Какви са икономическите планове на Еманюел Макрон?

Еманюел Макрон
Избраният за президент на Франция Еманюел Макрон планира либерални икономически реформи, но без да посегне сериозно на щедрата социална система. 
 
С победата на Еманюел Макрон на президентските избори във Франция перспективата страната да напусне Европейския съюз, както предложи неговата съперничка на балотажа Марин льо Пен, бе изключена почти напълно.
 
Мнозина анализатори обаче вече коментират, че ако Макрон не успее да изпълни икономическите си обещания през следващите пет години, то тогава Националният фронт може да отправи още по-силно предизвикателство на следващите президентски избори, през 2022 година.
 
Като бивш министър на икономиката при досегашния френски президент Франсоа Оланд, икономическите теми бяха голяма част от посланията в неговата кампания.
 
И така, каква е икономическата политика на Макрон в ключови сектори?
 
Реформиране на еврозоната
 
Изборните резултати изпратиха за кратко еврото до шестмесечен връх спрямо долара като реакция на пазарите на победата на проевропейския кандидат. Марин льо Пен водеше кампания Франция да напусне еврозоната и предложи референдум, на който френските избиратели да се произнесат дали страната да напусне ЕС.
 
Макрон иска Франция да остане в еврозоната, но тя да се реформира. В своята предизборна програма той се обяви за общ бюджет и за министър на финансите на еврозоната.
 
Макрон освен това ще поиска от Германия да инвестира и харчи повече, за да подкрепи своята икономика, а това предполага се, ще помогне на френските износители и на производители в други европейски държави.
 
Всичко това обаче може да стане факт само с подкрепата на Германия. Решения по въпроса обаче няма да бъдат взети преди парламентарните избори в най-голямата икономика в еврозоната по-късно тази година, така че засега Макрон може да се съсредоточи само върху вътрешната френска политика.
 
Помощ за бизнеса
 
Франсоа Оланд първоначално се опита да се хареса на левите елементи в своята социалистическа партия, като прояви твърдост към компаниите, но под ръководството Макрон, като министър на икономиката, курсът бе сменен през последните три години, известявайки, подход, който се очертава много по-силно ориентиран към бизнеса.
 
Промяната включи около 40 милиарда евро данъчни отстъпки в опит за стимулиране на икономиката - облаги, които Макрон планира да направи постоянни.
 
Той казва също така, че корпоративният данък ще бъде намален постепенно от 33 до 25%.
 
И новият данък богатство, насочен срещу богатите, няма да важи за финансовите инвестиции.
 
Справяне с безработицата
 
Безработицата във Франция е 10,1%. Около три милиона души, които искат да работят и търсят работа, нямат такава.
 
Въпреки че това не са най-лошите показатели в Европа, безработицата във Франция е над средната в региона и много по-голяма, отколкото, например, в Холандия, където тя е малко под 5%, или в Германия, където е по-ниска от 4%. За сравнение безработицата във Великобритания е под 5%.
 
Проблемът е особено сериозен за младежите. Почти всеки четвърти французин на възраст под 25 години е без работа.
 
Макрон казва, че се надява да намали безработицата, като смекчи някои от трудовите закони, с цел да направи по-малко обременяващо за работодателите да наемат нови служители.
 
Международният валутен фонд изчислява, че ще е трудно да бъде свалена безработицата във Франция под 8.5% без големи реформи.
 
Един фактор в полза на избрания за президент е, че най-силният синдикат в частния сектор сега е умереният Френска демократична конфедерация на труда (CFDT), който има по-голямо влияние от по-войнствения Обща конфедерация на труда (CGT).
 
Макрон няма планове да премахне спорната 35-часова работна седмица във Франция - правило, което не забранява полагането на повече часове труд, но е праг, чието преминаване задейства извънредно заплащане. Вместо това той казва, че ще позволи на фирмите да се договорят с персонала си за работните часове и заплащането.
 
Може би има още един признак на надежда. Френската икономика създава работни места с най-бързия темп от повече от едно десетилетие.
 
Бюджетни цели
 
Европейският съюз изисква от страните членки техният бюджетен дефицит да не надхвърля 3% от брутния вътрешен продукт (БВП).
 
Франция не постига тази цел - понякога с големи отклонения - през последните години, като правителството на Оланд се съпротивлява на натиска да въведе сурови мерки за икономии.
 
Макрон казва, че като министър на икономиката е работил за изпълняване на тази задача, и изчислява, че това ще стане факт тази година.
 
Намаляване на държавата
 
Франция е една от страните с най-голям държавен сектор в света. Държавните разходи миналата година са възлизали на 56.5% от БВП.
 
И предвид плановете за понижаване на корпоративния данък, орязването на тези разходи ще стане още повече неотложна задача.
 
Макрон очаква да да спести 60 милиарда евро за пет години. Това не е извънредно много, например неговият съперник на изборите Франсоа Фийон предложи да намали разходите със 100 милиарда евро за пет години.
 
Една конкретна мярка, за която знаем, са плановете за съкращаване на около 120 000 работни места в държавния сектор. Предвидено е това да стане, като не бъдат назначени хора на мястото на държавни служители, които се пенсионират.
Макрон обаче иска и да направи социалните помощи достъпни за групи, които сега не могат да кандидатстват за такива, включително самонаетите, предприемачите и селскостопанските производители.
 
И докато други европейски страни искат да принудят хората да работят по-дълго преди да получат право на държавна пенсия, официалната пенсионна възраст във Франция, която е 62 години, няма да бъде променена. Избраният за президент обаче има планове да направи основен ремонт на системата с цел размерът на пенсиите да стане по-тясно обвързан с личните вноски.
Още по темата
Още от Европа