ВЕИ, рекултивация, биоземеделие, туризъм могат да поемат работещите във въглищната индустрия

Секторите на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници, рекултивацията на замърсяванията, причинени от въглищната индустрия, биоземеделието и производството на биохрани, информационните технологии и дребното предприемачество ще поемат хората, които ще загубят работата си в резултат на зеления преход.

Това сочи доклада, изготвен по поръчка на Глобалния фонд за дивата природа WWF "Новите работни места у нас: преход от въглища към модерна икономика", публикуван във вторник. Анализът разглежда сценарии за развитието на българските въглищни региони Стара Загора, Кюстендил, Бобов дол и Перник, където 43 хиляди работни места зависят от дейността на въглищните електроцентрали и мините, но тези предприятия ще трябва да спрат работа най-късно до 2030 г., но по-вероятно е това да стане до 2025 г.

Най-засегнат от трансформацията ще е районът на Стара Загора, където са най-много заетите във въглищната индустрия, но също така регионът се развива най-добре от всички. В същото време живеещите в Перник, като най-близко разположен до столицата, имат най-големи шансове да си намерят друга работа при закриване на въглищните мощности заради екоизискванията.

Според анализа преструктурирането на мощностите за производство на енергия от въглища в тези региони ще засегне пряко над 15 хиляди работещи в сектора и още над 27 хиляди от доставчици по веригата. Проблемът е, че голяма част от тях са със средно образование, които често не са в състояние да си намерят достатъчно платена работа или да стартират собствен бизнес. Висококвалифицираните инженерни специалисти пък могат да бъдат загубени като квалифицирани кадри за страната, тъй като попадат в групата с най-висок риск за емиграция.

Това ще се отрази зле върху приходите в регионите, а също и социално- и здравноосигурителните системи.

Според авторите на анализа в българската трансформация на въглищните райони могат да се ползват вече прилагани практики в Гърция, Дания, Полша, Великобритания, Германия, Нидерландия, Франция. Като възможност за развитие и създаване на нова заетост във въглищните региони се посочва отглеждането на етерични и енергийни растения, развитие на ВЕИ, енергоспестяването, реконверсия на индустриални терени, индустриален и еко туризъм, атракциони от модерен и/или културен тип като етнопаркове свързани с преживявания и активни атракции, в които гостите са участници, а не само публика.

Данъчни облекчения за привлечени в тези региони фирми и семейства, са сред другите възможности за развитие на трансформираните региони.

"Реализирането на справедлив преход към чиста, кръгова и въглероднонеутрална икономика в контекста на Зелената сделка е подходящо противодействие на наближаващите негативни процеси. Това изисква инвестиции в образование, квалификация и преквалификация, които ще донесат първите ползи след минимум три години", коментира Георги Стефанов, ръководител на практика "Климат и енергетика" във WWF.

"Също така трябва да се наблегне на развитието на ключови компетенции и предприемачество в сектори като "възобновяема енергия", "биоземеделие и биохрани", "биопластика", информационни технологии и "ресурсна ефективност". Всички тези икономически процеси трябва да се планират днес преди затварянето на мините, за да имаме успешна икономическа трансформация във въгледобивните региони", смята още той.

Според доклада на WWF, очакваният брой нови работни места в микропредприятия се оценява на около 150 за община Бобов дол, 700 за Перник и над 2000 за Стара Загора, които могат да бъдат създадени и чрез индивидуални стартъпи. Всички останали работници трябва да се преразпределят към вече съществуващи компании или новосъздадени малки и средни предприятия.

"Въз основа на тези данни и икономическите приоритети на общините трябва да се разработят регионални планове за справедлив преход. Те трябва да се фокусират върху обучения, осигуряващи търсени на пазара на труда знания и умения, свързани с използването на ресурсите в контекста на опазването на околната среда и климата. Освен това те трябва да осигуряват и специфични знания и умения, необходими за успешното включване в трансформирани или нововъзникнали работни места", допълва Стефанов.