Комитет пробва да реинкарнира Симеон Сакскобургготски за политиката

Инициативен комитет от над 100 политици, общественици и спортисти се опитва да започне обществена дискусия, която прилича на опит за повторното въвеждане на Симеон Сакскобургготски в активния политически живот. До медиите в петък бе изпратена покана за пресконференция, която ще обясни на обществото замисъла на инициаторите. Към поканата е прикрепено и писмо от инициаторите, което е своеобразна ода за приноса на бившия премиер към българския преход. Голямо място е отделено и темата за царските имоти.

Инициаторите настояват за "провеждане на обществена дискусия и обективно разглеждане на фактите от миналото и възможностите за бъдещ принос на цар Симеон II за развитието на съвременна България".

Поканата за пресконференцията е подписана от бившия депутат от НДСВ Минчо Спасов. Сред останалите подкрепящи попадат Станимир Илчев (бивш депутат от НДСВ), проф. Андрей Пантев (историк, бивш депутат от БСП), акад. Георги Марков (историк), Людмил Станчев (историк), Мехмед Дикме (бивш министър на земеделието от ДПС), Аспарух Панов (бивш депутат от НДСВ), Елица Лингорски (художник) и други.

Инициативата е придружена от обръщение на Инициативния комитет. То започва с припомняне, че скоро се навършват 20 години от зараждането в българското общество на идеята да се отправи настоятелен призив за завръщането на Симеон II в България.

"Симеон II се върна преди всичко под натиска на нарастващите обществени очаквания за положителни промени в обществения, политическия и икономическия живот", се казва в писмото им. Според техните оценки никога не е имало по-голямо съответствие между доминиращите българското общество проевропейски нагласи и личността на Симеон II.

Той е описан като политик, който не е "скочил в опасните води на конюнктурата" и е "отрезвил най-разпалените привърженици на монархизма".

"Протегна ръка и на личности, които не очакваха това, нагърби се с изпълнителната власт, състави достатъчно пъстър кабинет и така подсказа значението на нехаресваната в България, но понякога неизбежна и твърде често спасителна коалиционна формула. Днес огромен процент от българите приемат коалиционното управление за полезно в конкретни ситуации", се казва в писмото.

Другите "заслуги" са, че по време на неговото управление като премиер в страната "остана най-малък брой служители и сътрудници на бившата ДС", както и че "България бе приета в ЕС през 2007 г., вместо 5-6 години по късно". В писмото не е отчетено, че по време на неговото управление започна необратим и досега процес на сриване на доверието на обществото към почти всички държавни институции. НДСВ отмени и действащия към онзи момент закон за осветляване на сътрудниците от ДС.

Другите похвали на комитета са за оформянето на средна класа в страната, спад на безработицата и корупцията, покачване на раждаемостта и спиране на чистките в администрацията.

"За първи път действащ министър-председател и екипът му не се изкушиха да контролират медии или да създават собствена медийна империя", отбелязват обществениците. По времето на Симеон Сакскобургготски започна кариерата на "успелия млад мъж" Делян Пеевски, но това също не е отбелязано. България тогава бе силно критикувана от ЕС за поредицата от неразкрити поръчкови убийства.

Инициативният комитет не пропуска темата и за "царските имоти". Според комитета това е сага, която цели основно дискредитирането на бившия премиер. Засега той губи всички дела за реституираните по скандален начин имоти, докато беше на власт.

От комитета обаче питат: "Можеше ли Симеон II да си остане в Мадрид и спокойно да изчака приключването на процеса по възстановяване на собствеността му, започнал с решението на Конституционния съд през 1998 г., ако единствената му цел са били въпросните имоти? Кой има интерес Симеон II да напусне България, лишен от бащиния си покрив, изграден от предците му? Казусът „царски имоти“ не е ли опасно предизвикателство към смисъла и съдържанието на Конституцията? Не са ли вече маркирани някои от обектите за приватизиране в полза на онези, които са ги обитавали и ловували в тях 45 години?"

Според комитета трябва да има дискусия по този ред въпроси, защото само така българите ще спасят достойнството си на европейци, които уважават националната си история.