Къде отиват НРС и НСО?

Изваждането на Националната разузнавателна служба (НРС) и националната служба за охрана (НСО) от системата на въоръжените ни сили не е добър ход, е мнението на президента Петър Стоянов. "Ако беше добър ход, щях да го направя по време на моя президентски мандат, аргументира се Стоянов, който принципно подкрепи идеята за промени във военната доктрина. Изваждането на НРС и НСО от състава на въоръжените сили не е било консултирано с него.

Новоизбраният президент Георги Първанов също не бил уведомен за предложените от кабинета промени в закона за отбраната и въоръжените сили и военната доктрина. Той заяви, че е поставен пред свършен факт, което не е проява на добър стил за взаимодействие между институциите. Първанов даде да се разбере, че не възразява срещу предложените помени.

Една от промените в закона за отбраната и въоръжените сили, приети от правителството вчера, предвижда двете служби да бъдат изведени от състава на въоръжените сили. Този въпрос е обмислян и от предишното правителство, без да е взето окончателно решение.

Друга промяна в закона предвижда работата на Служба "Военна информация" към Министерството на отбраната да се урежда с правилник на Министерския съвет. Това е стъпка към окончателното затваряне на службата за какъвто и е да е парламентарен и граждански контрол и показва, че подходът е да проблемите да се решават на парче, без да се мисли за цялостно реформиране и регламентиране на дейността на всички специални служби.

Истинският аргумент за изваждането на НРС и НСО от състава на въоръжените сили е техният числен състав да остане извън бройката на въоръжените сили, която съгласно План 2004 трябва да стане 45 хиляди души. Така военните спестяват съкращения в числеността на армията. Точната численост на състава на НРС и НСО не се обявява публично, но според информирани източници става дума за около 4-5 хиляди души. Изваждането им от състава на въоръжените сили на практика спестява и бюджет за армията, като за финансирането на службите трябва да се търсят други източници.

Другият станал банален за последните 10-11 години проблем е свързан с подчинението на двете служби. Бидейки военизирани, те са подчинени на президента като върховен главнокомандващ. Статутът на службите предстои да бъде уреден със специален закон, за което обаче все още няма готовност. Има различни варианти. За необходимостта от регламентиране на дейността на всички специални служби, включително и тези към МВР, са съгласни всички политически сили. Споровете са върху подчинението и контрола.

Още в началото на 39-то Народно събрание депутатът от БСП и бивш шеф на НРС Бриго Аспарухов предложи НРС да мине на подчинение на правителството. Интересно е каква позиция ще заеме БСП сега, след като нейният бивш председател Георги Първанов поема президентството след десетина дни.

Най-сериозният въпрос, обаче, е свързан с реформирането на специалните служби и възможността за упражняване на граждански контрол върху тяхната дейност. До момента подходът на политиците общо взето е еднотипен: решенията за службите са вземани от хора от системата на службите. Затова и системата остава непроменена, а обвиненията в политически слугинаж се превърнаха в хроничен проблем на българската политика. Ето защо и в момента се смята, НРС и НСО се изваждат от състава на въоръжените сили , за да се възможност при тяхната реорганизация да бъдат сменени шефовете им. Известно е освен това, че БСП има сериозни претенции към поста на ген. Димо Гяуров.