Асоциация предлага въглищните централи у нас да бъдат закрити до края на 2035 г.

Васил Велев иска гаранции срещу корупционни промени в плана за възстановяване

Васил Велев

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) предлага страната да обяви дата за окончателно закриване на всички въглищни централи на своя територия и това да бъде 31 декември 2035 г. Организацията е силно притеснена от забавянето на внасянето в Европейската комисия на Националния план за възстановяване и устойчивост. Неофициално се твърди, че един от проблемите в него е именно липсата на дата за спиране на въглищното електропроизводство. Служебното правителство обаче не желае да поема отговорност за подобно стратегическо решение.

"Предвид заплахата от пропускането на всякакви възможности за осигуряване на адекватно солидарно европейско финансиране при осъществяване на нужните секторни реформи, настояваме държавните институции да се ангажират с формулиране на пътна карта за съкращаване на въглеродоинтензивното електропроизводство при ясно поставени поетапни междинни цели за въглероден отпечатък с междинни срокове 2025 г., 2030 г. и 2035 г., както и с крайна дата за преустановяване на въглищното електропроизводство – например 31 декември 2035 г.", пише в позицията на АИКБ

Според асоциацията тази цел е напълно постижима и дори не е амбициозна. "За същия период трябва да се разработят плановете за своевременно изграждане на заместващи мощности, за реализиране на нужните социално-икономически мерки в засегнатите региони, за подкрепа и реализация на нови технологии за производство и съхранение на енергия", твърди АИКБ. Според организацията преходът трябва да стане "без фалшиви популистки обещания, които единствено водят до трайно влошаване на икономическите перспективи и до ощетяване на засегнатите групи".

По въпроса за внасянето на националния план и окончателното му съдържание АИКБ иска спешно свикване на Националния икономически съвет. Освен от забавянето на документа асоциацията е притеснена и от пренасочването на твърде много средства от директни помощи към т. нар. финансови инструменти. АИКБ се съмнява, че промяната, направена от служебното правителство, може да цели "обогатяване на нови кръгове".

"За нас острият проблем е замразяването на пари за създаване на финансови инструменти и пилеенето на ресурс за такси за управление за обогатяване на нови кръгове. Това е сериозен риск от подмяна на промяната. АИКБ иска доказателства, че афишираната промяна не е подмяна на бенефициентите и не създава възможности за корупция. Такова доказателство може да бъде отказ от грешното пренасочване на пряката подкрепа на инвестициите в предприятията към финансови инструменти, при това, управлявани от свързани лица", заяви председателят на управителния съвет Васил Велев.

Според АИКБ и в момента на българския пазар има достатъчно много финансови инструменти, които обаче бизнеса не припознава и по никакъв начин не може да се постигне търсения от министерството на икономиката ефект. Като пример бяха посочени гаранционните програми на ББР, по които до предприятията са стигнали под 15% и фондовете за дялово инвестиране, управлявани от "Фонда на фондовете", където са инвестирани само 14% за 5 години. "От началото на Covid кризата българските предприятия са декапитализирани, силно задлъжнели и с ограничени възможности да инвестират. Предложените финансови инструменти няма да осигурят бързо възстановяване. За разлика от тях обаче пряката подкрепа ще осигури нуждата от ликвидност и ще активира допълнителни частни инвестиции", твърдят от АИКБ.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?