Корупция: никой не идва, изпълнен с наивност, в България

Под заглавие "Корупция: никой не идва, изпълнен с наивност, в България" австрийското издание "Ди Пресе" публикува статия, посветена на проблемите на чуждестранните инвеститори в страната ни, цитирана от "Дойче веле" във вторник.

"София. Строителни кранове са надвиснали над лъскавите остъклени фасади под зелените хълмове на планината Витоша. Водни фонтани бълбукат тихо из вътрешните дворове на софийския бизнес парк. Дали изчислителни центрове, кол-центрове, банкови администрации или мърчайндайзинг центрове, дали "Хюлет - Пакард", "Хюндай", Ай Би Ем или "Сони" - големите имена от света на икономиката се тълпят на терена на най-големия офис парк в Югоизточна Европа", пише всекидневникът.

"Никъде другаде в ЕС изгледите за печалби не са така големи, както в България", казва Георги Ганев, директор на Института за либерални стратегии в София, по повод рекордните преки инвестиции от 6.5 млрд. евро през 2007 г. "Печалби от порядъка на двуцифрените процентни числа са рядкост в Европа", посочва той.

От няколко седмици насам обаче са официално доказани и сенчестите страни на икономическото чудо. ЕС отказа на България близо 500 милиона еврофондови средства заради злоупотреби и широко разпространената корупция. Сред инвеститорите лошото дете България с икономическия си прираст около 7% обаче въпреки всичко си остава популярно.

"Реформите в икономиката се реализират значително по-бързо отколкото в политиката", обяснява Андреас Шефер, заместник управителен директор на Германско-българската търговска камера.

Членуващите фирми наистина се оплаквали от бюрокрацията и всекидневната корупция, "но вече никой не идва тук, изпълнен с наивност". Независимо от ширещата се предимно из администрацията корупция почти няма инвеститори, които да напускат страната, уверява Росен Иванов, чиято консултантска фирма "Бългериън инвестмънт адвайзър" съветва чужди компании при стъпването им на българския пазар. Според него шансовете са по-големи от проблемите".

Заплатите през последната година нараснаха с 20 на сто. Ала макар и фактическото трудово възнаграждение да е чувствително над официалната средна заплата в размер на 500 лева, или 260 евро, равнището на заплащане е все още ниско.

Нагаждането на заплатите към равнището на ЕС обаче е само въпрос на време, смята Шефер. "България няма да остане трайно от страната на ниските заплати, а ще се развива аналогично на Словакия", смята той.

Ала не само факторът "разходи", а и квалифицираността на личния състав играе роля за инвеститорите. Специално за компании от сферата на информатиката България предлага сериозен резерв от отлични математици и добро образование по информатика, казва Пламен Тилев, управителен директор на софтуерния гигант САП в България. С нарастващия брой инвеститори по отношение на квалифицираната работна ръка обаче започва да се изпитва остър дефицит.

Емиграцията на млади специалисти през последното десетилетие изостря ситуацията - близо една десета от седемте милиона българи напуснаха страната. Междувременно първите изселници започват да се завръщат, разказва Шефер.

"Ако покупателната сила и заплатите продължат да растат, тенденцията ще се обърне, както стана в Полша", смята той. За някои сектори от икономиката вече са вербувани работници от Молдова, Украйна, Азия и Африка, информира Ганев.

Ако социалният продукт в България преди десетилетие беше едва 27 на сто от средния за ЕС, междувременно той достигна 40 на сто. В случай че се съхранят сегашните темпове на растеж, най-бедната страна - членка на ЕС, би могла след малко повече от 15 години да се изравни по стандарт на живота с южноевропейски държави като Португалия, пише още "Ди пресе".