Изборите в Гърция - голямото противоречие

Две седмици преди изборите гърците продължават да са чудят за кого да гласуват, въпреки че знаят много добре какво биха искали да получат от изборните урни. 70-75 на сто от гърците искат на следващия ден след изборите да видят едно коалиционно правителство с участието на двете партии - Нова демокрация и ПАСОК, което да гарантира оставането на страната в еврозоната.

Въпреки това те заявяват, че няма да гласуват за партиите, които искат да видят в новото правителство, а за партиите, обявяващи се против меморандумите за взетите кредити, които гравитират към левицата или около крайната десница.

Това крещящо противоречие създава една непостоянна и нестабилна политическа ситуация, непозната за Гърция поне след установяване на демократично управление в страната.

В шестте проучвания, публикувани в петък - последен ден, в който законът разрешава да се отпечатват социологически анкети, основните изводи са общи: ПАСОК и Нова демокрация показват най-ниската мобилизация на своите избиратели за последните десетилетия преди избори, а други осем партии претендират да влязат в новия парламент, като по този начин създават предпоставки за безвластие и за налагане на насилствена промяна на политическата система.

Водещи анализатори смятат, че сплотеността около Нова демокрация преди изборите се движи в границите между 50 и 55 на сто. При други обстоятелства същата тази партия, сочена за победителка в сондажите, показваше една сплотеност, надхвърляща 80-те процента.

В същото време ПАСОК, въпреки смяната в ръководството на партията, има в момента най-ниските проценти на мобилизация на своите привърженици, като за момента тази политическа сила е безсилна да дръпне напред.

Тези две явления имат своето обяснение. Гласоподавателите на Нова демокрация изглеждат все още резервирани заради непрекъснатите промени в икономическата политика на партията. Недоверието на гърците към нея се подхранва и от неспирните търкания в редиците на консерваторите, както и от смътните позиции, които партията отстоява по отношение на правителствената програма. Всичко това кара гръцката общественост да продължава да смята партията Нова демокрация за съотговорна за лошото състояние на икономиката.

От друга страна, предварителният арест на бившия министър Акис Цохадзопулос, срещу когото са повдигнати обвинения за пране на пари и корупция, пресече динамиката, с която партията ПАСОК стартира след избора на Евангелос Венизелос на лидерския пост. Най-големият проблем обаче за тази първа политическа сила на предишните избори е, че тя сега плаща цената на непрекъснатите икономически мерки, засегнали онези категории избиратели, на които тази партия залага.

Представители на двете най-големи партии твърдят, че мобилизацията на привържениците на  ПАСОК и Нова демокрация значително ще се увеличи през последната седмица преди изборите и че процентът, който те заедно ще получат, ще бъде около 55 на сто. Този процент би осигури на двете партии над 180 места в новия парламент. Ако това се случи, тогава и европейските партньори на Гърция ще сметнат, че има одобрение за политиката за спазване на меморандума за заемите.

Оценката им се основава на две неща, които се наблюдават в сондажите. Първото е, че популярността на Венизелос е скочила с четири пункта през последния месец, а тази на Самарас (лидерът на нова демокрация) - с пет пункта, в момент, когато избирателите показват, че обръщат гръб на големите партии. В същото време 80 на сто от участниците в проучванията заявяват, че искат Гърция да остане в еврозоната и следователно в даден момент те ще решат да подкрепят партии, които обслужват тази политика.

Въпреки това с наближаването на изборите расте с геометрична прогресия и популярността на Лукас Пападимос, тъй като гърците показват, че биха предпочели той да остане на премиерския пост в случай че никоя партия няма да може да състави самостоятелно правителство.

При всеки случай обаче, според допитванията от миналата седмица, Нова демокрация продължава да има лека преднина пред ПАСОК, която средно е около пет пункта. Ако това съотношение остане същото и в него не настъпят промени, Нова демокрация си остава много далеч от целта да получи самостоятелен мандат. Това важи с пълна сила и за ПАСОК, която също е далеч от целта да събере около 30 на сто от гласовете.

За първи път преди избори нерешилите за кого да гласуват съставляват особено висок процент. Данните показват, че един от четирима гласоподаватели декларират, че не са решили за кого да гласуват, тъй като нито една партии не е успяла да стане техен изразител.

Не е сигурно обаче дали това явление ще се повтори на 6 май, тъй като същите тези "несамоопределили се" заявяват, че вероятно ще предпочетат партии от левицата или нови партии, пръкнали се от разпадането на крайната десница. Значително изтичане на гласове има от ПАСОК към Демократичната левица ДИМАР и Коалицията на радикалната левица СИРИЗА.

Нова демокрация пък показва, че губи традиционни свои избиратели, които се ориентират най-вече към партията "Независими гърци" и към крайнодясната "Златна зора".

При сегашните обстоятелства значително расте подкрепата за Комунистическата партия, СИРИЗА и "Независими гърци". Очертава се ДИМАР да прескочи трипроцентовия праг и да си осигури влизане в парламента, макар че с наближаването на изборите подкрепата за нея намалява. За първи път достъп до парламента изглежда си е осигурила и "Златна зора", а изходът от битката на Еколозите и на Демократичния алианс за влизане в парламента зависи от детайлите и ще се реши в последния момент.

По БТА