Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Коронавирусът и мръсният въздух: Поглед в бъдещето

1 коментар
Коронавирусът и мръсният въздух: Поглед в бъдещето

Преди няколко дни написах текст, в който правя връзка между замърсяването на въздуха, богатството, продължителността на живота и последствията от епидемията от коронавирус в някои страни. Все по-честите материали в медиите, които показват колко чист е въздухът по време на епидемията, обаче ме карат да хвърля поглед върху един друг въпрос:

Как ще се отрази епидемията от коронавирус върху качеството на въздуха в дългосрочен план? 

За да отговорим адекватно на този въпрос трябва да преговорим базовите факти, свързани с качеството на въздуха у нас, а и по принцип по света. Тук ще се опитам да адресирам най-важните от тях като ползвам Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздуха (2018-2024 г.) като основен източник и добавям някои мои коментари.

Мръсен ли е въздухът в България?

Да, относително мръсен е. Поради неспазване на нормите за качество на въздуха, България понастоящем е обект на процедура по нарушение пред Съда на ЕС. Това се отнася до 28 общини, в които се наблюдава неспазване на изискванията на директивата за по-чист въздух за Европа по отношение на ФПЧ10.

Това обаче е в рамките на ЕС. В сравнение с много други страни в света – Западните Балкани, Азия и Африка – въздухът в България е много по-чист.

Кой е най-значимият замърсител на въздуха в България днес?

Фините прахови частици. Най-същественият аспект на неспазването на нормите е, че максималният допустим брой на превишения на средноденонощната норма за ФПЧ10 от 50 мкг/м3 е надхвърлен до голяма степен.

Кога въздухът е най-мръсен?

Превишенията на средноденонощната норма се случват предимно през зимния период – над 90% от всички дни с превишения в цялата страна.

Кой е основният източник на замърсяване с фин прах?

Основният източник на емисии на първични ФПЧ10 във всички общини е битовото отопление с използване на неефективни печки и котли на твърдо гориво, за които е изчислено, че представляват най-малко 85% от емисиите на ФПЧ10.

Транспортът – емисиите на изгорелите газове, особено от дизеловите превозни средства – има допълнителен принос и може да бъде значим фактор на местно равнище, особено в София. Други сектори като промишлеността, строителството и енергетиката могат да бъдат допълнителни фактори в конкретни общини, но техният принос е много по-малък.

Кои са градовете с най-мръсен въздух у нас?

Видин, Плевен, Монтана, Перник, Пловдив… Въпреки общественото мнение София не е сред градовете с най-мръсен въздух. Интересно е да се отбележи, че качеството на въздуха е доста лошо и в планински градове като Смолян. Най-вероятно положението е подобно и в по-малки градове, но в тях просто няма станции за измерване на качеството на въздуха. Друг интересен факт е, че качеството на въздуха в индустриалните центрове като Пирдоп, Девня, Раднево, Стара Загора е много по-добро и отговаря на стандартите за фин прах. Това означава, че индустрията отдавна не е сред най-значимите източници на замърсяване на въздуха в България. Изключение правят Гълъбово, Димитровград, Перник, Бобов дол… като проблемите там не са от вчера и нямат общо с енергийното оползотворяване на отпадъци.

Коя е базовата причина въздухът в България често да е мръсен?

Ниският жизнен стандарт на много домакинства в България е основната причина за използването на уреди на твърдо гориво, изгарянето на дърва за огрев и използването на нискокачествени въглища. Това е причината за високите емисии на ФПЧ10 от автомобилния транспорт и особено от старите автомобили, използващи дизелово гориво. Друг фактор е отстраняването на катализаторите и филтрите за твърди частици, монтирани на по-модерните дизелови автомобили.

Друга важна особеност на България са физикогеографските фактори – множество долини и котловини с ниска скорост на вятъра и чести температурни инверсии, които се явяват предпоставка за задържане на замърсяването в приземните слоеве. Това обаче не подлежи на промяна.

Кои мерки за подобряване качеството на въздуха имат най-голям ефект?

Чист въздух в градовете има там, където хората масово се отопляват с чисти енергийни източници – централизирана топлофикация, газ, електричеството. Повечето големи и чисти градове в богата Европа се отопляват на топлофикация (на газ, биомаса и отпадъци) и/или газ. Другият важен фактор е нивото на използване на обществен транспорт, обновлението и поддръжката на автомобилния парк и използването на повече коли на бензин, газ или ток.

Става ли въздухът в България все по-мръсен?

Не, не става. Напротив, качеството на въздуха в страната устойчиво се подобрява. Концентрациите и дните с превишения на алармените прагове на замърсители като серни и азотни оксиди, тежки метали и др. намаляват много след 1989 г. и този процес продължава. Същото, но в по-малка степен, се отнася и за финия прах.

През 2019 г. например всички станции в София отчитат средногодишна концентрация под 40 мкг/м3 – нещо, което се случва за първи път откакто имаме постоянни данни. Вече сме съвсем близо и до постигане на максимум от 35 дни със средноденонощна концентрация над 50 мкг/м3 във всички станции (с изключение на тази в кв. Надежда).


Средногодишна концентрация на ФПЧ10 в София (данни на ИАОС)

През първото тримесечие на 2020 г. също ще отчетем спад на замърсяването. Всичко това обаче се отнася за годините на непрестанен икономически ръст и ще остане последната добра новина.

Мерките за борба с епидемията от коронавирус водят до рязък спад както на потреблението, така и на производството и икономическата активност. Те вече предизвикват глобална икономическа криза, която силно ще се отрази на доходите на хората и у нас. Днес може да наблюдаваме намаляване на замърсяването на въздуха в градовете, но в дългосрочен план обедняването неминуемо ще доведе до много по-широко използване на евтини твърди горива и стари автомобили. Точно това се случи преди няколко години по време на тежката икономическа криза в Гърция.

Чистият въздух в големите градове е луксозна стока, която няма да можем да си позволим още през идващата зима. И тук стигаме до отговора на основния въпрос:

Въпреки видимото прочистване на въздуха днес, епидемията от коронавирус ще ни направи много по-бедни и ще доведе до влошаване на качеството на въздуха в дългосрочен план!

В този смисъл изключително важно ще бъде цените на тока и газа да останат възможно на най-ниски през следващия отоплителен сезон и поне още няколко години, докато трае възстановяването. Това е напълно възможно – светът се къпе в огромни количества евтин газ и въглища, които могат да генерират енергия с минимално замърсяване на въздуха с прах. Обаче пак стигаме до директното противоречие между целите за декарбонизация и нулево замърсяване на Зелената сделка.

Ами сега?

*Авторът е управляващ партньор в компанията за консултации в сферата на устойчивия бизнес "Денкщат България". Коментарът му е публикуван в корпоративния ѝ блог.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

1 коментар

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Територия на Мики Маус
    #1

    Правилно отбелязва връзката мръсен въздух и разпространение на заразата. Северна Италия и Ухан са едни от най-замърсените места в света

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.