Комисията на Ревизоро в действие: "А какво всъщност гласуваме?"

Председателят на парламентарната комисия за борба с контрабандата Емил Димитров – Ревизоро (Обединени патриоти) отказа да допусне камерите на националните телевизии да отразяват обсъждането и гласуването на внесения от него законопроект за горивата, който в четвъртък мина и на второ четене в поверената му комисия. Мотивът на депутата бе телевизиите "да не си правят предавания“ и по този начин да не пречат на работата.

Телевизионните екипи първоначално напуснаха залата, но после се върнаха с аргумента, че България е правова държава, в която законите не са секретни, а гласуването им е публично. По-късно, по време на самото заседание, Ревизоро отново припомни, че е помолил камерите да останат само 5 минути, но въпреки неговите призиви журналистите останаха в залата.

"А какво всъщност гласуваме?"

Така тв репортерите имаха възможност да заснемат пълния хаос при гласуването на текстовете на бъдещия закон за горивата - през по-голямата част от времето депутатите не знаеха какво гласуват. Налагаше се отделни народни представители с по-голям опит в парламента да обучават шефа на комисията как се поставят на гласуване отделните предложения и текстове, тъй като проектът за горивата се оказа първият, който поверената му парламентарна комисия гласува на второ четене.

Емил Димитров често се налагаше да повтаря, че текстовете ще бъдат оформяни от парламентарните експерти. Важното било депутатите да се разберат за смисъла им, въпреки че става дума за второ четене на спорен законопроект с ключови детайли.

"Г-н председател, искаме предложенията на народните представители да се гласуват поотделно, защото ако гласуваме против тях, после не сме сигурни дали волята ни ще влезе в предложението на работната група“, призова депутатка от "Воля". Димитров ѝ отговори, че важното е, че са се разбрали, че образователният ценз и трудовият стаж отпадат от изискванията към собствениците на петролните фирми.

В един момент Валентин Николов от ГЕРБ възрази, че му е много трудно да се ориентира какво точно гласува. "Може би вие сте много добри и в мен е проблемът, но не можем да осмислим предложенията", каза Николов.

В хода на заседанието се правеха редица устни предложения, Димитров "припознаваше" новосъставени текстове, непрекъснато експерти от различни комисии настояваха за прегласуване на текстове, а през цялото време се чуваха въпроси: "А сега какво гласуваме?".

В самия доклад за второ четене също имаше недомислици от типа: "Работната група подкрепя по принцип предложението, но го отхвърля, тъй като същото е отразено в чл. 25 ал. 2".

ГЕРБ и БСП единодушно "за" проекта

Въпреки цялата неразбория, вотът завърши успешно за около два часа с пълно единодушие между ГЕРБ и БСП. Единствената опозиция на Емил Димитров се оказа колегата му "патриот" Христиан Митев (НФСБ).

Той откри редица юридически недомислици и противоречия в текстовете, но повечето от предложенията му бяха отхвърлени. Депутатът отказа да подкрепи целия раздел за обезпеченията, които ще се изискват от петролните фирми, защото това са обезпечения за бъдещи санкции. Митев алармира, че тъкмо заради подобни обезпечения, но по Закона за ДДС, в момента има наказателна процедура срещу България от страна на Европейската комисия.

Митев посочи също, че е абсурдно проектът да предвижда цял куп контролни органи, без дори да е посочено, че те могат да налагат санкции само в рамките на техните правомощия. Оказа се също, че предлаганите глоби за физическите и юридическите лица са еднакви, което противоречи на цялата българска законодателна практика.

Накрая се оказа, че основният орган, който ще изпълнява законопроекта и ще отговаря за създадения регистрационен режим, е министърът на финансите, който всъщност е против проекта. "Бог да е на помощ на министъра на финансите, който до един месец трябва да издаде наредба по този закон", каза Митев.

Тъй като депутатите устно се договориха, че до пленарна зала ще се мисли дали МФ да остане отговорното министерство по закона, Митев каза, че ще предложи проектът да се възложи на Министерството на културата, след като подборът се прави на крак. Същевременно в залата отсъстваха каквито и да било представители на изпълнителната власт, които ще отговарят за прилагането на текстовете.

Върхът на абсурдите настъпи в края на заседанието, когато Христиан Митев предложи законът да влезе в сила след задължителната нотификация пред Европейската комисия. Всички присъстващи депутати с изключение на Митев не одобриха текста, което по думите му означава, че ще бъдат персонално отговори, когато започне наказателната процедура срещу България пред Съда на ЕС за нарушаването на евродирективата за техническите регламенти.

Както се разбра, Емил Димитров е напълно наясно, че трябва да прати законопроекта си за нотификация, но няма да го направи, за да не се губи време и текстовете да бъдат приети възможно най-бързо.

Валери Симеонов: Законопроектът е лобистки в полза на "Лукойл"

Преди ден вицепремиерът Валери Симеонов определи внесения от съратника му от "Обединени патриоти" Емил Димитров - Ревизоро закон за горивата като "отвратителен", "лобистки" в полза на "Лукойл" и другите големите фирми и се обяви срещу монополизирането на пазара.

Ревизоро е приятел с шефа на "Лукойл България" и председател на Българската газова и петролна асоциация (БПГА) Валентин Златев, уточни Симеонов.

От около месец срещу законопроекта протестират малките и средните търговци. Според тях законопроектът ги обрича на изчезване заради високите изисквания за уставен капитал. Те също поддържат тезата, че законът е лобистки в полза на големите вериги и най-вече на "Лукойл". След като започнаха протестите, няколко депутати оттеглиха подписите си от него.

Според вносителите обаче законопроектът е в полза на бюджета, защото ще изсветли сектора и ще доведе до увеличаване на приходите в държавната хазна.

Според проектозакона фирмите, които търгуват, складират или транспортират горива, ще минат на регистрационен режим към Министерството на икономиката, който обаче е подобен на лицензионен. Първоначално от тях се изискваше уставен капитал от 3 милиона лева за търговците на едро и за собствениците на данъчни складове, а за търговците на дребно - 20 000 лева. На второто четене изискването за 3 млн. лв. беше свито до 1 млн. лв. Освен това се изисква обезпечение или банкова гаранция от 500 000 лв.

По законопроекта се получиха противоречиви становища от министерствата. Според Министерството на финансите текстовете създават рискове за конкуренцията и противоречат на евродирективи. Министерството на икономиката пък сигнализира, че трябва да се нотифицира Европейската комисия.