В резултат на масовата емиграция Молдова е сред страните с най-бързо намаляващо население в света. Всеки четвърти молдовец живее в чужбина и затова държавата се опитва да насърчи своите граждани да се завърнат.
"Кишинев е град на контрастите", казва млад мъж с бейзболна шапка, с когото журналистката Петра Дворакова от чешкото издание Denik Referendum разговаря набързо в културния център "Каса Земствей".
Първоначално думите му прозвучават на Петра като клише, но докато се разхожда из молдовската столица, се убеждава в тяхната правдоподобност.
В центъра на града все още се издигат ниски къщи с дървени огради, пред които често са приклекнали майстори с чук или четка в ръка.
Стара къща в централните улици на Кишинев, Сн. Denik Referendum
Широките булеварди, по които бавно се движат колони от автомобили и синьо-бели тролейбуси, са оградени от внушителни бетонни сгради с неокласически релефи. Само след няколко пресечки обаче величествените булеварди отстъпват място на разкопани улици, по които упорито продължават да паркират автомобили.
Кадър из улиците на Кишинев, Сн. Denik Referendum
По тротоарите възрастни жени със забрадки на цветя се опитват да продадат срещу няколко молдовски леи букети нарциси, малки кактуси или пресен зелен лук, а недалеч от тях ярко осветени магазини и луксозни кафенета и ресторанти приканват минувачите.
"На вас Кишинев повече европейски или съветски град ви изглежда? Миналата година тук ми гостуваха приятели и казаха, че им се струва европейски. Много се гордеех с това." По време на своя престой в Кишинев чува редица подобни въпроси и коментари.
Между войната и европейската интеграция
След руската инвазия в Украйна през 2022 г. геополитическата обстановка се превръща във водеща тема в обществения дебат в Молдова. Мнозина се опасяваха, че ако Украйна падне, следващата цел на Русия ще бъде именно Молдова.
Макар това да не се случи, войната в съседна държава оказва пряко влияние върху Молдова. В средата на март правителството обяви извънредно положение заради замърсяване с горива на река Днестър след руска атака срещу украинска водноелектрическа централа. По същия начин Молдова страда и от спиране на тока заради руските удари по украинската енергийна инфраструктура.
През декември 2023 г. Европейският съюз откри преговорите за присъединяване на Молдова. Докато страни като Северна Македония или Сърбия остават със статут на кандидатки повече от десетилетие и присъединяването им в близко бъдеще изглежда малко вероятно, молдовското правителство ускорено приема необходимите реформи, изисквани от ЕС, с надеждата до 2030 г. да стане част от Съюза.
Желанието за евроинтеграцията на Молдова беше успешно показано през 2024 г. чрез референдум за вписване на стремежа към членство в Европейския съюз в Конституцията страната и победата на Мая Санду от управляващата дясноцентристка либерална Партия на действието и солидарността (PAS) на президентските избори.
Европейският курс беше потвърден отново и през 2025 г., когато PAS спечели парламентарните избори. Резултатът от тези избори обаче щеше да бъде различен, ако не бяха гласовете на молдовската диаспора, която днес наброява приблизително един милион души.
Недостиг на лекари и гробари
Молдова е сред страните с най-бързо намаляващо население в света. Докато през 1991 г. населението ѝ е било близо четири милиона и половина души, днес в страната живеят по-малко от три милиона души. Всяко пето дете в Молдова расте само с един родител или изобщо без родители.
"Според местната традиция, когато някой умре, осем мъже трябва да изкопаят гроба му. Но в някои села трудно могат да се намерят осем пълнолетни мъже", разказва социологът и журналист Виталий Спринчана.
В страната липсват гробари, липсват лекари, населението застарява, а в бъдеще може да няма достатъчно данъкоплатци, които да поддържат и без това ниските пенсии и хронично недофинансираните обществени услуги.
Още по темата
Масовата емиграция започва през 90-те години и е причинена от тежката финансова криза след независимостта от Съветския съюз. Първоначално страната напускат предимно мъже, които най-често заминават за Русия, за да работят в сферата на строителството. След финансовата криза в Русия през 1998 г. миграционният поток постепенно се насочва към Западна Европа, най-вече към Румъния и Италия, където молдовските жени запълват нарастващия недостиг на болногледачи.
Първоначално те емигрират нелегално. Присъединяването на Румъния към ЕС през 2007 г. обаче предизвиква нова масова вълна на миграция, защото Румъния предоставя право на гражданство на всички, които са били румънски граждани преди 1940 г., когато Съветският съюз анексира територията на днешна Молдова. Затова днес приблизително една трета от населението на Молдова притежава двойно гражданство.
"Най-добрите вече си тръгнаха"
Нова емиграционна вълна залива Молдова през 2014 г., провокирана от въвеждането на безвизово пътуване до Европейския съюз и от масовата загуба на доверие след корупционния скандал с "изчезналия милиард". При измамата един милиард долара бяха източени от банковата система на Молдова. Сред отговорните лица бяха включените в санкционния списък на ЕС олигарси Илан Шор и Владимир Плахотнюк, както и бившият молдовски премиер Влад Филат, лидер на Либералнодемократическата партия на Молдова, дошла на власт през 2009 г. с обещанието да изведе страната от бедността и да я приближи към Европейския съюз.
Още по темата
В този период страната масово напускат и децата на емигрантите, заминали в началото на новия век, за да извършват нископлатен труд в Западна Европа. За разлика от родителите си, те не си тръгват единствено заради тежкото икономическо положение, а и заради провалените политически надежди.
Според социолога и експерт по миграцията Александър Макухин, по онова време емиграцията е била просто "нормалното" решение.
"Ако искаше да изградиш определена кариера, да успееш в науката или да работиш за мултинационална компания, просто нямаше друг избор, освен да емигрираш", казва той.
Според Виталий Спринчана в периода, в които социалните мрежи започват да играят все по-голяма роля, на власт идват партии, чиято основна програма е бързата интеграция в Европейския съюз. От своя страна, това води до съществена промяна в разговора за миграцията.
"Сред основните разговори е тезата, че "най-добрите си тръгнаха". В това има известна истина – още от 90-те години лекари, инженери, учители и учени напускаха страната, за да вършат в Западна Европа работа, която беше далеч под тяхната квалификация. До 2010 г. обаче думата "диаспора" изобщо не се използваше – хората просто говореха за молдовските гастарбайтери", обяснява социологът.
През второто десетилетие на века, благодарение на нарастващото влияние на новите технологии, част от молдовската диаспора започва активно да участва в политическия живот на страната от разстояние.
"Те започнаха да коментират случващото се в Молдова, да изразяват мнението и чувствата си за събитията тук. И най-важното – започнаха да гласуват. Така наречените проевропейски сили осъзнаха, че това е огромен електорат, който е изключително лоялен към значителна част от тяхната програма. Затова започнаха целенасочено да насочват кампаниите си към диаспората", твърди Спрънчана.
Затова и твърдението, че "най-добрите си тръгнаха" изразява недоволството на част от обществения елит спрямо местното население.
През 2012 г., по време на управлението на привидно проевропейското правителство на Влад Филат, е създадено Бюрото за връзки с диаспората. Неговата цел е да укрепва отношенията между молдовските емигранти и родината им и най-вече да улеснява завръщането на онези, които желаят да се върнат страната.
"Треска за злато"
"Да се върнеш в Молдова е като да се върнеш в Дивия запад – все едно отиваш в Калифорния по време на Златната треска. Изобщо не е лесно. Но точно сега е най-добрият момент да го направиш. Трябва да работиш като кон година-две, за да се докажеш, а след това ще започнеш да печелиш достатъчно, за да живееш по-комфортно, отколкото в Европа", казва 38-годишният Влад Ведрашко, когото чешката журналистка среща в един от така наречените "европейски ресторанти".
А цените там действително са европейски, макар и средната заплата да е едва около 800 евро и само една трета от работещите да взимат повече от средното за страната.
Кадър из улиците на Кишинев, Сн. Denik Referendum
Ведрашко е син на винопроизводители и е завършил икономика. През 2013 г. заминава за Съединените щати, за да преследва своята "американска мечта", като само за две години успява да изгради успешен бизнес в сферата на електронната търговия. Той обаче не е бил удовлетворен и вътрешно е търсел причина да се върне в Молдова.
Такава се появява през 2018 г., когато родителите му се отказват да управляват сами семейния бизнес. Така Ведрашко се заема със задачата, а днес изнася вино за Европейския съюз и споделя своя опит с други представители на бранша.
"Осъществих американската си мечта в Молдова – станах успешен предприемач, който оказва положително влияние върху живота на другите", казва той призовава колебаещите се молдовски емигранти да се върнат възможно най-скоро, защото след няколко десетилетия ще бъде късно.
Изграждането на "европейска Молдова", въпреки липсата на работна ръка
Молдовската държавна администрация се опитва да популяризира подобни истории за успешно завърнали се сънародници, за да насърчи младите специалисти да се върнат. Повечето програми за завръщане са насочени към малките предприемачи, предлагайки им данъчни облекчения и безвъзмездно финансиране.
Освен това държавата се стреми да привлече гражданите си от чужбина, като изтъква възможността бързо да повлияят върху развитието на страната и да допринесат за изграждането на "модерна европейска Молдова". В страната постъпват европейски средства, държавната администрация има нужда от хора, а кариерното израстване в публичния сектор може да бъде доста бързо.
Сходно е положението и в гражданския сектор. "Ако искаш да направиш нещо за своята общност или да се включиш в гражданското общество, виждаш резултатите сравнително бързо. Особено сега, когато общините и правителството са малко по-отворени, отколкото преди. Тук много по-силно усещаш, че си значим и че гласът ти има тежест, отколкото би било в чужбина", разказва Влада Чобану от гражданската организация "Центъра за политики и реформи".
Гражданският активист Влада Чобану, която се връща в Молдова още през 2013 г., Сн. Denik Referendum
Тя завърша бакалавър в Молдова, а след това магистратура във Великобритания преди да се завърне в родината си. Чобану се завръща в Молдова през 2013 г., когато отслабването на демокрацията вследствие на корупцията по високите етажи на властта при управлението на Влад Филат вече е било очевидно.
"Всички ме гледаха малко странно. По онова време завръщането от чужбина се възприемаше като провал, като доказателство за липса на смелост. През следващите три години повечето ми приятели напуснаха страната. Някои казваха, че ще се върнат, когато държавата се оправи, когато има повече демокрация. Но кой ще го направи, ако всички си тръгнат?", казва тя.
По-добре беден у дома, отколкото богат в чужбина
Въпреки тези опити, заплатите в публичния и гражданския сектор остават незадоволителни в сравнение с частния сектор. Особено в контекста на войната в Украйна, която доведе до енергийна криза и висока инфлация.
Макар и възнагражденията да са ниски, някои предпочитат да се завърнат в родината си и да печелят далеч по-малко отколкото на Запад. Такава е историята на Стела, която има шест деца. След като не успява да се справи с лихвите по заем, който е изтеглила в Молдова, ѝ се налага да прекара пет години като болногледачка в Италия. Там тя печели около 1400 евро месечно, но в крайна сметка се връща в Молдова и работи в завод край родното ѝ село за 500 евро.
"Тя казва, че предпочита да бъде бедна в родината си, отколкото богата в чужбина. Освен това в нашето село може да живее в собствената си къща и да отглежда животни", разказва нейният брат.
В Молдова се е завърнала и Алина, която е учителка по френски език. Тя прекарва в Рим близо шест години и научава много, но решава да се върне в Кишинев. Според нея молдовската образователна система се развива и тя е горда, че благодарение на опита си в чужбина може да допринася за това.
"Финансовите условия в държавното образование са донякъде незадоволителни, но при частното образование заплатите са достойни и затова там работят мотивирани и креативни хора", разказва тя.
По думите ѝ държавата трябва активно да общува със завърналите се емигранти и да помага на всички да се реинтегрират, а не само на предприемачите.
"Познавам хора, които се върнаха, останаха тук две или три години, а след това отново заминаха в чужбина", казва учителката.
"Повечето няма да се върнат"
Експертът по миграция Александър Макухин смята, че не се наблюдава обръщане на тенденцията. Между 2020 и 2025 г. страната е загубила повече от 200 000 души. Тези, които все пак се връщат, го правят предимно по лични причини. Много от напусналите, вече се чувстват по-силно свързани с приелата ги държава.
"Държавните програми, насочени към диаспората, често се фокусират върху културата, опитвайки се да разчитат на носталгичните чувства: ти си молдовец, върни се в страната си, ние ще те приемем тук. Може да звучи цинично, но най-ефективният начин да накараш диаспората да се върне е икономическата подкрепа", посочва Макухин.
Ескпертът Александър Махукин не смята, че има положителни промени в миграционните тенденции в Молдова, Сн. Denik Referendum
Чобану отбелязва, че хората не могат да бъдат привлечени обратно само с обещание за добра работа. Според нея има нужда от добра социална система, по-добър обществен транспорт, по-достъпни цени на жилищата.
"Огромното мнозинство от молдовските емигранти никога няма да се върнат. Няма смисъл да се харчат публични средства, за да се убеждават хора, които не могат да бъдат убедени. Да, Молдова има нужда от хора. Но в толкова много региони по света животът е много по-труден, отколкото тук. За много хора по света Молдова представлява привлекателна дестинация", коментира Виталий Спринчана.
Въпреки всички предизвикателства, много молдовци намират страната си за очарователна.
"Това е много малка и динамична страна. Непрекъснато строим, възстановяваме, разрушаваме и търсим нещо ново. Молдова е перфектната страна, в която да се отучиш и да деконструираш. Много по-добра от Запада", разказва млада жена, завършила образованието си в Италия. По думите ѝ след завръщането ѝ в Кишинев е преживяла прекрасни неща и отново се е свързала с хората.
*Тази статия е написана като част от трансгранично европейско журналистическо сътрудничество в рамките на проекта "EU NEIGHBOURS east". Изразените в текстa позиции принадлеждат на неговия автор.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
