Корупцията в България е достигнала исторически връх през 2023 г.

Корупцията в България е достигнала трети исторически връх през миналата година. Това сочат данните от традиционния доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), представен в четвъртък. Според документа при 30% от гражданите и при над ¼ от бизнеса е имало засилен корупционен натиск. Едновременно с това се отчита пълен провал при опитите да се провеждат антикорупционни политики от страна на институциите. Не по-розова е ситуацията и със способностите на България да ограничи т.нар. стратегическа корупция по линия на Русия.

Завладяването на държавата

През последните 25 години нивата на корупция у нас са имали три пикови момента, отчита проучването на ЦИД. Първият е бил в началото на периода през 1999 г. Тогава почти 29% от участниците в анкетите казват, че са участвали в корупционни действия. Натискът е отчетен на 34.2%. Вторият връх е през 2014 г. Преди десет години данните отчитат сериозно завишен корупционен натиск от 39.4%, както и 29.3% положителни отговори за участие в корупционни действия. Тези нива спадат драстично още на следващата година, но след това се наблюдава ръст, за да се стигне до нов пик през миналата година.

Наред с тези резултати се отчита, че голяма част от българските граждани са склонни да участват в такива действия независимо дали в позицията на държавни служители или дали подкупват такива, за да решат някакъв проблем.

"Тенденцията на нарастване на тази склонност е почти непрекъсната от 2000 г. насам, което е показател, че обществените нагласи се променят в посока нормализиране на корупцията. Това е съпътствано от намаляване на доверието в способността на публичните институции изобщо да се справят с корупцията, като 67 % от гражданите смятат, че корупцията не може да бъде съществено ограничена по никакъв начин", се посочва в доклада.

Имаме закони, но какво от това?

Българските институции се провалят в опитите си да проведат ефективни антикорупционни политики. Обикновено те се прилагат "на сляпо" без какъвто и да било резултат. От време на време някои от изградените мрежи за завладяване на държавата се разплитат – например случаят с КТБ от 2014 г. Бързо след това обаче се наблюдава прегрупиране, за да продължи всичко постарому. Битката за овладяване на държавата от различни мрежи за влияние е особено силна при властови промени.

"Властовите промени предоставят кратки прозорци от възможности за антикорупционен напредък, който след това може да се консолидира или да регресира, както показаха последните конституционни и други законови изменения, реформата в устройството на Комисията за противодействие на корупцията и предсрочното освобождаване на действащия главен прокурор. Тези мерки не доведоха до непосредствено ограничаване на системната корупция или прелом в дейността на антикорупционните институции, докато политическият прозорец за тяхното реализиране изглежда се затваря", посочват авторите на доклада.

Особено показателни за провала на антикорупционните политики са данните от съдебната статистика. При сравнение на данните за регистрирани в полицията престъпления и тези, наказани с окончателна присъда.

"Сравнението показва възпиращ ефект от страна на правоприлагащата система в размер на по-малко от 0,01 %, което е много по-ниско, отколкото при други социално чувствителни групи престъпления", се посочва в доклада.

Политическото влияние

Съдебната система, която би следвало да наказва корупцията, остава под много силно политическо влияние. Пример в това отношение е смяната на главния прокурор Иван Гешев през лятото на 2023 г. В доклада се припомня, че той бе назначен на поста в процедура без конкуренти, а преди това бе наблюдаващ прокурор по делото КТБ.

До последните промени в Конституцията българската съдебна система бе конструирана по съветски образец като главният прокурор имаше големи правомощия за влияние и на практика бе безотчетен.

"Тази структура концентрираше политическия и корупционен натиск върху фигурата на главния прокурор и неговите непосредствени подчинени и създаваше стратегически уязвимости за националната сигурност от завладяване на държавата, поради прекомерната концентрация на власт", посочват от ЦИД.

Те припомнят емблематичния скандал "ЦУМ-Гейт", започнал след като бизнесменът Сашо Дончев се оплака, че е бил заплашван от бившия шеф на държавното обвинение Сотир Цацаров. Тогава нито политици, нито съдебна власт видя нещо нередно в поведението на главния прокурор.

Показателни за неработещата съдебна власт са разследванията на неправителствени организации като "Антикорупционен фонд", които през последните години осветиха мрежи за влияние в съдебната власт като "Осемте джуджета" и "Нотариуса". Главното действащо лице в едната – Петьо Петров-Еврото – избяга в неизвестност, а Мартин Божанов-Нотариуса бе показно застрелян.

Стратегическа корупция

"България е една от най-засегнатите и най-уязвимите страни в Европа по отношение на зловредното икономическо и политическо влияние на Русия. Стратегическата корупция подкопава доверието в публичните институции и насажда социално разделение, като използва икономическите отношения за политически цели", се посочва в доклада на ЦИД.

След нахлуването в Украйна през 2022 г. Русия е повела атака срещу модела на ЕС за демокрация чрез всички средства на хибридната война.

"В операциите си в България Кремъл експлоатира редица дефицити в държавното управление: липсата на етически стандарти в политиката, неефективното прилагане
на закони (за борба с корупцията, пране на пари, финансиране на политическите партии и т.н.), ограничената медийна свобода, компрометираната съдебна система и др.", пише в доклада.

Според авторите му България не е успяла да се справи убедително с руското влияние въпреки натиска от ЕС и НАТО, както и санкции по закона "Магнитски".

"Година след нахлуването на Русия в Украйна България успя да сложи край на периода на политическа нестабилност, подхранван от прокремълски сили, и през пролетта на 2023 г. избра едно макар и крехко, евроатлантическо мнозинство с антикорупционна програма. Прилагането на тази програма обаче се оказа политически трудно, което заплашва да пропусне уникалната възможност за стратегическо премахване на енергийната зависимост от Русия и за разрушаване на свързаните с Кремъл мрежи за
завладяване на държавното управление", се посочва в доклада.