Кои са привържениците на Тръмп в Америка? Любители на авторитарната власт

Доналд Тръмп. Снимка: ЕПА/БГНЕС

И така, вие казвате, че искате татко за президент?

Е, вероятно не сте го казали, но на подсъзнателно ниво може да сте го почувствали, особено ако сте от избирателите на републиканците, склонни да подкрепят Тръмп.

Такова е заключението от неотдавнашно социологическо проучване в национален мащаб, поместено в настоящия брой на сп. "Политико". Авторът на проучването, политическият консултант Матю МакУилямс, е установил, че привържениците на Тръмп на първо място клонят към подкрепа на авторитаризма, или - както той ги определя - са "авторитарианци".

Това не бива да ви изненадва, тъй като "авторитарността" най-точно описва както самия Тръмп, така и неговата кампания. Колко пъти сте го чували да казва: "Повярвайте ми", обикновено след някое безумно обещание, което не почива на никаква реална база.

Но Големият Татко е босът. Каквото каже, върви. Това е положението.

За мнозина републиканци тази метафора явно обещава спокойствие. Татковците в крайна сметка са смели, силни и знаят всичко. Те определят правилата, вие ги следвате. Проста работа. Толкова за републиканската привързаност към независимост и самостоятелност.

Когато опре до властта, единствената разлика между страната на татко и страната на мама е броят на патроните в пълнителя.

Проблемите, за които говори Тръмп - било манипулирането на китайската валута или нелегалната миграция, са достатъчно истински. Преувеличени и драконовски са решенията, които той предлага.

Няма значение.

Това, което избирателите чуват, е потвърждение на техния гняв, възмущение, опасения или ненавист. Тази двойна лудост на демагога и населението (водача и онези, които води) не е нищо ново, но значителен процент от избирателите на Републиканската партия пропускат да забележат паралелите с други авторитарни фигури от историята. Те също така неизменно се ръководят от националистическа, вродена гордост и превръщат "другите" във врагове.

Подобни характеристики или характери не са монопол на републиканците - няма по-голяма тирания от налаганото от левите абсолютно равенство, но Тръмп е единственият кандидат и от двете партии, чиято подкрепа от привържениците на авторитаризма е статистически важна в това проучване сред 1800 регистрирани избиратели с различен демографски профил. И никоя от обичайните величини - образование, доход, пол, възраст, идеология или религия не е важна за вероятните избиратели на Тръмп.

Така че, какво точно означава да бъдеш "авторитарианец" по израза на МакУилямс? С една дума, означава да се подчиняваш, и че цениш подчинението.

Обичащите авторитаризма са привлечени също от силни лидери и реагират остро на външните хора, когато се почувстват застрашени. Тези качества не са задължително обвинение било към Тръмп или привържениците му. Естествено е да искаш да опазиш дома си (или земята си), когато наоколо се навъртат нарушители. И кой с всичкия си би искал слаб лидер? Знаем го от собствен опит, нали?

Проблемът е в детайлите или в случая с Тръмп - в липсата им. Неговите планове и политики несъмнено са от аматьорски до претенциозни, сравнени с тези на някой като Джеб Буш, който предлага подробни планове за решаване на сложни проблеми. Не че избирателите ще ги прочетат.

В полето на демократите привързаността към авторитаризма не е от статистическо значение - поне засега. Сенаторът Бърни Сандърс би бил симпатичен, а не своенравен дядо, но всеки, който смята, че правителството трябва да контролира голяма част от икономиката и обещава да прехвърли богатство от една група хора на друга, няма да е любимец за дълго.

Междувременно Хилари Клинтън, която устоя на десетилетия авторитарни сравнения - от строга учителка до тираничната сестра от лудницата в "Полет над кукувиче гнездо" - днес е по-скоро хрисима, мила версия на предишната си същност.

От тримата - Тръмп, Сандърс и Клинтън - Клинтън е засега най-разумна, което без съмнение е изненада дори за многото републиканци, които, колкото и да е парадоксално, ми казаха, че ще гласуват за Клинтън, а не за Тръмп. Спътник на тази аномалия е нюхемпшърският избирател, който може да пусне бюлетина и в двата предварителни избора и се разкъсва между Сандърс и Тръмп. Това пък какво е?

Това може да бъде обяснено само с ефекта на прямото говорене, с което са известни и Тръмп, и Сандърс. Но огромната разлика между тях - с изключение на общото им пренебрежение към реалността - подсказва, че следващият ни президент може да е всеки, при това без никаква конкретна причина.

Днешните избиратели са толкова луди, че не могат да виждат - или да мислят - разумно. Те искат прости решения и опростени лозунги. С Тръмп получават и двете, както и страхотен татко, който размахвайки колана си за един хубав бой, ще построи стена, ще му разгони фамилията на ИДИЛ и смело ще защити "Веселата Коледа".

Повярвайте ми.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари