Когато БСП управлява България

Когато БСП управлява България

Окрилена от победата на Румен Радев, БСП се е устремила към властта. След предсрочните парламентарни избори ще управляваме държавата, обяви лидерката на социалистите без нотка на съмнение или условност.

Всеки път е удивително да се наблюдава колко бързо и лесно в тази партия възкръсва желанието за власт. Само преди два месеца самите ѝ лидери смирено признаваха, че голяма част от гласувалите за Радев на втория тур никога не биха гласували за тяхната партия. Днес вече са забравили за това и дори са си измислили идеологическо основание за опиянението, с което отново предвкусват властта.

Отново "в авангарда на прогресивното човечество"

"Светът се промени. Народите и в Америка (явно на президентските избори там), и в Европа (на референдума за Брекзит), и в България на президентските избори поискаха промяна и си я взеха... Ние разбрахме желанието за промяна и сме готови да я направим. Направихме първата крачка на президентските избори и ще я направим докрай на предсрочните парламентарни избори... Ние сме готови за нея", казва лидерката на социалистите. И отново нарежда БСП, както се казваше едно време, "в авангарда на прогресивното човечество": Тръмп, Фараж, Радев... Каква промяна са поискали и каква точно промяна ще получат този път "народите и в Америка, и в Европа", е отделна, голяма тема. На българския терен обаче през последните 26 години БСП неведнъж е обявявала, че е готова за промяна (или вече се е променила), а после се оказва, че не е.

"Каква точно е тази промяна? Ние я виждаме така - почтени политици-родолюбци въвеждат правила за работа, за морал, еднакви за всички, и въвеждат наказания за онези, които не работят и не живеят по тези правила. В центъра на политиките, които правят почтените политици-родолюбци, да застане човекът, а не парите", продължава социалистическата лидерка. Само че (като оставим настрана натрапчивото повтаряне на модерното напоследък "родолюбие"), през последните 26 години БСП всеки път обещава "правила" и "морал" и поставя в центъра "човека, а не парите", а после все се оказва точно обратното.

Ще управляваме държавата "за постигане на две големи цели - намаляване на бедността, раждането и отглеждането на повече българчета в България", заричат се те не за първи път. Да, макар и трудно забележимо, бедността в България общо взето намалява. Но това никога не е било заради социалистите, а въпреки тях. Колкото до българчетата, нещата обикновено излизат наобратно.

"Плодовете" на тяхното управление

"Живее ли днес народът ни по-добре?", формулира социалистическата лидерка единствения според нея "измерител на успешна политика". И отсича: последните две години са "загубени за България" и "безплодни за народа ни". Критиките ѝ, естествено, не са съвсем без основания, но като приложим формулирания от нея критерий, нека си спомним какви бяха "плодовете" от социалистическите управления.

"Сполуката” за България през 1990 завърши с Лукановата зима, в която стоките изчезнаха, но се върнаха купоните. Инфлацията за първи път изяде спестяванията на хората, а спестяванията на държавата преминаха в правилните ръце. За параван на сцената бяха пуснати мутрите. И оставени безнаказано, чрез насилие и страх, да наложат своите "правила". Хиляди се пръснаха по света и някак от само себе си в България започнаха да се раждат по-малко българчета.

После всичко се позабрави (замазано от марионетното берово-мултигрупско правителство) и четири години по-късно те пак се явиха готови за промяна с обещанието "Да спрем разрухата, да обновим България". И я "обновиха" чрез абсурдни соц-носталгични икономически експерименти, в резултат от които дойде Виденовата зима, хлябът пак изчезна, "народът ни заживя по-добре" в условията на хиперинфлация, банките фалираха. Търпението на стотици хиляди се изчерпа и те завинаги се пръснаха по света. С което в България взеха да се раждат още по-малко деца.

Споменът оцеля 7-8 години, поразмазан от царското "оправяне". И през 2005 те отново се върнаха. Слава богу не сами, а в съотношение 8:5:3. Това озапти желанието им за нови икономически експерименти, което (заедно с добрата световна конюнктура) донякъде спаси положението с бедността. Затова пък все по-организираното раздаване на "порциите" към обръчите от фирми и проекти като "Белене" (перпетуум мобиле на корупцията) задълбочи проблемите с "правилата", "морала", "наказанията" и "човека, а не парите". Така се оформи и моделът на превзетата държава, назован по-късно "Кой?".

Моделът достигна кулминацията си през 2013, когато те пак взеха властта - този път под лозунга "Да върнем България на хората". И я върнаха: "човекът в центъра" се оказа Пеевски, КТБ бе фалирана, а няколко милиарда - отмъкнати. Като прекрасна илюстрация на целта и последиците от поредната "промяна". Разбира се, този път тя не бе осъществена самостоятелно, а в съучастие с други, управлявали преди, след или заедно със социалистите.

Промяна ли?

Хубаво би било сега наистина да са "готови за промяна". Но няма никакви признаци да са се поучили от опита си, за което говори не само повтарянето на изредените дотук изтъркани приказки. Доколкото може да се съди от откъслечните им анонси за "нов икономически модел", "реиндустриализация", "национален план за развитие на България" и т.н., в главите им отново се въртят старите безплодни и вредни идеи: за повече държава в икономиката, държавни и държавно субсидирани предприятия, възраждане на АЕЦ "Белене" с държавни средства и прочие. Няма нито дума за реформите, които наистина биха довели до по-чувствително и бързо намаляване на бедността. Всъщност, социалистите винаги - и на власт, и в опозиция - са били системно срещу тези реформи. Пример - съдебната реформа, без която заканите им за "разправа с мафията без компромиси" не са нищо повече от празни приказки.

Като към всичко това добавим анонсите за външната политика с очевиден руски ориентир (понеже досегашната била "предателство на националния интерес"), безогледните лъжи ("16 милиарда нов дълг", "откраднати за две седмици 2,5 милиарда", "правителството залага етническа промяна с трайно заселване на бежанци") и популистките брътвежи (президентът бил виновен за проблемите със снега, понеже не сменил правителството), шансовете за истинска промяна изглеждат нищожни.

Въпреки това обаче връщането им във властта не е невъзможно. Повторяемостта в българската политика силно напомня схемата на телефонните измамници, която въпреки непрекъснатите предупреждения неизменно си остава печеливша. Като БСП, разбира се, не е единствената партия, разчитаща на късата памет на избирателите.

Още от Анализи и Коментари