КНСБ предлага 15% ставка за ДДС и данъците върху печалбата и доходите

Синдикатът иска минималната работна заплата да стане 800 лв. до две години

КНСБ предлага 15% ставка за ДДС и данъците върху печалбата и доходите

КНСБ защити сериозна промяна на данъчната система у нас, която засега не е ясно да има каквато и да била политическа подкрепа.

Синдикалната организация иска въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата (МРЗ) за страната, покачване на данъците върху доходите и върху печалбата от 10% на 15%, както и намаляване на общата ставка на ДДС от 20% на 15%.

Според Пламен Димитров сегашната данъчна система е изключително несправедлива и увеличава неравенствата.

Цената на промяната е близо 5 млрд. лв.

Държавният бюджет ще загуби от промяната около 4.67 млрд. лв., колкото приблизително е целият публичен бюджет за здравеопазване за една година. Според синдиката обаче има възможност за генериране на нови приходи от около 4 млрд. лв. чрез въвеждането на допълнителни данъци, които следва да покрият очакваните загуби и да ги сведат до отрицателен ефект от 600 млн. лв.

Сметките на синдиката показват, че ако хората получават 1000 лв. работна заплата, ще разполагат с допълнителни 652 лв. на година в резултат от въвеждането промените, които предлагат в прякото облагане на техните доходи. Освен това, по линия на косвеното облагане разходите на хората ще намалеят средно с 334 лв. на година. Така, общата допълнителна сума, с която ще разполагат хората на година, ще бъде 986 лв. Това до голяма степен може да се разглежда и като 13-та заплата, смятат от КНСБ.

Според изчисленията на профсъюза всички хора, които получават доходи до 2 500 лв., ще спечелят по линия на промените в прякото облагане. Макар данъкът да се вдига от 10 на сто на 15 на сто, разполагаемите средства ще бъдат повече заради ефекта от въвеждането на необлагаем минимум.

Всички хора, които получават доходи над 2 500 лв., ще загубят по линия на промените в прякото облагане, но ще спечелят по линия на промените в косвеното облагане. Така, например, ако получавате 3 000 лв. работна заплата, ще платите 382 лв. повече данък върху доходите на годишна база, но ще разполагате с поне 900 лв. повече за потребление по линия на промяната в косвените данъци. По този начин крайният кумулативен ефект върху хората с високи доходи ще бъде отново положителен, смятат от КНСБ.

Според синдиката във всички държави членки на ЕС, освен в България, има въведена форма на необлагаем минимум: нулева данъчна ставка, данъчно облекчение или данъчен кредит. В едва четири държави има действаща пропорционална система на данъчно облагане (плосък данък). Това са България, Румъния, Унгария и Литва. В останалите 23 страни данъчното облагане е прогресивно, отбелязаха експертите.

От КНСБ посочиха, че последната държава, която се отказа от плоския данък, беше Латвия през 2018 г. Стъпки в тази посока предприема в момента и в Литва, съобразно препоръките на МВФ и ОИСР. България и Унгария са страните с най-нисък данък печалба в ЕС - съответно 10 на сто и 9 на сто. България и Румъния пък са страните с най-нисък подоходен данък от 10 на сто.

Минималната заплата да се вдигне до 800 лв.

КНСБ настоява още през следващите 18-20 месеца минималната работна заплата да достигне 800 лв., а средната за страната - 1700 лв., като според синдиката това са напълно постижими цели.

Според КНСБ минималната заплата от догодина трябва да стане поне 700 лева, а не 650 лв., както предвижда правителството.

Рискове по отношение на фиска няма, заяви директорът на Института за социални и синдикални изследвания Любен Томов. Според него мярката ще има дори стимулиращ ефект по отношение на данъчните приходи и социалноосигурителните вноски.

Данните на синдиката сочат, че едва 30% от българите получават работна заплата на нивото на средната или по-висока от нея.

Продължава и поляризацията по отношение на доходите - през 2018 г. доходите на 20-те процента най-богати са 7.7 пъти над тези на 20-те процента най-бедни, а през 2019 този показател се повишава на до 8.1 пъти.

Издръжката на 4-членно домакинство вече е 2504 лв. на месец

За нормален живот на четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са необходими 2504 лева месечно месечно, сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ за юни 2020 година.

Издръжката на живот за човек от четиричленно домакинство е 626 лв. месечно.

Парите са необходимите за покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти за четиричленно семейство.

67% са домакинствата с общ доход под необходимите средства за издръжка на живот, след като през същия период на 2018 година са били 71.5 на сто, а през 2019 година - 71%.

28.5 от домакинствата са с общ доход на човек до 363 лева, което е официалната линия на бедност за 2020 година. Това са близо 2 650 000 души. Отчита се леко намаление на дела на бедните домакинства спрямо същия период на предходната година, когато те са представлявали 30%.

38.5% от домакинствата са с общ доход на човек от линията на бедността до необходимите средства за живот. Това са около 2 778 000 души . Тази група също отчита движение надолу, след като през същия период на миналата година представляваше 41%.

33% от домакинствата са с общ доход на човек над издръжката на живот - 626 лева. В групата се очертава положителна тенденция към нарастване на обхвата, който вече надхвърля дела на бедните домакинства.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес