Когато над теб е само Цар и Бог

"Светът потъва в корупция, грабежи, богатства и мизерия, злоба и отмъщение- полета, в които младежта от цял свят трябва да води благородна борба! Това е истинският национализъм. Това е целта на младежката организация. Но голямата грешка се състои в това, че много считат маршируването, пеенето и пропиляването на времето за нетворчески цели за национализъм. Това е шовинизъм- безполезна идея или понятие, което изтощава силите на хиляди млади хора, самозалъгва индивида и така волю или неволю намалява моралното ниво на личността и от там на цялата държава. Национализмът, чистият национализъм, който се състои в полезна, културна дейност, която води човечеството на висока точка, трябва да бъде рамкат,а в която организацията на българската младеж трябва да се включи.

Шовинизмът е още повече друго наименование на егоизма, който препятства нормалното развитие на обществения живот. Защото егоизмът е в основата на всяко действие, което заслужава осъждане. Като типично явление на обществен егоизъм, шовинизмът няма нищо общо с национализма, който трябва да живее в сърцето на всеки българин. Въпреки, че интересите на народите са толкова сложно преплетени, всеки народ може да живее и да се развива без да пречи на другите. Пътят за това е взаимно признание и помощ."

Из статията "Каква трябва да бъде организацията на българската младеж" на Страшимир Гуев, публикувана през 1934 г. в списанието на американския колеж в Симеоново "Рилски шепот"

Странно нещо е човешката съдба. По неведоми пътища хора, които никога не са предполагали, че ще влязат в публичното пространство, изведнъж заливат първите страници на вестниците. Никой не намира логично обяснение за това как един е станал шеф на предприятие, а друг депутат или министър. Случайно получената слава често е непосилен товар. Това е като никога да не си играл футбол и изведнъж да се окажеш на терена в последната минута на мача на любимия отбор и да трябва да изпълниш дузпа, която може да донесе победата.

Не че, ако си тренирал от малък, като си почнал от детско-юношеската школа и си стигнал до националния отбор, е сигурно, че ще отбележиш, но поне можеш да си уверен, че няма да ти се смеят.

И докато в спорта е невъзможно човек случайно да стигне до върха, то в политиката не е така. Последните 12 години демокрация са пълни с примери за това как хора, доскоро непознати в своя град и в професионалната си общност, изведнъж придобиват властта да вземат решения на най-високо държавно ниво.

Съвсем нормално е, че те така и не успяват да осъществят мечтите на хората за по-добър живот, а вместо това или обслужват нечии лични интереси, или колчем решат да направят нещо добро, произвеждат глупости, с които на следващата вечер се занимава Слави Трифонов от телевизионния екран.

И това не е случайно. Живеем във време, когато тези, които плащат политическата поръчка, често са хора, чиито лица не са за показване. Затова вместо тях в публичното пространство изплуват приятели, роднини, любовници и всякакъв друг вид заместващи лица.

Така именно те попадат пред камерите и микрофоните и стават пример за това как човек може да успее в нашето общество. Егоизмът властва в публичното пространство, а темата за общите национални интереси е забравена.

Царската приказка, в която България живее, изкара на сцената по един странен начин част от управляващите. Те бяха предложени от различни страни на един човек, който без кой знае колко да ги познава, направи своя избор (естествено не без чужда помощ).

Десет месеца след влизането си в политическия живот Симеон Сакскобургготски вече явно е натрупал доста разочарования от депутати и министри, които никога нямаше да станат такива, ако не бе неговата воля. Първо се чуха леки забележки, които бяха направени в традиционния завоалиран стил, а след това последваха и първите персонални промени.

За Царя най-важното нещо е доверието. Неслучайно, когато е обграден от гора от микрофони, той не пропуска да повтори станалата култова фраза - "Вервайте ми". Царят е избран да управлява от Бога. Религиозната вяра е тази, която го овластява и го дарява с място, което е над това на останалите хора. Затова и Симеон Сакскобургготски демонстрира топли отношения със Светия синод и лично с Патриарх Максим. Изборите дадоха на Царя и одобрението на народа, което е своеобразна светска санкция за неговото място в обществото.

За разлика от приказките, където Царят сам царува, то в съвсем реалната България това става чрез министри, депутати и чиновници, които не са определяни от някаква всевиждаща и всезнаеща сила.

В установените демократични страни самата обществена система генерира лидерите на общественото мнение. Те израстват, тръгвайки от университета и минавайки през различни неправителствени организации, професионални съюзи, синдикати, медии и фирми.

Изграждането на управленски кадри е основна задача на западноевропейските политически партии. Нормален път е първо да се стане член на младежката организация. След това идва работа в общинска администрация, място на съветник в общинския съвет, заместник-кмет, кмет, народен представител, началник на отдел в министерство, заместник-министър, министър, премиер и президент.

Нищо подобно обаче не може да се види в парламентарната група на НДСВ. Там съжителстват откровени представители на корпоративни интереси с лица от публичното пространство без никакъв политически опит. Не трябва да се пропуснат и традиционните мъртви души, чийто глас никога няма да чуем от парламентарната трибуна.

Единственото, което обединява тази случайна група хора, е властта. Ако загубят местата си, мнозинството от тях никога няма да получат шанс да попаднат отново в центъра на общественото внимание и никога няма да имат сегашната си възможност да влияят на управлението на страната. Бъдещето на страната може да бъде грижа за всяка обществена структура, която има дългосрочен интерес. Но пред кого са отговорни голяма част от народните представители от управляващото мнозинство?

Пред Бога, Царя, народа или пред никого? Много скоро ще стане ясно, че в политическото пространство, в голямата си част, са се настанили поредните еднодневки, чиито имена ще забравим само месец след поредните парламентарни избори.

Ситуацията става още по-абсурдна от това, че публичната подкрепа бе дадена от хората за Симеон Сакскобургготски и затова той лично е отговорен за хората, намиращи се сега във властта. Той от своя страна явно смята, че те са отговорни пред него и затова напоследък им се кара, а те мълчат.

Министри и депутати, така и не могат да осъществят диалог с обществото, защото досегашният им опит не ги е научил на това. И така всички ставаме свидетели на тяхното "маршируване, пеене и пропиляване на времето за нетворчески цели".

Макар и избран от Бога и народа, Симеон Сакскобургготски е човек като всеки друг. На никому не е по възможностите да избере най-добрите депутати и най-добрите министри за България. Това, че сме стигнали до подобна ситуация обаче означава, че има криза на представителността - обществото не излъчва професионални и обществени лидери в политическото пространство, а прехвърля този избор на един човек.

По погледа му личи, че божията помощ не му помага да прави добри избори. Подкрепата лично за него бе достатъчна за спечелването на изборите, но избраните вместо да увеличат доверието, го пропиляха само за броени месеци.

Вместо с насъщните проблеми на хората - безработица, здравеопазване, сигурност, общественото внимание е насочено към личните дрязги в министерствата, интригите и лобистките интереси, опитващи се да използват властта.

Управлението е в явна криза, бизнесмените се чудят кога точно ще бъдат предсрочните избори, чужденците (инвеститори и политици) не знаят какво да мислят, половината от БСП иска бързи избори, а другата половина ги иска през март догодина, ДПС не знае докога ще подкрепя правителството, а СДС не знае какво да прави със себе си.

Вместо съгласие около общи цели, обществото не може да разбере какво иска да направи правителството - от едната страна са предизборните обещания за икономически ръст, нови работни места, просперитет, а от другата - новите данъци, повишените цени на ток, парно, телефонни разговори, цигари, лекарства и т.н. Синдикатите използват всяка възможност да изразят несъгласие с водената политика, занаятчиите протестират против новите патентни данъци, а учениците против новите матури.

Не е необходима икономическа криза, както при Виденов, достатъчно е публичното недоволство, както при Костов, за да се стигне до промяна в доверието на хората. Премиерът все още има шанс да се запази като човек, отговарящ на обществените настроения. Времето обаче си тече, а нищо хубаво не се случва.

Предизвикателствата на времето нямат нужда нито от Бог, нито от Цар. Те искат обществена воля за промени и диалог. Става дума за простото правило от рекламата за кредитни карти - да дадеш обещание и да го изпълниш. Така човек може да бъде народен избраник и 30 години, както е в онзи хубав свят на Запад, към който все се стремим. Затова там животът е скучен и добър, а у нас е непрекъснато шоу и мизерия.