Кабинетът се хвана в собствения си капан

В понеделник вицепремиерът Лидия Шулева заяви, че повишаването на жизнения стандарт на българите повече не може да бъде отлагано - увеличението на минималната заплата вече е факт, детските надбавки също ще се удвоят. Във вторник министърът на финансите Милен Велчев обяви, че няма да има промени в планираните данъчни облекчения за догодина, единственият въпрос е как да бъдат регламентирани законово. Същият ден вицепремиерът Николай Василев каза, че ускореният ръст на българската икономика се отлага за 2003-та година, а 2002-ра ще е трудна поради световната ситуация.

Една седмица след началото на преговорите с Международния валутен фонд, основните министри от правителството на Симеон Сакскобургготски се върнаха в началния етап на дилемата - как да се раздадат повече пари от по-ниските приходи в бюджета заради по-малките данъци и при липса на условия за бурно развитие на икономиката и износа.

За десет дни правителството така и не показа на МВФ ясна и цялостна управленска програма - в която стимулите в приоритетни области за кабинета да са съчетани със затягане на коланите в други.

Социалният министър държи да повдигне ниския жизнен стандарт на българина, а финансовият държи да стимулира бизнеса с данъчни облекчения. Само икономическият министър вече не заявява, както направи на първата си среща с Шиф седмица след ударите срещу САЩ, че неговото министерство ще осигури парите чрез нови чужди инвестиции. За седем дни златният инвеститорски дъжд бе отложен с година. Да му мисли Велчев, каза Василев.

Но този път оправданието с лошия МВФ няма как да мине.
Не само защото в периода между 17 юни и 24 юли фондът от лош стана добър и необходим за икономическия екип на НДСВ. Не и защото чуждият бизнес и рейтинговите агенции на глас обявиха, че очакват реакцията на МВФ, а българският бизнес призна, че подкрепата на чиновниците от фонда все още е визитната ни картичка пред света.

А защото невъзможното домашно, над което се мъчат все още с неуспех министрите на Симеон Сакскобургготски, бе зададено от самите тях и от премиера преди изборите. В предизборната програма на НДСВ, писана от великденци, приоритет бе бизнесът - бързи и резки облекчения, които да стимулират икономиката и след 2-3 години да напълнят бюджета.
В предизборните речи на Симеон Сакскобургготски, които накараха 42% от българите да гласуват за НДСВ, приоритет бе жизненият стандарт - незабавно и несимволично увеличение на пенсии, детски надбавки, заплати на лекари и учители...

Малкото гласове, че никой никъде досега не е успял едновременно рязко да съкрати приходите и мощно да увеличи разходите, заглъхнаха в предизборната еуфория.

От изборите изминаха три месеца и резултатът от първия изпит за новото управление - да защити сметките си пред МВФ, е трагичен. Дори и без намек за повишение на пенсиите, само от намалението на данъците и увеличението на детските надбавки дефицитът в бюджет 2002 стига 3% от брутния вътрешен продукт. Като в същото време правителството обяви за цел нулев бюджетен дефицит или максимум 1,5% за догодина.

В крайна сметка, нещата могат да се случат по няколко начина и изборът е на правителството.

За да се изпълнят поне част от предизборните обещания и от двата вида - и за бизнеса, и за стандарта, кабинетът може да увеличи дефицита. Това вече предложи икономистът от БСП проф. Стефан Стоилов. Но за да включи в сметката и пенсиите, от 3% дефицитът ще отиде поне на 4 - 4,5 на сто.
В този вариант почти сигурно МВФ си тръгва, оправдава неуспеха си с отличничката България със смяната на властта, а западните чужди инвеститори се заменят с източни и по-мургави на вид. Забравяме за членство в НАТО, забавяме преговорите с Европейския съюз.

Вторият вариант е облекченията за бизнеса да се орежат за сметка на повишените социални плащания. Само че след още една година, тръгвайки да пише новия бюджет, правителството ще се изправи пред същата задача с утежнено условие - бизнесът ще е изгубил доверието си.

Третият вариант е да забравим и за догодина мечтата за по-добър живот, за да се осигури още една глътка въздух на тръгналата нагоре икономика. Само че избирателите на НДСВ гласуваха за онези 800 дни, след които ще се събудят щастливи и богати.

И четвъртият, засега непосилен за управляващото мнозинство вариант е да признае, че може само малко да намали данъците и леко да увеличи плащанията - същото, което предложи на избирателите и СДС.
Непосилен, защото в този случай НДСВ на практика ще признае, че единственото, което го отличава от предишните управляващи, са амбициите му да пребори корупцията и да спре контрабандата. На които избирателят повярва, както преди 4 години повярва на същите обещания от страна на СДС. И за които НДСВ тепърва трябва да доказва дали има възможности и желание да реализира.