Как да започнем безопасно работа в чужбина

Търсенето на сезонна заетост в чужбина крие рискове от попадане в измамни схеми, поради което със започването на активното набиране на работна сила Главната инспекция по труда (ГИТ) традиционно напомня правата и задълженията на работниците и работодателите.

Законодателството предвижда изпращането на работници и служители да се базира задължително на писмен документ. Според начина на изпращане той може да бъде трудов договор, акт на изпращане, споразумение за командироване, посреднически договор. В документа задължително се посочват уговорените условия на труд и възнаграждение в съответствие със законодателството на приемащата страна - размерът на основното и на допълнителните трудови възнаграждения; условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размерът на заплащането им; продължителността на работния ден и работната седмица, както и на дневната, междудневната и седмичната почивки; дните на официалните празници; размерът на платения годишен отпуск; условията за жилищно настаняване на работника или служителя; други финансови условия на командироването или изпращането (пътни разходи, квартира и др.). Във всички случаи устроените на работа лица следва да бъдат уведомени писмено за минималните условия на труд в приемащата държава (в която ще се полага трудът).

Сред най-сигурните индикатори за възможна измама са настояването кореспонденцията да се води онлайн или по телефон, както и отказът от пряк контакт на предлагащия заетост с търсещия работа или уговаряне на срещи извън офис. Друг сигнал е, когато от хората, търсещи работа в чужбина, се изискват предварително такси и други плащания. При изпращане чрез командироване, сигнал за измама е, когато работодателят действа като т.нар. "пощенска кутия", т.е. не развива значителна идентична дейност в България, а сключва трудови договори с лицата единствено за да ги изпрати зад граница.

По проект "Контрол на командированите лица“, финансиран по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, Инспекцията по труда създаде въпросник за самооценка, с помощта на който може да се провери дали командироването има белези на недействително. Той е достъпен на единния национален уебсайт относно командироването на работници, поддържан от Агенцията.

Ако заминаването е чрез фирма посредник, търсещият работа трябва да има сключен посреднически договор с нея и да тръгва от България със сключен трудов договор на разбираем за него език с работодателя, при когото ще работи в приемащата държава. Най-често се предлагат договори на двата езика – на български и на държавата, в която ще се полага трудът.

Фирмите посредници и предприятията, които осигуряват временна работа (ПОВР) подлежат на задължителна регистрация, за да упражняват своята дейност по устройване на работа в чужбина съгласно изискванията на законодателството. Списъците на лицензираните посредници и ПОВР са достъпни на сайта на Агенцията по заетостта.  Работници зад граница могат да бъдат изпратени и от работодател като командировани лица в рамките на предоставяне на услуги. В този случай трудовият договор е с командироващия работодател. Условията на труд при командироването се описват в споразумение, което се сключва между работодателя и командирования работник. 

При изпращане от ПОВР работникът трябва да получи екземпляр от трудовия договор, сключен с предприятието, осигуряващо временна работа, и копие от регистрацията му в НАП. Самото изпращане в предприятието ползвател се извършва с писмен акт. В него се посочва датата на явяване в предприятието ползвател, точният му адрес, мястото на работа, работното място, наименованието на длъжността и характерът на работата, както и длъжностното лице, при което следва да се яви работникът или служителят. Актът се връчва на работника или служителя срещу подпис не по-късно от един работен ден преди датата, определена за постъпването му на работа в предприятието ползвател, като се отбелязва датата на връчването му.

При нарушени трудови права Главната инспекция по труда може да сезира органите в приемащата държава. Необходимо е контролните органи да разполагат с данните за работодателя, при когото ще полагат труд, и за обекта, където се работи. 
На сайта на Инспекцията по труда, в секцията "За работодатели и работещи", е публикувана полезна информация за работа в Европейския съюз, както и за условията на труд и живот в страните членки. Подобна информация е налична и на единния национален уебсайт относно командироването на работници .Той се поддържа от Инспекцията по труда.

В сайта на EURES мрежата се публикуват обяви от проверени работодатели на територията на Европейския съюз, освен важна информация за условията на труд.
За българите, работещи в чужбина Главната инспекция по труда поддържа телефонен номер 00359 2 8101 747, на който те могат да потърсят консултация и съдействие в рамките на работното време.