Кабинет на пропуснатите възможности

Снимка: БГНЕС

Кабинет на пропуснатите възможности. Може би това е най-дипломатичната оценка за отиващото си правителство. Загубените за икономиката ни средства от еврофондовете са пропусната възможност за развитие на стотици фирми и загуба на шанс за хиляди безработни, които търсят почтен начин да живеят в България, а не да емигрират. За съжаление тези средства отново, както и при предишни правителства, пропаднаха в капана на схемата "мой човек“. Към това се добавят и две лъжици некомпетентност и щипка партийни пристрастия, и кашата е сготвена.

Голямата възможност, която пропусна министър-председателят е, стъпвайки на своята експертност и на крехката взаимозависимост на подкрепящите го партии, да заеме силна позиция и решително да налага волята си в управлението, а не да се чуди на кого да угоди по-напред.

Удивителен символ на пропуснатите ползи стана фонд "Земеделие“, където вече и неизкушените разбраха, че залежават хиляди проекти и стоят неразплатени стотици милиони левове. Това, което експертите на Единна народна партия твърдяха, се оказа отчайваща действителност, която сега ще се превърне в работа за прокуратурата и в мъка за хиляди фермери.

По-добре да не си спомняме за отчайващите опити да се праща жандармерия по селата и за провала на полицейската операция в Горна Оряховица.

За да бъдем обективни все пак, трябва да отбележим, че този кабинет овладя бежанската вълна, откри т.нар. "Лувър“ и стабилизира финансите на държавата. Бяха емитирани най-успешните облигации, което е добра оценка за България. Може би хората позабравиха и за полицейщината от времето на Цветанов, но не забравиха за корупцията и задкулисието. Тази възможност за радикална промяна беше пропусната, ако някой въобще си е мислел да я провежда. Никой не успя за една година да ни увери, че някой работи и е намалял трафика през контрабандните канали. Това са именно средствата, които генерират сива икономика и сива политика.

На този фон един скандал в задкулисието съсипа ролите на актьорите, които дефилират на официалната сцена. Оставката стана въпрос на време, а една банка пое към небитието, заедно със съдбата на хиляди депозанти и стотици фирми, които се опитват, въпреки всичко, да правят икономиката на България и да пълнят хазната.

Кабинетът не можа да обясни ентусиазма, с който преследваше целта си да прокара интереса на Русия и тръбата на "Южен поток“. На моменти – на инат на Европейската комисия. Все пак сме страна, която отдавна е снабдена с природен газ и доставка на нов, пак от същия продавач, не ни е нужна. Така и не стана ясна ползата за България, освен, че става още по-зависима и то от режим, който използва енергетиката за политика, а не за търговия. Може би мотивът прозира в скоростното желание да се взема заем от "Газпром“, с който да задлъжнеем и определени структури да усвоят едни големи пари.

Така кабинетът пропусна възможността да демонстрира националния ни интерес и евроатлантическата ни принадлежност. Както показаха събитията по-късно, режимът в Москва анексира с военна сила чужди държавни територии, спонсорира въоръжени бунтовници, а днес изправи света и пред самолетна трагедия. Това поведение постави под въпрос репутацията на България и ни връща назад към ценностен избор, който отдавна сме направили. Избор, който кабинетът така и не успя да направи.

Следващият ключов за страната ни проект е свързан с пропуснатата възможност поне до някъде да компенсираме пълната си енергийна зависимост от Москва и да стартираме проекта за VII реактор на американската компания "Уестингхаус“. Тук е важно да се отбележи, че става дума за най-модерния и сигурен реактор в света към момента – и това по признание и на досега управлявалите. И точно те, от страх и малокръвие, под натиска на Борисов и чужди корпоративни интереси, прехвърлиха решението към следващия кабинет, което може да обезсърчи всеки нормален инвеститор. Точно в такива моменти авторитетът на Орешарски олекваше, а този на вицепремиерът Бобева нарастваше, но пред екипа на президента Плевнелиев. В този случай става дума за българска ядрена мощност в българска ядрена централа, а не за зависимост от чужда компания и чужда държава. За разлика от "Южен поток“ този проект се влачеше със скоростта на охлюв, който някога ще стигне целта си.

И най-сериозната пропусната възможност на този кабинет бе, че не успя да увери хората, че политиката се случва пред очите им, а не зад кулисите. Това петно отдавна тегне върху обществената дейност у нас, а сега хората, които са убедени, че това не е само петно, а цялата картина, са много повече. Наистина е време да забравим въпроса "Кой?“, защото обикновено е риторичен и да се изправим пред по-сериозния въпрос – "Защо“? Пред него ще се изправи всяко следващо правителство.

Още по темата
Още от България

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?