изказването на Иван Костов на научна конференция на КНСБ: "Третата основната цел на фискалната ( данъчна) система по приоритет е увеличаване на общото благосъстояние, чрез намаляване на неравенството, бедността и даване на шанс на всеки....
    Данъчна реформа преди 2000 г. при нея първо данъкът върху доходите на физическите лица се облагаше с петстепенна прогресивна скала от 20% до 38% с необлагаем минимум. Данъците, удържани при източника – дивиденти, ликвидационен дял и прочее – бяха 15%,

  3. Българофил
    #12

    Бате Ваньо, връщай се в политиката, че нещата вървят много на зле!..

  4. ktn
    #11

    Учудва ме позицията на Костов. Та прогресивният данък е лява политика. Колкото повече има човек толкова повече му вземаш. Та вкрая на краищата има "данък потребление" или с други думи - ДДС. Колкото повече печелиш, повече купуваш и си плащаш 20% за това удоволствие. А плоският данък, доколкото си спомням, го въведе лявото правителство на Станишев.

  5. olele
    #10

    Когато бсп почнаха да говорят за прогресивен данък бях убеден, че е за да го компрометира. Ето сега Ваньо черния затвърждава мнението ми. Не може богаташ и бедния да плащат еднакво за да се возят по улицата, богатия може да плати повече, за да стане наистина хубава, иначе ще е като до сега, богаташите живеят на улици без хасфслт и ползват септични ями...

  6. Филка Русофилка
    #9

    Прекият данък не е „плосък“, а пропорционален. Популистите го нарекоха „плосък“, та плоските мозъци да си мислят, че бил еднакъв, демек „равен“. В САЩ и Европа намаляват рязко данъците, а ние баш сега ще ги вдигаме!? Навремето „Конрад Аденауер“ съветваше и помагаше на СДС, а сега акъл от социалистите на "Фридрих Еберт" купуват!? Резервите са в милиардите източван ДДС и в тези „икономически гиганти“, които години наред и 10% данък печалба не плащат. Преди година Кирил Ананиев предупреди, че премахването

  7. Явор от Германия Костовист
    #8
  8. Ivan Mitev
    #7

    Данъците не осигуряват стабилен обществен просперитет. С всякакви данъци при сегашната Централна банка без защита срещу щети е с нарастващи щети. За устойчиво развитие е необходима Централна банка със защита срещу щети.

  9. Владимир Павлов
    #6

    Това е напълно безсмислена формулировка!Та и при "плоския" данък хората с по-голями доходи плащат повече. Защото 10% от 1000 лева са само 100 лева, но от 10 000(примерно) са вече 1000 лева! Е кой ще внесе повече в хазната? Първият или вторият "данъкоплатец"?Щото иначе ще излезе,че който си поръча тройка кебапчета ще ги плати по 50 стотинки едното,а по-ячкият,дето трябва да яде повече,си поръча 10 кебапчета ще му ги хвнат по левче едното.Навити ли сте на такъв ценоразпис?

  10. безпартийна
    #5

    В интерес на истината, на мен плоския данък ми харесва заради простотата на използването. Какъвто и хонорар да съм получила, след като съм си платила данъка, не дължа нищо на държавата. По-скоро ме притеснява наличието на максимален осигурителен доход. И какво, ако за месеца си го надхвърлил, нищо не дължиш? Та той е смешен - 2600 лв. Уважавам Иван Костов като финансист, и може би е прав от държавна гледна точка за прогресивен данък. Но не ми харесва за мен.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.