Клуб "";Възраждане"" стават лобисти, вече не корумпират

С показното присъствие на бизнес-клуб "Възраждане" в парламента депутатите от НДСВ Емил Кошлуков, Мирослав Севлиевски и Борислав Цеков завършиха обсъждането на проектозакона за лобизма. Както отбелязаха техни колеги, членовете на "Възраждане" вече са легитимирани от "купувачи на депутатски гласове" в бъдещи лобисти.

Секретарят на "Възраждане" Стоян Денчев посочи, че бизнесът вече бил готов за закон за лобизма и уточни, че нито един от членовете на клуба не плаща на политици, за да му се решават проблемите.

На заседанието на Комисията по гражданско общество, чийто председател е Емил Кошлуков, днес присъстваха само депутати от НДСВ и БСП. Законпороектът вече е бил дебатиран и с други неправителствени организации, но не в Народното събрание.

Илия Павлов: В парламента съм, защото тук ми е мястото

"За мен e било крайно обидно през тези 12 години, когато влезна в парламента по въпрос, касаещ 10 000 човека, стоящи зад мен, и аз имам право да разбера какво става или да лобирам за интересите им, някой да ме пита: "Вие какво правите тук?", каза шефът на MG корпорация (Мултигруп) Илия Павлов и продължи:

"Аз си задавам въпроса - сега аз ли съм луд или за какво става дума? Или когато беше знаменателният момент, в който бизнесът дойде в залата, за да уважи избирането на правителството, и ме питаха: "Защо сте тук г-н Павлов?". Ами, аз съм тук, защото точно тук ми е мястото! Време е тези неща да се поставят по местата и този закон е началото".

Така Илия Павлов изрази задоволството си от законопроекта за лобизма, и го нарече "нова страница в българския политически живот".

От клуба внесоха и свои предложения, които до седмица щели да бъдат оформени писмено. След заседанието членове на парламентарната комисията изразиха скептицизъм относно дадените идеи. Част от тях не можели да бъдат приети, други пък щели да залегнат в останалите законопроекти.

Законопроектът ще помогне за излязат на светло корупцията и купуването на депутати, заяви в началото на обсъждането председателят на комисията Емил Кошлуков. Той добави, че именно купуването на депутати и въобще опитите за влияние върху процедурите на вземане на решения били основните критики на обществото към едрия бизнес.

"Затова вашите бележки са изключително важни за нас", обърна се Кошлуков към гостите си.

В проекта се предвижда лобист да може да прави дарения за финансиране на предизборна кампания на кандидати за депутати, президент и вицепрезидент и общински съветници и кметове не по-рано от 2 месеца и не по-късно от 1 месец пред датата на вота. В същото време обаче се забранява на същите тези лица, както и на министрите и държавните служители на лобират. Но се разрешава лобистката дейност спрямо тях.

"В документа се създава правна рамка на лобизма и лобистката дейност, създава се регистрационен режим, предвиждащ задължително вписване в публичен регистър. Тази уредба ще бъде от полза и за бизнеса, защото той ще може ясно и легитимно да изразява своите интереси и да ги отстоява", обясни Борислав Цеков. Депутатът от БСП Бойко Радоев пък заяви, че парламентаристите от комисията търсят в лицето на бизнесклуб "Възраждане" подкрепа както за този законопроект, така и за други закони, по които комисията за гражданското общество е водеща.

След много настоявания, думата успя да вземе и царският депутат Явор Милушев, за да каже: " Трябва да се намери начин патриотичният капитал да участва в управлението на страната". И добави, че парламентарно представените сили се били превърнали в икономически групировки с уговорката, че не искал да обижда гостите.

Бизнес-клубът настоя за приемането на още закони в тази посока. Депутатите заявиха, че в близките дни ще бъде внесен етичен кодекс на депутата. Вече е в парламента и проектът им за избирателен кодекс, както и този за референдумите. С промени в закона за политическите партии пък щели да забранят анонимните дарения.

"Възраждане": вече не корумпираме

Едрият бизнес в България не е генератор на корупция в момента, заяви Стоян Денчев. "Нито един от хората, присъстващи в момента, който да даде пари за решаване на някакъв проблем. Това не се е случвало от години", каза той и добави, че според него законопроектът ще проработи, защото бизнесът бил готов.

За разлика от него обаче шефът на "Приста ойл" Атанас Бобоков изрази съмнение относно бъдещето на подобно законодателство у нас. За проработването му щяла да попречи корупционната обстановка в страната и липсата на прозрачност. Приеманите от МС подзаконови документи също можели да попречат, защото много често те обезсмисляли самата идея. Тази теза защити и Добромир Гущеров, според когото "оста на властта" се е изместила и Министерският съвет се е превърнал в управителен орган включително и на мнозинствата в парламента.

Няма механизъм за отчетност, по който депутатите да носят отговорност пред гражданското общество, допълни Гущеров, който настоя преди да се приема закон за лобизма, да се помисли върху избирателния.

Да може да се лобира пред Конституционния съд, настоя Денчев

Законопроектът не предвижда възможност лобиране спрямо Конституционния съд, съдебната власт, Сметната палата и данъчните органи. Според Стоян Денчев обаче това трябвало да се позволи, защото Конституционният съд бил като своеобразна втора камара на парламента. За сметка на това изрично трябвало да се забрани лобирането пред АП и комисията по конкуренцията. Авторите на закона му отговориха, че това влиза в графата на контролните органи, спрямо които има изрична забрана за подобен вид натиск. Според Денчев парламентарното питане също трябвало да се дефинира като лобистка дейност.

Атанас Бобоков пък се оплака, че синдикалните организации не влизали в списъка на лицата, които подлежат на регистрация като лобисти. "А аз не знам да има по-големи лобисти от тях. Това дори не е лобиране, това си е груб натиск и да ги изключвате е меко казано необяснимо", заяви той.