Кой дърпа царското килимче ?

Вече изглежда много далеч оня пролетен шести април, в който царят излезе от приказката за монарха -изгнаник и влезе в приказката за монарха - премиер. Със загадъчните " Вервайте ми" и "Когато му дойде времето", които все по-рядко звучат днес, Симеон влезе с летящ старт в българската политика и почти като фокус-мокус хвана цялата държава в ръцете си. Дали се възползува царски от източните мурафети и манталитет - това не само изтънчените познавачи могат да усетят.

Тук въпросът обаче е в магията, която излъчва властта, особено след идването в страната ни на човека със синя кръв. Въпросът е как това вълшебство бляска в очите на политическите съперници на царя, които му се пишат съмишленици и се захласват по чудесата му. Дали неприказните герои от българската политическа сцена ще успеят да издърпат царското килимче?

Първо, неприказните герои е полезно да се научат да говорят сладки слова и да отправят простовато и разбираемо посланията си към гладните за сладки приказки загрубели балкански души. Това те почти са усвоили, но не могат да се съревновават с царските обещания.

Второ, неприказните герои е поучително да се обвият в тайнственост, в мълчание и да общуват с българската преса чрез интервюта, давани пред чуждестранни журналисти. Иначе, какво приказно има в герои, които всеки ден са пред очите на хората, за разлика от редките царски речи, които целят облагородяване на местния дух.

Трето, неприказните герои какво си мислят - че летящото килимче може да издържи на борда си целия шуро-баджанашки екипаж, който иска да литне заедно със своите лидери? Няма такъв филм, на килимчето лети само един. Един, понесъл отговорността за всички - и депутати, и министри, и коалиционни партньори.

Но да се вгледаме в лицата на претендиращите за царското килимче. Кому най-отива да литне в името на България? Как кой, ами Ахмед Доган. По приказност царските сватби на Сокола могат да си съперничат с фантазиите на Шехерезада. Независимо, че ДПС играе неприказна роля в съвместните заседания на парламентарните групи и непрекъснато приземява летежа на царския екипаж. Поне дръпне ли веднъж нишка от царското килимче, Сокола е способен да разплете набързо сложно плетените политически шарки.

Кой друг? Ами Стефан Софиянски. Столичният кмет и неговата съпруга с приказно име притежават сигурни ориентири за летеж с килимче. Те добре се ориентират в пейзажа, изграден от синдикати, общински сдружения, женски организации, както и от самата местна и държавна администрация и бизнес. Волният демократ без много кандърми може да литне на мястото на царя, защото и без това величайшата особа би му дала шанс.

Най-завистнически обаче към летящото килимче гледа Георги Първанов. Но той не бърза. Защото президентската институция тепърва ще бъде овладявана, окилимявана, а и червената партия е по-подходяща за заглавието "Приказки с неочакван край".

Всъщност, най-реално е летящото килимче на царя да бъде свалено от самите царски хора. Депутатите нехаят за работата си, правителството работи като кръжок, чиновниците пишат белетристика под формата на Бели книги и т.н. В цялата тази бъркотия съдебната власт, с нейните големи и дългогодишни проблеми, изглежда най в час и на място.

И докато в унес продължаваме да си подслаждаме живота с отчаяни приказки и обръщаме гръб на горчивата неприказност на живота си, летящи килимчета ще продължават да летят над родината. Докато народът не се стресне от приказните сюжети в политиката. До тогава обаче, лека нощ, граждани! Спете спокойно, деца. Няма го вече на екран Явор Дачков, за да ви стряска.