Кабинетът даде картбланш за Евро 2028 и Мондиал 2030

Правителството одобри проект на Меморандум за разбирателство между България, Сърбия, Гърция и Румъния за създаване на Инициативен организационен комитет за подаване на съвместни кандидатури за домакинствата на европейското първенство по футбол през 2028 г. и на световното през 2030-та. Това става без никакви разчети колко ще струват двете кандидатури. Няма яснота дори с кои стадиони ще участваме.

Идеята четирите страни да организират футболния мондиал се роди в края на миналата година по време на съвместната среща на премиерите на България, Гърция и Румъния и президента на Сърбия.

Шансовете на четирите страни се оценяват като минимални заради липсващата инфраструктура – стадиони и транспортна свързаност между четирите балкански страни. Най-успешният български футболист Христо Стоичков определи шансовете ни като никакви. Инфраструктурата носи до 70 на сто от оценката на кандидатурите.

Към този момент в надпреварата вече се очертават сериозни конкуренти. Световното първенство през 2030 година е много специално, защото ще отбележи вековния юбилей на първенствата на планетата.

По тази причина за безспорен фаворит се сочи Южна Америка. Още повече, че Аржентина, Уругвай и Парагвай представиха своята съвместна кандидатура още на 29 юли 2018 г. и вече над половин година работят за спечелването на мондиала.

Другата официално внесена кандидатура е на Великобритания и Ирландия под мотото "Футболът се прибира у дома". Тя има подкрепата на Германия и УЕФА.

Инициативен комитет

На този фон се смята, че балканската четворка закъснява с организацията. Инициативният организационен комитет, който ще внесе кандидатурата, все още не е създаден. Той ще се състои от по четирима представители на България, Гърция, Сърбия и Румъния.

Освен министрите, отговарящи за спорта или техните представители, като членове, в него ще влязат още по едно официално лице от всяка от страните и по двама представители на националните футболни асоциации, се посочва в правителственото съобщение за днешното решение.

Членовете на Инициативния организационен комитет ще бъдат номинирани от участващите страни при подписването на Меморандума за разбирателство.

Инициативният организационен комитет ще се ангажира с предварителната подготовка, свързана с подаването на съвместните кандидатури за домакинството на двете първенства.

Дали бълканската четворка ще се мобилизира и ще успее да внесе кандидатурата си за световното първенство през 2030 г. предстои да видим. За краен срок за подаване на заявките се сочи август 2021 г. Самото гласуване ще е 7 години преди първенството.

Най-големият проблем - инфраструктурата

ФИФА има строги критерии при оценяването на кандидатурите. По тази причина инфраструктурата се сочи като най-голямото предизвикателство пред балканския квартет, защото има тежест от 70% в оценката. Останалите са за търговските права.

Наличието на необходимите стадиони има 35% тежест при оценяването на кандидатурата. За световно първенство с 48 участници са нужни 16 стадиона с капацитет минимум 40 000 души, още два стадиона с капацитет 60 000 души и един, който да се използва за откриване и закриване на мондиала с капацитет 80 000 души.

Към момента нито една от четирите балкански страни не разполага със стадион за 80 хиляди души. Общо има само три съоръжения, които отговарят на изискванията на ФИФА. Един стадион в Букурещ (55 600), олимпийския в Атина (69 618) и "Мала Маракана" или "Райко Митич" в Белград (55 538).

По думите на шефа на Българския футболен съюз Борислав Михайлов България е най-изостанала спрямо останалите три страни по отношение на инфраструктурата.

Националният стадион "Васил Левски" в София може да се ползва за групова фаза, но съгласно изискванията на ФИФА трябва да стане чисто футболен, без лекоатлетическа писта. Спортният министър Красен Кралев, който на младини е бил лекоатлет, даде да се разбере, че е готов да жертва пистата, което се оценява от лекоатлетическата общност като безумие.

Транспортната свързаност и мобилността имат 13% тежест. И тук България е последна и ще трябва да положи доста усилия в пътната си инфраструктура. София няма магистрална връзка с нито една от съседните столици. Магистрала "Струма" се строи втори програмен период – 14 години, но за изграждането на пътя през Кресненското дефиле все още няма избран дори строител. Изграждането на магистралата до ГКПП "Калотина" също не е започнало, въпреки че премиерът Бойко Борисов беше обещал да е готова през 2012 г. За пътя към Русе само се говори, но към момента няма нищо освен един идеен проект.

Отделно в зависимост от това кои стадиони бъдат избрани ще трябва да се направи разширение на летища. Изисква се и добра железопътна инфраструктура.

По 10 на сто тежест в оценката на кандидатурите имат прогнозните приходи от продажба на медийни и телевизионни права, парите от продажба на билети и VIP пакети и разходите на организаторите.

За ИТ структурата на страните, както и мястото на главния център за телевизиите се дава 7 на сто.

Настаняването на отборите и съдиите, както и на феновете носи по 6 на сто. Останалите 3% са за предложените фензони.

Плановете на България

Към момента не са представени разчети от страна на спортното министерство колко ще ни струва авантюрата с кандидатстването за Евро 2028 и Мондиал 2030.

Плановете България да се впусне в надпреварата предвиждат изграждане на четири стадиона с капацитет поне 40 000 зрители. Това каза министърът на спорта Красен Кралев в началота на януари пред бТВ.

По думите му два от стадионите ще са в София, а другите два - във Варна и Пловдив.

Намеренията са за изграждане на нов стадион в София и модернизация на "Васил Левски", така че да отговаря на изискванията за домакинство на световно първенство.

"В момента се извършват проучвателните дейности къде трябва да бъде новият национален стадион. Правим проучване как трябва да се реконструира "Васил Левски". Калкулира се около 1000 евро на седалка. Значи излиза около 80-100 милиона лева. Ние ще подадем документацията без стадиони, няма как да ги построим за две години", каза Кралев.

Той напомни, че във Варна се строи стадион, който "с малко средства от държавата може да стане от 20 000 на 40 000". В момента изграждащият се стадион във Варна е с капацитет 22 600 зрители.

"При всички случаи след тази кампания България ще излезе с добра футболна инфраструктура, която ще бъде използвана от всички българи след това", каза Кралев.

Четири големи стадиона в България обаче са излишни при липсата на отбор, който да играе в Шампионска лига, и при средно около 2000 души, които ходят на мач.

Разходите за организиране на световното първенство по футбол през 2026 г. в САЩ, Мексико и Канада се оценяват на около 3 млрд. долара, но разходите на Русия по организация на мондиала през 2018 г. надхвърлиха 10,6 млрд. долара.

Допълнителен проблем

Като голям проблем за обединена балканска кандидатура се сочат и квотите за домакин.

В момента принципът на ФИФА е те да се отнемат от континенталните. В Южна Америка и Африка няма да има никакъв проблем, защото кандидати са страни, които са сред най-силните. Докато от четирите държави от Балканите на последното световно отидоха само сърбите. С други думи, едва ли на ФИФА ще им хареса България, Румъния и Гърция да имат гарантирани места, а за сметка на това да отпадне, например, Белгия, след като шестнадесетте места на УЕФА на финалите бъдат намалени с 4.

В същото време балканският квартет ще се изправи срещу силната кандидатура на Аржентина, Уругвай и Парагвай. Нейни лица станаха съотборниците в "Барселона" Лионел Меси и Луис Суарес. Уругвайците освен като домакини на първото световно първенство през 1930 г. век по-късно ще отбележат освен вековния юбилей и 200 години от първата си конституция. Аржентина пък не е била домакин от 1978 година. Парагвай никога не е приемал шампионат на планетата за мъже.

Кандидатурата на Англия и Ирландия също изглежда значително по-силна от тази на балканския квартет. Евентуален проблем може да се окажат неяснотите около Брекзит. В същото време обаче световно първенство на Острова не е имало от 1966 година.