Как републиканците се превърнаха в ксенофобската и тъпоумна партия на Доналд Тръмп и Тед Круз*

 Той даде подкрепата си за най-големия законопроект в историята за амнистия на нелегални имигранти, призоваваше за контрол над оръжията, използваше кейнсиански модели, за да вдъхне сила на икономиката, отдаваше предпочитание на личната дипломация дори с най-заклетите врагове на страната и въведе данъчни увеличения в шест от осемте си години на президентския пост.

Той бе Роналд Рейгън.

Основните убеждения, които помогнаха на Рейгън да бъде избран и преизбран, бяха консервативни: по-ниски данъци, по-малко правителство и по-силна, по-агресивна армия. Но Рейгън бе също така прагматик, склонен към компромис, способен да импровизира в преследване на целите си и най-вече готов да разшири притегателната сила на своята партия.

Сегашните кандидати за президент от Републиканската партия говорят за Рейгън като за светец покровител, но отличителните черти, които го направиха успешен политик, изглежда, им липсват. Вместо това те превърнаха партията му в тресавище, в което местните имат предимство пред имигрантите, в което цари идеологически екстремизъм и песимизъм за бъдещето на страната, в пълен разрез с примера на Рейгън. Превърнаха сезона на първичните избори в риалити шоу на обиди, предателства и открити вражди, незачитайки т.нар. Единадесета божия заповед, която Рейгън възприе: "Недей да злословиш по адрес на никой друг републиканец".

Щом зае поста си, Рейгън каза, че винаги, когато му се удаде възможност да издейства от законодателите 70 процента от исканото от него, той ще я грабне. Днешните републиканци в Конгреса не биха се задоволили дори с 99 процента: манталитетът им се е променил от това да водят политики и да управляват към някакъв вид безкомпромисен обструкционизъм.

В началния етап от президентството на Бил Клинтън републиканците в Конгреса започнаха на практика стачка и възприемаха всяко законодателно постижение като загуба за партията си, но седнаха на масата, за да сключат споразумение за бюджета през 1997 година. При президента Обама те до голяма степен отказват да приемат дори в най-общи рамки легитимността на президент от Демократическата партия.

Тактическият инатлък от 90-те години на миналия век се превърна в убеждение, че всеки компромис е равен на предателство. Тази динамика сега се разиграва на първичните избори.

Въпросът, който откроява най-силно разликата между Рейгън и сегашните кандидати за президент, е имиграцията. В миналото кандидатите републиканци с право бяха критикувани, че отправят кодирани послания с расов елемент за престъпността и социалните помощи. Но като цяло партията десетилетия наред се придържаше към Рейгъновото понятие за американец, основаващо се върху имиграция, асимилация и икономически възможности. След Рейгън всеки, получил номинацията на Републиканската партия за президентските избори, е бил умерен по въпроса за имиграцията и е искал да привлече хора с латиноамерикански корени в републиканския отбор.

Как тази отворена към хората и далновидна Републиканска партия на Рейгън се превърна в ксенофобската и тъпоумна партия на Доналд Тръмп и Тед Круз?

Възходът на Суперкомитетите за политическа дейност (super PACs) и на десните медии обезвласти ключовите членове на партията, а стагнацията в доходите разшири възможностите за популистка демагогия. Тазгодишните кандидати на първичните избори научиха следния урок: не само заиграването с хорските предразсъдъци за имиграцията и тероризма дава добри политически резултати, но и опълчването срещу по-възрастните съпартийци и ръководния апарат на партията. Така Тръмп е във възход, а любимецът на традиционното ядро в Републиканската партия Джеб Буш вече е вън от играта.

По-изненадваща причина за това разместване на пластовете? Пари. Републиканските политици виждат, че екстремизмът се отплаща все по-щедро. Тазгодишната президентска кампания ще струва вероятно над 5 милиарда долара, над 10 пъти повече от цената на тази през 1980 г., когато бе избран Рейгън.

Много хора стават богати в индустрия за 5 милиарда, а някои от тях са политици. Тръмп не е единственият кандидат, който си е дал сметка, че печели и в двата случая, когато се кандидатира за президент. Дори загубилите се сдобиват с лъскав имидж. Бен Карсън - да, той още е в надпреварата - изглежда по-заинтригуван да продава книги, отколкото да се добере до най-високата длъжност. Марко Рубио вече години наред се радва на покровителството на търговец на коли милиардер от Флорида.

Примери като Нют Гингрич, Рик Санторъм, Сара Пейлин и Майк Хъкаби подчертават тезата, че безнадеждна кандидатура за президент има повече положителни, отколкото отрицателни страни. Кариера на знаменит десен активист е по-доходоносна от такава в Сената. Тези подбуди допринесоха за превръщането на Републиканската партия от партия на възможностите в партия на опортюнистите.

Големият губещ от това може да се окаже самата партия. Ако не заклейми провокативната реторика на първичните избори, тя ще се отдалечи от Рейгъновия стремеж към центъра и ще заприлича повече на една от шовинистичните десни партии в Европа. През '80-те години се казваше, че демократите търсят еретици, а републиканците търсят нови съмишленици. Ако гледаш зрелището през 2016 г., виждаш, че тези тенденции са обърнати.

* Оригиналното заглавие е: "Как далновидната и отворена към хората Републиканска партия на Роналд Рейгън се превърна в ксенофобската и тъпоумна партия на Доналд Тръмп и Тед Круз".

По БТА.