Как ще приключат парламентарните избори в Хърватия след изненадващите ходове на президента

Хърватите решават в сряда в чии ръце да поверят държавното кормило на фона на всеобщо недоволство от корупция, за която опозицията обвинява правителството, и изненадите, поднесени предизборно от президента.

Като цяло анкетите преди парламентарните избори предвиждат победа на управляващата дясноцентристка Хърватска демократична общност (ХДО), но без ХДО да получи достатъчно места в 151-местния парламент, за да може да формира сама правителство. ХДО сформира сегашното правителство с подкрепата на представителите на малцинствата и диаспората. Настоящият премиер Андрей Пленкович е кандидат за трети пореден мандат.

Втора по сила в новия парламент, според допитванията, ще бъде основната опозиционна Социалдемократическа партия, като вероятно тя ще спечели повече места, отколкото има сега. Нейният кандидат за премиер е настоящият президент Зоран Миланович.

"С влизането на Зоран Миланович в политическата надпревара неизвестността около изборите се засили. Докато не чухме, че настоящият президент ще бъде активен участник в изборите, се смяташе, че ХДО още веднъж ще победи", каза пред БТА политическият анализатор и преподавател във Факултета по политически науки Берто Шалай.

В хърватския Сабор се очаква да влязат още дясното “Отечествено движение”, зелената лява партия "Можем“ и консервативната центристка партия "Мост“.

Берто Шалай е на мнение, че на тези избори няма да има нови значими играчи, които да прескочат избирателния праг от пет процента.

Как партиите се опитват да спечелят гласоподавателите?

Парламентарните избори в Хърватия се очакваха тази есен, но опозицията организира протести и настоя за по-ранен вот, обвинявайки управляващите в корупция. Чашата на опозиционното недоволство преля, след като за главен прокурор бе назначен бившият съдия Иван Турудич въпреки информациите, че е имал връзки с хора, разследвани в корупция. Пленкович защити назначението, а опозицията внесе искане за разпускане на парламента.

СДП издигна борбата с корупцията, в която обвинява управляващите, във водеща тема на предизборната си кампания.

"СДП и Зоран Миланович смятат, че корупцията и клиентелизмът са основният проблем на Хърватия и първата им цел е сваляне на правителството на ХДО, създаване на правителство на националното спасение", каза Берто Шалай.

Хърватският политически анализатор и писател Юрица Павичич коментира пред БТА, че Миланович е канализирал гнева на хората срещу корупцията чрез мотото “Реките на справедливостта” и чрез борбена антикорупционна реторика.

ХДО отхвърля обвиненията в корупция и изтъква постигнатото по време на управлението на Пленкович, който е бивш евродепутат. Миналата година Хърватия стана член на еврозоната и Шенген. Страната отчете растеж от 2,8 на сто за 2023 година, което е доста над средното за ЕС. Средната нетна месечна заплата за януари възлиза на 1239 евро, което е с 8,8 на сто повече на годишна основа. Туристическият сектор, който представлява близо 20 процента от БВП на страната, отчете за 2023 година значителен растеж спрямо предходната година. Осъществени са важни инфраструктурни проекти като моста "Пелешац", който свързва южния полуостров Пелешац с останалата част от страната, заобикаляйки малкия излаз на Босна и Херцеговина на морето.

В предизборните дебати и по билбордовете партиите обещават повишаване на жизнения стандарт. На пенсионерите, които са около един милион от общо 3,8 милиона души население, се обещават по-високи пенсии. На младите се представят програми, които ще ги улеснят при покупката на собствено жилище, тъй като цените са изключително високи. Дясното “Отечествено движение” пък обяви, че ще настоява за отмяна на ратификацията на Истанбулската конвенция.

Защо сряда?

Изборите в Хърватия досега винаги са били в неделя с изключение на 2000 година, когато са били в понеделник. Анализаторите са обединени около мнението, че изборът на президента Миланович вотът да се проведе в средата на седмицата, е добре обмислен и цели да осигури повече гласове за СДП.

Според Берто Шалай, тъй като изборите са в средата на седмицата, хората няма да са заминали някъде за уикенда и това ще повиши избирателната активност.

"Миланович смята, че по-високата избирателна активност повишава шансовете на опозицията да победи ХДО на изборите", казва Шалай, според когото това е добра теза.

Павичич отбелязва, че ако изборите са през уикенда, половината хърватската средна градска класа, която гласува либерално-ляво, би била на излет или на Адриатическо море, а с избори в средата на седмицата повече нейни представители ще отидат да гласуват. А другата причина според него е провеждането на по-кратка кампания.

Ролята на президента Зоран Миланович

След като изненада хърватите с избори в сряда, Миланович ги информира, че се кандидатира за премиер. Веднага след това допитванията отчетоха повишаване на подкрепата за социалдемократите.

Конституционният съд на Хърватия обаче постанови, че президентът няма право да участва в парламентарните избори или в кампанията, освен ако не подаде оставка. Това не се случи. Напротив, Миланович, чийто президентски мандат изтича в началото на 2025 година, заяви, че ще подаде оставка само след победата на СДП, която е начело на блок от десетина опозиционни партии. Той дори нарече конституционните съдии лентяи и бандити и “заплаха за хърватската демокрация".

"Миланович трябваше да подаде оставка и да се включи в кампанията, а не косвено да участва в кампанията като независим президент", коментира Юрица Павичич.

Хърватският президент e известен с необузданата си реторика, а също с критичното си отношение към ЕС и с проруската си позиция за войната в Украйна, противопоставяйки се на обучението на украински войници в Хърватия, както и на изпращането на оръжия в Украйна. Миналата седмица премиерът Пленкович заяви, че Миланович тласка Хърватия към "руския свят” заради “безотговорна и непоследователна политика”.

Павичич е на мнение, че Миланович е приел част от дясната реторика, надявайки се на коалиция с противниците на ХДО вдясно. Според него “Можем” би подкрепила едно ляво правителство.

"Възможно е Миланович след изборите да състави шизофренично ляво-дясно правителство, което ще трае кратко и чиято цел е да бъде прекъснато управлението на ХДO", обобщи Павичич.

В настоящата „суперизборна“ година за Хърватия, когато освен парламентарните ще се състоят и европейски, и президентски избори, евентуален успех на социалдемократите да съставят правителство би им помогнало на предстоящите вотове, а също така може да засили проруското влияние в страната.