КФН е на път да разгони и малкото качествени компании от българската борса

Даниела Пеева

Комисията за финансов надзор (КФН) е институцията, която трябва да съдейства с юридически, административни и информационни средства за поддържане на стабилност и прозрачност на небанковата финансова система в България, както и да защитава интересите на инвеститорите.

За съжаление обаче, през последните години КФН – Управление "Надзор на инвестиционната дейност", се превърна от регулатор в "Monster" за поднадзорните си субекти – цялата палитра от публични дружества и други емитенти на ценни книжа, договорни фондове, инвестиционни посредници. Страхът от надзора се разпростира вече не само върху поднадзорните лица, но и върху компаниите, които въпреки "колабиралия" български фондов пазар се осмеляват да потърсят финансиране чрез него.

Многобройните ми срещи с компании, които имат потенциала и желанието да бъдат листнати на БФБ – София и да намерят своите инвеститори, показва само едно: мениджмънтът на тези компании отдавна е информиран за това, че листването и набирането на капитал е тромав и бюрократичен процес, отнема много време и не се знае дали Регулаторът "ще даде своята благословия". Те знаят и че след евентуалното публично предлагане и вписване на дружеството като емитент започват истинските мъки.

В моята практика съм свидетел и на следното често срещано явление от страна на емитентите - поднадзорни лица: от страх да не бъдат санкционирани или възпрепятствани по административен ред, както и общите събрание на акционерите да не бъдат осуетени от Регулатора, някои компании са склонни да не сключват определени сделки с контрагенти, които подлежат на предварително одобрение от страна на акционерите или КФН, въпреки че ще доведат до икономическа изгода за акционерите.

Е, трябва ли да се страхуваме от Регулатора?

Мисля, че въпросът ми е реторичен. През последните години диалогът с КФН е преустановен едностранно от институцията и става все по-трудно той да бъде възстановен.

КФН отдавна не се интересува доколко упражняваната надзорна дейност съответства на целите на закона и на потребностите на пазарните участници; доколко нормативната уредба, която се приема или привежда в съответствие с европейската регулация по нейна инициатива съответства на степента на зрялост на обществените отношения, които регулира, на капиталовия пазар като цяло и на участниците в него.

В развитите европейски държави регулаторите работят в синхрон с останалите пазарни участници. Те са партньор на бизнеса. Организират срещи и обсъждания на предстоящи промени в законодателството и новите европейски инициативи в областта на капиталовите пазари и активно сътрудничат на поднадзорните лица с цел подобряване на пазарните практики и повишаване на имиджа на пазара и съответно на икономиката като цяло.

Post factum за законодателните промени

В последно време КФН не само, че не обсъжда предстоящи промени в законодателството със заинтересованите лица, но и нерядко тихомълком прокарва подзаконови нормативни актове, за които пазарните участници научават post factum.

Ето например, в момента в Европа усилено се коментира въвеждането на промени в Директивата за правата на акционерите. На дневен ред е и създаването Европейски съюз на капиталовите пазари. И докато пазарните участници в другите страни дебатират с надзорния орган предстоящите промени, то тук Регулаторът мълчи.

Единствено асоциациите, опериращи на капиталовия пазар, се опитват да подготвят своите членове и инвестиционната общност като цяло за новите промени.

Консултативният съвет към председателя на КФН е един мъртъв орган. Редно е да се запитаме колко пъти през последните три години Съветът беше свикан, какви въпроси реши той през периода на своето съществуване. За съжаление, Съветът беше свикан за последен път преди три години при обсъждане на измененията в тарифата за таксите на КФН, които следваше да обезпечат част от бюджета на КФН.

Вече повече от година управление "Надзор на инвестиционната дейност" се управлява не от заместник - председател, а от временно изпълняващ длъжността. Това е нещо нормално за нашата страна, защото няма нищо по - постоянно от временно.

Тези и много други факти са достатъчно показателни, за да се прецени степента на заинтересованост и ангажираност на КФН към проблемите на българския капиталов пазар.

Ще има ли отваряне на вратите на КФН

И тук идва отново моят въпрос: Трябва ли да се страхуваме от Регулатора? И поредица от други въпроси, като: защо КФН и работещите в нея държавни служители не се опитат да стигнат до бизнеса; защо не отворят "тежките врати" на тази институция за малкото на брой компании, които, въпреки сложната икономическа ситуация на нашия пазар, дръзват да търсят финансиране по този ред?

Отдавна отмина времето, когато КФН, заедно с браншовите асоциации, се опитваше да популяризира предимствата на капиталовия пазар, обикаляше със своите служители по всички краища на страната и провеждаше активна политика по ограмотяване на населението, обсъждаше промените в нормативната уредба и се вслушваше в гласа на бизнеса.

Сега, служителите на КФН са се затворили в лъскавата си сграда, в която единственото посещение на поднадзорни субекти е свързано със съставянето на актове за установяване на административни нарушения.

Изказвам това становище с ясното съзнание, че вероятно ще си навлека гнева на Регулатора и това може да окаже изключително негативно влияние върху дейността, която извършвам. Но и ясно съзнавам, че всичко това трябва да бъде заявено категорично, за да има промяна.

Защото малкото качествени компании, които останаха на българския капиталов пазар, съвсем скоро ще потърсят начин да напуснат родната борса, защото новите емитенти ще намерят по-лесно и бързо банково финансиране отколкото чрез БФБ, защото много от професионалистите, работещи на капиталовия пазар, ще започнат да гледат в посока "запад", защото инвестиционните посредници все по-рядко ще посрещат нови клиенти, защото чуждестранните инвеститори (въпреки силно защитените си интереси) си отидоха и вероятността да се върнат в България е минимална.

И тогава, господа Комисионери, КФН няма да има какво да регулира и кого да надзирава, няма да има чии интереси да защитава.

*Даниела Пеева – експерт с над 15 години професионален стаж в областта на капиталовите пазари.

Бележка на автора: Изказаното мнение не ангажира организациите и компаниите, в които съм в граждански и трудови правоотношения. То не представлява предизборна агитация, тъй като не симпатизирам и не съм привърженик на нито една политическа сила. Моето мнение е моята гражданска позиция за проблемите в областта на българския капиталов пазар, където извършвам своята дейност, и където бих желала да продължа да работя – тук в България.

**Заглавието е на Mediapool.bg. Готови сме да публикуваме и други мнения по темата. Може да се свържете с нас на адрес: [email protected] ; [email protected]

Споделяне

Още от Анализи и Коментари