Катастрофата София(нски?)

За някои Стефан Софиянски е добър кмет - защото се усмихва, има вид и построи нови булеварди. Други смятат, че е корумпиран. Трети, че е безвластен по природа.

Сега Софиянски отново се е кандидатирал за кмет на София. Някои ще кажат, че по-добър кмет няма да се намери, други ще възкликнат "не се ли ояде достатъчно", трети ще свият безразлично рамене, защото ще сметнат, че няма никакво значение кой ще е кмет-фигурант, след като така или иначе други дърпат конците. На четвърти пък въобще не им дреме и за жалост техният брой драматично расте.

Още не е много ясно между Софиянски и какво ще могат да избират софиянци, а за много не е и съвсем ясно какво точно им се предлага в лицето на Софиянски. Предишните два мандата той спечели като кандидат на СДС. Макар на някои да им се струва, че изборът е бил относително мажоритарен (тоест хората са гласували повече за човека, отколкото за партията), голямата част от доверието дойде от политическите пристрастия на столичани.

Сега нещата са различни. Софиянски не е кандидат на СДС, появи се НДСВ, което по начало обърква нещата, особено когато става дума за избори, а след два завършени мандата избирателите могат да си направят много добре сметката за това що за кмет е кметът.

Що за кмет е кметът?

В някакъв смисъл той е успешен политик: устоя на поста дълго време и за това време не извърши никаква грандиозна шумна пакост. Много хора казват - при тази беднотия е чудо че успя поне нещо да направи и че не доведе града то катастрофа.

Свикнали сме да си представяме катастрофите като нещо внезапно, грозно и шумно, което се случва в един миг, а после години се опитваме да го осъзнаем и да се примирим с последствията. В този смисъл Софиянски без съмнение избегна грандиозни управленски земетръси. Неговото управление обаче прилича по-скоро на свлачище, което бавно, но сигурно превръща, и за жалост до голяма степен вече е превърнало, София в бунище. Откъде да започнем?

Паркирането в града

През живота си не съм виждал подобен хаос - нито в Европа, нито в Русия, нито в Америка, нито в Близкия изток. Два мандата не стигнаха на кмета да измисли някакво решение за автомобилите в София. Поразените от чара му ще кажат - какво да направи човекът, като парите не стигат за нищо, камо ли са паркинги. Ами това е още една причина за бързо решаване на въпроса с паркирането. И децата във всеки голям град знаят, че паркирането е източник на средства за общината, а не разход и че за първоначалната инвестиция в подобна схема биха се надпреварвали фирми от цяла Европа.

Вместо да реши обаче паркирането в града с интегрирана паркингова система, която досега щеше да е натрупала достатъчно средства за изграждане на надземни и подземни гаражи, напълно достатъчни да поемат всички преливащи по тротоарите на града коли, кметът допусна разграбването на парче на няколко привлекателни територии и горе долу с това приключи. Визионер! Тези частни фирми сега надали биха се включили в цялостна паркингова система за града и най-вероятно е софиянци да страдат десетилетия благодарение на гения на техния усмихнат кмет. Единствената утеха идва от това, е ако под неговото ръководство се изграждаха надземни гаражи в София градът навярно щеше да заприлича на сцена от Сталкер.

Строителството?

Да, то разцъфтя, но обсипа града с такива непоносими строителни бурени, че сега поколения наред хората ще казват - апартаментът е на прекрасно място, но е строен по времето на Софиянски. Всъщност надали кметът има някаква заслуга за активното строителство, което е резултат от икономическото оживление и частното предприемачество.

Кметството обаче е отговорно за това да наложи огранишчения върху нелепи постройки, които агресивно нарушават хармонията на града (като например абсурдната сграда на Британското посолство, построена на може би архитектурно най-запазената в града улица Московска или стотиците жилищни сгради с някакви псевдо-пост-модерни допълнения, които приличат на внезапно израснали малки къщички по покривите и фасадите на новопостроените блокове). Стилистичният контрол върху строителството също не струва пари. Той също би могъл дори и да носи средства. Само че трябва да се намери някой, който има някаква що-годе грамотна представа за характера на града и някаква идея какво е допустимо и какво не е допустимо да бъде новото строителство. И ако социализмът обезчовечи наполовина София с панелните си блокове, то Софиянски го опошли до крайност.

Затрупаните с коли тротоари, занемарените стари постройки и абсурдните нови сгради са частично прикрити от друго чудовищно явление -

несъразмерно огромните рекламни табла.

София е заприличала на евтино цветно списание захвърлено в прахта, от което надничат Кока Кола, Бисерна Ракия, Макдоналдс, МобилТел, различни марки бири, коли, телевизори, печки и канапета. Ако някой си мисли, че това е пазарна икономика, много се лъже. Ако такава пазарна икономика съществува в Лондон, той скоро ще се превърне в същия боклук като София.

В повечето европейски градове обаче (където икономиката е наистина пазарна) този тип реклами са просто забранени или ограничени до крайност. Тяхното регулиране не би довело непременно до намаляване на приходите от реклами, но би предпазило София от превръщането и в подобие на латиноамериканско предградие.

Какво направи кметът за инвалидите? Великото метро, на което той успя да обере лаврите няма елементарна рампа за инвалидни колички. Едва напоследък започнаха да се правят тук там ниски тротоари, които да осигуряват някакъв символичен достъп на инвалидни колички. Какви строителни изисквания са наложени за достъп на инвалиди до магазини и други обществени места? Никакви.

Кучетата? Там поне човекът си призна, че не се е справил, но защо, никой не може да разбере. Парите и тук не са оправдание - толкова благотворителни организации по света биха помогнали, но някой трябва да прояви инициатива, не само да се усмихва виновно на изпохапаните си избиратели.

На какво приличат парковете и градинките? Да не говорим за Витоша и подстъпите към нея. Това е уникална планина, един от най-красивите естествени паркове в Европа, в чието подножие безпрепятствено пълзят безумни постройки. Какво пречи на кмета да се погрижи за това зебрата да бъде ивица, на която крачещият гражданин да не бъде смазан като бездомно куче? Зебрата, този раиран символ на правото на пешеходеца да се придвижва свободно в собствения си квартал се е превърнала в носорог - и по цвят и по риск за оня, който я приближи. И т. н. и т. н.

Някой ще каже - не може да обвиняваш само кмета за всички проблеми. Може и така да е, но той е символ. Освен това изглежда обича да бъде символ. Ако обаче освен да бъде символ тази институция не става за нищо друго, нека я закрият. Допреди две години Лондон нямаше кмет, а откакто има, резултатът е само, че местните данъци се качиха. Ако кметът не може да се оправи с всички по-горни проблеми - повечето от които НЕ изискват никакви средства, а са въпрос на политическа воля и управленско умение - за какъв дявол съществува? За да тежи на джоба на софиянци и да не им събира боклуците навреме?

Всички политически партии сега са се вторачили в местните избори. По-емоционалните лидери казват, че ще подават оставки, ако не спечелят този или онзи град, други чакат резултатите, за да изградят социо-математико-прогностично-аналитични схеми за идентичността и съдбата на техните партии.

Проблемът за София обаче е много по-прост - ще се намерили ли човек, който да е дълбоко уверен, че орлите на Орлов мост имат по-висока естетическа, историческа и културна стойност от един декар реклама за бисерна ракия, изобразяваща запотен мераклия, който се колебае между запотената бутилка и запотения задник на някаква хубавица? Ще се намерили някой, който вместо да се хили по цял ден и да говори за десници и левици, ще запретне ръкави и ще оправи паркирането в града? Ще се намерили човек, който да има ясно чувство за това какво представлява градът София и планината Витоша? Ще се намери ли човек, който вместо да се прави на банкер или Аржентински президент, ще освободи улиците на града от глутниците бездомни кучета. Ще се намери ли някой, който вместо да мечтае за това да се превърне в пътеводна звезда в дясната част на някакъв бленуван политически небосклон, ще задължи всички новопостроени къщи да бъдат покрити с червени керемиди?

Ако се намери, дано всеки загрижен за града си софиянец да гласува за него. Без значение откъде ще се появи.