Ключови текстове от закона за референдумите остават под въпрос

Ключови текстове от закона за референдумите остават под въпрос
След няколкомесечното отлагане заради съпротива на ДПС, в четвъртък парламентът гласува по-голямата част от закона за референдумите, но отново бяха отложени текстовете, които касаят задължителността на допитванията.

Въпреки че на моменти кворумът в залата бе на ръба и председателят на парламента Георги Пирински направи поименна проверка, депутатите решиха общ референдум да се провежда по въпроси от компетенцията на НС, когато те касаят национални проблеми.

В оспорваните текстове за задължителността е записано, че предложение до НС за национален референдум може да се прави от не по-малко от 1/5 от народните представители, от президента, от МС, не по-малко от 1/5 от общинските съвети в страната и от инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа.

Парламентът приема решение и всенародно допитване се провежда задължително, когато това е поискано от инициативен комитет с не по-малко от 600 000 подписа.

Всенародно допитване няма да може да се провежда по въпроси, свързани с въпроси от компетентността на Великото народно събрание, от конституцията, размера на данъците и таксите и трудовите и осигурителните плащания и вноски, на държавния бюджет, както и с правилата, по които работи НС. Не може да се иска референдум и по въпроси, свързани с цели закони и кодекси, които уреждат изцяло материята в дадена област.

Депутатите решиха още национален референдум да не може да се провежда по въпроси, свързани и с повдигане на обвинения срещу президента или вицепрезидента за държавна измяна и нарушение на конституцията.

По конституция обвинението се повдига по предложение на най-малко 1/4 от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от 2/3 от народните представители са гласували за това.

Няма да може да се произвежда национален референдум и по въпроси, свързани с насрочването на президентски избори, с избор и освобождаване на министър-председателя и на Министерския съвет, на членове на Висшия съдебен съвет и Инспектората към него, на членове на Конституционния съд.

Споделяне
Още по темата
Още от България