Казахстан става център на голяма геополитическа игра

Тези дни в Казахстан бе на посещение шефът на Централното командване на САЩ генерал Томи Франкс. Ден преди неговата визита от Астана отпътува делегация на военното министерство на Китай. Засилването на американското военно присъствие в Казахстан все повече дразни Китай, който по традиция смяташе постсъветска Централна Азия за своя зона на влияние. И макар че Пекин засега не дава публичен израз на безпокойство от присъствието на американски военни на казахстанска територия, през последните шест месеца Астана започна все по-често да посреща високопоставени военни от КНР.

Както НГ научи от свои източници, и този път китайските военни и казахстанските им колеги обсъждали по-специално подписания неотдавна между Астана и Вашингтон меморандум, според който международното летище Алмати занапред ще се предоставя в извънредни ситуации за кацане на самолети на антитерористичната коалиция и главно на САЩ.

"Притеснението на Пекин е напълно обосновано - та нали антитерористичната операция разруши цялата стратегия на Китай", коментира ситуацията Константин Сироежкин, експерт на НГ, специалист по китайските проблеми. "Разполагането на американски военни бази в района е не толкова съпротива срещу руското влияние, колкото стремеж да се контролира Китай и неговия ракетноядрен потенциал. Летищата Манас /Киргизстан/ и Ханабад /Узбекистан/ са близо до Китай, което го прави в значителна степен досегаем за авиацията на САЩ", посочва консултантът.

"На дипломатическо равнище Китай подкрепи САЩ в борбата с тероризма, но неофициално той е доста силно раздразнен от присъствието на американски бази току до границите му", смята политологът Досим Сатпаев. "Защото Вашингтон не само засили влиянието си в Централноазиатския район, но успя да изтръгне от ръцете на Пекин отдавнашния му стратегически партньор - Пакистан", обяснява той.

Сега Китай фактически разполага само с един мощен лост за въздействие върху централноазиатските държави, включително Казахстан - това е Шанхайската организация за сътрудничество /бившата Шанхайска петорка/. На първо място това са икономическите аспекти на сътрудничеството - много страни от Централна Азия смятат Китай за динамично развиваща се държава и чакат от него преди всичко съществени финансови приходи за собствените си икономики.

Някои експерти обаче са склонни да предполагат, че КНР преди всичко ще иска да уреди вътрешните си проблеми, свързани с решаване на социално-икономически въпроси, реформата в политическата система и т. н.

Китай може да установи по-тясно военно сътрудничество с Казахстан в два случая - ако се активизират екстремистките сили в Синцзян-Уйгурския автономен район близо до казахстанската граница, или при евентуален строеж на нефтопровод между Западен Казахстан и Западен Китай. Засега за Пекин е по-изгодно да купува сибирски нефт, но ако все пак той се обвърже в петролен "възел" с Астана, ще му се наложи повече да се сближи с Казахстан и във военно отношение.

По БТА