Как претендентите за председател на БАН решават проблема с финансирането й

Очаквано въпросът за финансирането на науката заема централно място в концепциите на двамата кандидати за председател на БАН. Академията се очаква да избере своя нов председател в четвъртък (1 декември) на фона на протести на работещите в нея за по-високи заплати в хода на гласуването на бюджета в Народното събрание.

Засилване на проектното финансиране и диалог с държавата за по-висока бюджетна субсидия обещават и двамата кандидати за поста - акад. Юлиан Ревалски и чл.-кор. Николай Милошев. Оптимизиране на разходите, промени в структурата, засилване на диалога с държавата и бизнеса са други основни моменти в концепциите на двамата кандидати.

Засилване на проектното финансиране, но и по-висока държавна субсидия

Математикът акад. Юлиан Ревалски смята, че в съответствие със съвременните тенденции и преобладаващия европейски опит финансирането на научните дейности трябва да бъде смесено–институционално-проектно - с достойно и устойчиво държавно финансиране, без което готовността за успешно проектно финансиране няма да бъде ефективна.

“Извършването на научни изследвания на високо ниво изисква и сериозно финансиране, като дългогодишната световната практика показва, че вложеното в научни изследвания се връща с излишък“, казва той. Според него субсидията на БАН трябва да продължи да се разпределя по видими и проверими критерии, отчитайки спецификата на основните направления, но наред с това да има вътрешен фонд за научни изследвания, който да разпределя целево средства на проектен принцип.

“Всички заедно трябва да се обединим около разбирането, че трябва да убедим нашите държавни органи, да променим разбирането за финансирането на науката, като преминем от принципа за “бюджетиране на науката“ към принципа за устойчиво и съществено “инвестиране в науката““, казва в концепцията си Ревалски.

“Ще положа всички усилия, заедно с всички ръководни органи на БАН и Съвета на настоятелите, за съществено увеличение на заплащането на научния и научно-помощния персонал. Има различни форми, които биха могли да се приложат за постигане на тази цел – от търсене на схеми за обвързване на заплатите в БАН с минималната или средната за страната, до използване на проектното финансиране и атестацията, като елемент за диференцирано заплащане в зависимост от резултатите“, казва Ревалски.

Според него каквито и реформи за оптимизиране на дейността да бъдат предприети, те изискват сериозни публични инвестиции.

В концепцията си като важни промени той посочва преференциално стимулиране на младите учени, реинтеграция на опитни учени, разпределение на съществена част от бюджетната субсидия на проектен принцип, строго спазване на принципите от атестационната и оценъчна политика, структурни промени, и др.

Физикът от Геофизичния институт на БАН Николай Милошев също обещава да се захване приоритетно с финансирането на академията.

“Смятам, че следващото ръководство трябва в кратки срокове, след обсъждане в Общото събрание, да проведе срещи с държавното управление на страната, на които да предложи функции, които БАН може да изпълнява, и да поиска финансовото им обезпечаване“, казва той.

По думите му двойно увеличение на субсидията е немислимо да стане изведнъж, затова първо учените трябва да покажат, че могат да бъдат много по-полезни, отколкото са били досега.

И двамата кандидати посочват в концепциите си, че успоредно с усилията за по-добра държавна субсидия учените от БАН трябва да се възползват активно от възможностите за проектно финансиране по линия на новата оперативна програма “Наука“ и др. източници.

Модернизиране и екипна работа по оперативна програма “Наука“

Ревалски посочва, че за ефективни научни изследвания на високо ниво е необходима и съответстваща на това ниво съвременна изследователска инфраструктура, без която тези изследвания не биха били осъществими. Според него е задължително институтите на БАН да бъдат изключително активни в предстоящите проекти по оперативната програма “Наука“, които по същество са проекти за изследователска инфраструктура.

“Няма смисъл средствата за центрове за върхови постижения и центрове за компетентност да бъдат използвани за голямо по обем строителство на нови сгради – БАН разполага с подходящ и значителен сграден фонд, за да приеме нова модерна инфраструктура само с необходимите минимални строително-монтажни работи. По този начин средствата по тази оперативна програма ще бъдат възможно най-ефективно използвани“, казва той.

Милошев посочва, че досега една от слабите страни на БАН е бил подходът отделните институти и направления да работят поединично. “Почти няма проекти, в които да участват екипи от институти на БАН. Сега програма “Наука“ за първи път ни стимулира, а най-точно казано, ни принуждава да работим в много по-широки екипи.

“Считам, че личните или институтски интереси няма да пострадат, а обратно развивайки на ново практическо равнище екипния принцип на работа, ние ще осигурим за БАН, за института си, а и за себе си едно далеч по-достойно съществуване, което вярвам всички са убедени, че заслужаваме“, посочва Милошев.

“По мое мнение, основната слабост в работата ни е недостатъчната екипност, добронамереност и заинтересованост към проблемите на институцията БАН като цяло, а също и по звена. Често вместо обща екипна реакция от БАН, се получава едно противопоставяне и противоборство вътре в БАН“, казва Милошев.

Какво още предлагат кандидатите?

Сред приоритетите на Ревалски са още увеличаване на броя на докторантите, като това ще изисква увеличение на тяхното заплащане - както институционално, така и чрез допълнително целево финансиране.

Той се обявява и за активно работещо звено за връзка на БАН с ЕК в Брюксел в областта на научната политика и съответните европейски програми в областта на научните изследвания.

Специално място в концепцията си той отделя на връзките на БАН с бизнеса и ролята ѝ в силовите ведомства за гарантирана на националната сигурност.

Той обръща внимание и на необходимостта от реновиране и саниране на сградния фонд на академията, за което според него трябва да се търсят възможностите на различни програми.

“Бъдещото ръководство на академията трябва да подкрепя и да създава условия за развитие на автономността на институтите във всяко от основните направления на дейността им. Дефинирането на приоритетите, определянето на целите и средствата за постигането им, трябва да се извършва именно там – в институтите. Там са квалифицираните специалисти, там са международните контакти, там е опитът. Ролята на ръководството на БАН, по мое мнение, трябва да се състои в подпомагане на равнопоставените хоризонтални връзки между институтите и осигуряване на интегритет на БАН като цяло“, казва той.

Милошев посочва още, че има готовност да предложи структурни промени в академията и предлага оптимизиране на разходите, като ликвидира дублиращи се дейности и разходи.