Как държавата ощети своята въглищна централа

Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" и въглищните централи на Христо Ковачки "Бобов дол", "Брикел" и "Марица 3" се е наложило да си купят допълнително парникови квоти от свободния пазар за 2018 г. Причината е, че правителството е приложило занижени цени на квотите спрямо пазарните, за да може да получи повече такива емисии. След забележка от Европейската комисия са орязани отпусканите безплатно от Европейската комисия за годината квоти, с които се приспада реалното замърсяване на въздуха от горивните инсталации.

И докато за 2019 г., след исканата от Брюксел корекция на цената, трите дружества на Ковачки са успели да получат съкратените предходната година квоти, ТЕЦ "Марица Изток 2" е успяла да си възстанови едва 1/10 от загубените предходната година емисии. Така държавната ТЕЦ, която е в изключително тежко финансово състояние и общите ѝ загуби надхвърлят 820 млн. лв., е ощетена с около 8.2 млн. евро или над 16 млн. лв.

ТЕЦ "Марица Изток 2" - или по-скоро собственикът ѝ "Български енергиен холдинг", се е наложило да купи от свободния пазар въпросните квоти, вместо да ги получи абсолютно безплатно.

Това става ясно от финансовия отчет на ТЕЦ "Марица Изток 2" за миналата година, както и от доклада на енергийния министър Теменужка Петкова до Брюксел за изпълнението през 2019 г.  на Националния план за инвестиции България 2013-2020  г., на чиято база се разпределят безплатните квоти в съответствие с поетите от електроцентрали, топлофикации и други горивни инсталации задължения за инвестиции в съоръжения за пречистване на изхвърляните газове.

За седемгодишния период всяка от мощностите, генерираща парникови газове, получаваше безплатни квоти, според инсталираната си мощност, които с всяка година намаляват, за да станат нула през 2020 г. Целта на ЕС е инсталациите да се модернизират и да замърсяват по-малко. Тогава ще трябва да купуват и по-малко квоти и цените на произвежданата електроенергия ще са по-конкурентни.

Криви сметки

Проблемът възниква с отчета за изпълнението на инвестиционния план за екосъоръжения за 2018 г. Тогава енергийното министерство смята, че еквивалентен тон на въглеродния двуокис струва 8.93 евро при положение, че от ЕК са поставили като референтна цена за периода 2013-2014 г. сумата от 14.5 евро за квота и 20 евро за периода от 2015 до 2020 г.

Именно срещу това възразява Европейската комисия, която при проверка за прилагането на методиката за изчисляване на безплатните квоти спрямо отчетените инвестиции, обръща внимание на България, че прилага доста по-ниски цени на квотите. Това означава, че срещу по-малко вложени пари от дружествата, държавата е искала да разпредели повече квоти на своята ТЕЦ, както и на "Бобов дол", "Брикел" и "Марица 3".

Така тези четири дружества получават по-малко безплатни квоти за 2018 г. и си купуват недостига от около 1 млн. квоти общо от свободния пазар.

ТЕЦ "Марица Изток 2", например, си е правила сметката да вземе 1.123 млн. безплатни квоти, смятайки го по цени от 5.09 евро за квота, но държавата ги е изчислила по 8.9 евро и очакванията са били за 1.059 млн. броя.

ЕК обаче отпуска на въглищната централа 604 302 броя. Останалите 454 858 квоти са били купени от БЕХ. При цени от около 20 евро през 2019 г., когато се отчита коя мощност колко реално е замърсявала, стойността е над 9. млн. евро. Все пак за 2019 г., след преоценката на инвестиционния план, Брюксел решава да предостави на ТЕЦ  "Марица Изток 2" към емисиите за текущата година допълнителна бройка за предходната, но отново според отчетените инвестиции. Така квотите в повече за 2019 г., заради намалените година по-рано, са 42 472 броя, което е под една десета от орязаните. По този начин щетата за ТЕЦ "Марица Изток 2" намалява до 8.2 млн. евро.

Неизпълнени инвестиции

В същото време централите на Ковачки са получили в пълния им размер полагащите им се за 2018 г. квоти в сметката за следващата година. Причината е, че са им признати направените инвестиции в екоинсталации.

Държавната ТЕЦ не е успяла да постигне това, защото не са ѝ признати част от тези вложения. За целия период от 2013 г. до края на 2019 г. те са били 96.250 млн. евро, а заложеното в плана е възлизало на 121 млн. евро. Каква е причината за разминаването, от доклада на Петкова не става ясно.

Въпреки това ТЕЦ  "Марица Изток 2" остава мощността в България, получила безплатни квоти от ЕС през 2019 г. на най-голяма стойност. Помощта за държавното дружество е над 11.6 млн. евро. Следва ТЕЦ-ът на "Солвей Соди" с квоти за 10.669 млн. евро, "Лукойл Нефтохим" с емисии за 5.8 млн. евро, ТЕЦ "Бобов дол" – 5.446 млн. евро, "ЕВН Топлофикация север" – с близо 4.7 млн. евро, ТЕЦ "Свилоза" е взела квоти за 3.587 млн. евро, "Топлофикация Русе" – за 2.2 млн. евро, а "Топлофикация Сливен" – за 2.1 млн. евро. Останалите топлофикации на Ковачки в Плевен и Перник са взели емисии за над 1 млн. евро, както и централите "Брикел" и "Марица 3" а в Бургас и Враца – 795 хил. и 280 хил. евро. "Топлофикация-София" у получила безплатни квоти за над 1.3 млн. евро.

Американските централи са извън схемата

Двете т.нар. американски електроцентрали – ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица изток 3", не участват в схемата за безплатно разпределяне на квоти, а внасят средства в сметката на Националния план за инвестиции. Заради преизчисляването на стойността на квотите се е оказало, че тези две дружества са надвнесли съответно близо 2.5 млн. евро и 3.5 млн. евро в тази банкова сметка. Тези суми са им били признати за покриване на част от паричните им задължения през 2019 г., съобразно новата референтна пазарна цена за годината, чието изпълнение се отчита през март 2020 г..

Националният план за инвестиции 2013-2020 предвиждаше големите горивни инсталации да инвестират общо 242.35 млн. евро за модернизация и екологизация, срещу което ще получат за целия период безплатни квоти за близо 870 млн. евро като част от получената от страната ни дерогация за прилагането на европейските екоизисквания за намаляване на вредните газове от тези мощности.

От тази година всички горивни инсталации вече трябва да купуват изцяло парниковите квоти, ако са замърсявали над позволеното им в комплексните разрешителни, за да не бъдат санкционирани с тежки глоби. В същото време, ако са изхвърляли в атмосферата под определените им количества вредно газове, те могат да продават спестените количества на такива, замърсявали в повече.