Изборите ще разтърсят полулетаргичната политическа сцена

Президентските избори в България се предполага да са нещо скучно. Мнозина очакват кандидатът, избран от премиера Бойко Борисов, да стигне спокойно до втория тур на 13 ноември, яхнал популярността на своя патрон, както и внушителната изборна машина на управляващата партия ГЕРБ. За разочарование на Борисов това вече изглежда все по-малко вероятно.

Социологическите проучвания прогнозират оспорвано състезание между неговия избор - председателя на парламента Цецка Цачева, и ген. Румен Радев, подкрепен от БСП. Няма го съспенса на американските президентски избори, но ситуацията не е лишена от драма.

Кандидатът на опозицията всъщност може да има доста добър шанс. Той може да привлече гласове, пуснати за Обединените патриоти - ултранационалистическа коалиция между бившите заклети врагове от Патриотичния фронт и "Атака", за АБВ и за няколко други малки играчи.

Вината на Борисов

Борисов може да вини само себе си за това положение. Той отлага избора си до последно, представи Цачева в последния момент - доста след като другите кандидати се бяха включили в състезанието. След представянето ѝ на 2 октомври мнозина в ГЕРБ не бяха впечатлени. Цачева без съмнение е лоялен боец на партията и работлив депутат, но също така страда и от опасен недостиг на харизма.

Не че нямаше други варианти, включително кметовете на София и Бургас, или Томислав Дончев - леко досадният в педантичността си вицепремиер за еврофондовете. Той можеше да привлече гласове и от прозападния Реформаторски блок, който има министри в правителството. Цачева, за разлика от тях, е стока, трудна за продаване.

Да призоваваш за облекчаване на санкциите срещу Русия в първия си телевизионен дуел с Радев и след това да заемеш позиция, в която не съжаляваш за членството си в компартията през 1989 г. не е начинът за спечелване на онези 5-6 процента от избирателите, които вероятно ще подкрепят кандидата на Реформаторския блок Трайчо Трайков.

Без съмнение Цачева ще се опита да спечели подкрепата на жените. Тя ще бъде добра майка на народа, увери Борисов електората на 2 октомври, след като обяви, че "ни писна от самоназначили се бащи". Тепърва ще се види дали тази стратегия работи или не. Засега обаче няма социологически данни, показващи, че ГЕРБ има някакво предимство сред жените избиратели.

Както и преди, изходът от изборите може да бъде решен в пазарлък между двата тура.

Пазарлъкът между двата тура: Пеевски или Патриотите

Движението за права и свободи ще се изяви като ключовия играч, както е ставало толкова пъти в миналото. ДПС подкрепи бившия премиер Пламен Орешарски, за да демонстрира избирателния си потенциал. Тези гласове ще бъдат търсени на 13 ноември. ДПС е управлявала и с БСП (2005-2009 и 2013-2014), и, макар и неформално, с ГЕРБ.

На 21 октомври Борисов посъветва лидерите на ДПС да "подкрепят онзи, който има достъп до властта". Ще видим каква е цената, която ДПС очаква. "Бизнес крилото" на движението, представлявано от младия магнат Делян Пеевски - спорна фигура с влияние, простиращо се в медиите, правосъдието и силите за сигурност - може да се окаже главният печеливш.

Но това означава Борисов да рискува в някакъв момент в бъдеще да му забият нож в гърба

Както се случи през юни 2013 г., когато Пеевски за кратко бе назначен за ръководител на ДАНС с обещание да арестува и изправи пред съда Борисов. Днес изглежда двамата удобно са загърбили този епизод.

Борисов има и друга възможност - да се обърне към Обединените патриоти. Те се представят силно и техният кандидат Красимир Каракачанов се очаква да приключи трети на първия тур с около 9%. Пълзящата истерия в България за навлизането на бежанци и кандидати за убежище изпълва платната им като попътен вятър. Верни на духа на патриотизма, Каракачанов и компания няма да са трудни за кооптиране. Министерски пост и малко допълнителни бюджетни пари със сигурност ще свършат работата. Освен това те не са толкова рискови, колкото ДПС.

Неприятната част е, че Патриотите трудно ще контролират избирателите си

Някои от тях - и особено гравитиращите около "Атака", ще избягат при ген. Радев. Като бивш командир на българските ВВС, с проруска ориентация и обичащ да посочва бежанците като водеща заплаха за националната сигурност, Радев притежава всичко, за да го постигне на практика. "Атака" и Патриотичният фронт може да не бъдат привлечени от плячката, която би им донесла една предполагаема сделка с Борисов.

Вкарването на Патриотите в правителството предполага Реформаторският блок да отстъпи от територията си. Борисов вече задава тона - той обвини блока, че е попречил президентът Росен Плевнелиев да се кандидатира за втори мандат. Реформаторите - една нестабилна още от началото коалиция, едва ли ще оцелеят след развод с ГЕРБ. Някои техни представители ще сторят всичко възможно да останат в правителството съгласно условията на Борисов. Други, включително Трайчо Трайков, ще изберат опозицията. Ако ДПС и Пеевски формализират алианса си с ГЕРБ, няма да има друг избор.

Но късметът и доказаните умения на Борисов като политически комбинатор този път може да му изневерят. Радев може да се окаже с минимална разлика, а ГЕРБ ще трябва да се нагоди и да сподели част от властта си

Борисов дори може да експериментира с предсрочни избори, за да засили позициите си. На бавно западащата политическа сила БСП ще ѝ е трудно да предложи приемлива алтернатива.

При всички случаи, изборът през ноември обещава да разтърси българската политическа сцена, изпаднала в полулетаргично състояние.

Наистина се задава зима!

*Оригиналното заглавие на статията е "Президентските избори в България заплашват да разтърсят партийната система в страната". Тя е публикувана в блога EUROPP – European Politics and Policy на London School of Economics и представлява само личното мнение на автора. Преводът е на "Дневник". Заглавието е на редакцията.