Кабинетът прие Бюджет 2023 с дефицит, който ГЕРБ и ПП-ДБ не одобряват

Служебният кабинет прие проекта на Бюджет 2023 с дефицит от 6.4% или 11.9 млрд. лв. на извънредно заседание в петък. Законът ще бъде внесен за одобрение в парламента, но плановете на водещите политически сили са той да бъде отхвърлен още на първо четене.

Приемането на бюджета е едно от ключовите неща, които новото Народно събрание трябва да свърши. Само правителството обаче има правомощие по конституция да внесе бюджет. Един от важните показатели в него е дефицитът, който е от значение за изпълнение на критериите за еврозоната.

Пред ден първите две политически сили – ГЕРБ и ПП-ДБ се договориха да приемат бюджет с 3% дефицит. Това означава, че внесеният от служебното правителство ще бъде отхвърлен на първо четене, за да бъде прекроен след това. Проектобюджетът на служебното правителство вече бе отхвърлен и от тристранката в четвъртък. Основната причина бе именно заложеният висок дефицит.

При запазване на действащото законодателство приходите за 2023 г., спрямо актуализираната програма за 2022 г., бележат номинален ръст от 6.1 млрд. лв., а разходите - ръст от 11.8 млрд. лв., което води до допълнително влошаване на дефицита с 5.6 млрд. лв.

"Това е резултат от политически решения и приети законодателни промени от 44-о, 46-о, 47-о и 48-о Народни събрания, свързани с промени в данъчното законодателство. Те бяха свързани с въвеждане на данъчни облекчения и на намалени данъчни ставки с отрицателно отражение върху бюджетните приходи, увеличение на разходи с постоянен характер, като например пенсии, социални разходи и възнаграждения, както и нереализирани европейски и национални инвестиционни програми", припомнят от правителството.

През март служебното правителство одобри мерки за свиване на дефицита до 3%, но получи ясен политически сигнал, че идеите за вдигане на данъци не се приемат от политиците. И към момента служебният министър Росица Велкова твърди, че дефицитът няма как да падне до 3% без приходни мерки.

Макроикономическата прогноза на Министерството на финансите предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1.8%.

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет за 2022 г. в размер на 4.5 млрд. лв.

Предвижда се нивото на държавния дълг да достигне до 46.7 млрд. лв. в края на 2023 г. Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25.3% през 2023 г., 29.6% през 2024 г. и 33% към края на 2025 г.

В законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. е определен 50% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г.

В проекта на бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. от 710 лв. на 780 лв.

Продължава политиката за увеличение на заплатите на учителите за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125% от средната работна заплата за страната. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 година. За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени 545 млн. лв. допълнително, в т.ч. 465 млн. лв. за вдигането на учителските заплати.

Социална политика

По бюджета на социалното министерство за 2023 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи спрямо 2022 г. в размер на:

• 111.1 млн. лв. във връзка с определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания;
• 131 млн. лв. по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като е отчетен достигнатият обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът за възнагражденията на асистентите от промяната на минималната заплата от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
• 50.1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социалното подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.;
• 30 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца за обезпечаване в целогодишен размер увеличението от 01.04.2022 г. на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, както и диференцираното увеличаване на размера на този вид помощи;
• 2.5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето от промяната в размера на минималната заплата от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
• 23.4 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г.;

Предвижда се вдигане на пенсиите с 12% от 1 юли 2023 г., като в резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии нарастват с 3.66 млрд. лв. спрямо закона за 2022 г.

От ЕС България трябва да получи през 2023 г. два транша по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в общ размер на 2.881 млрд. лв., но те не са заложени в бюджета, защото се очаква необходимите реформи и законодателни промени да се забавят, а самият план ще се предоговаря с комисията.