Корупцията в съдебната власт е точно толкова, колкото и навсякъде другаде в държавата

Г-н Велчев, минаха четири години, откакто станахте главен прокурор. Едно от първите неща, които се наехте да направите, беше да "проветрите" прокуратурата. Успяхте ли?

По-добре е вие да го кажете Аз си мисля, че част от проветряването се случи и това е очевидно за всеки, които е обективен и безпристрастен. Виждате, че прокуратурата по места с малки изключения се ръководи от нови хора. Може би си давате сметка, че е променен стилът на работа с медиите и вашето интервю е с мен е един от примерите за това. Така че известна промяна много трудно бихме могли да отречем.

Да, но някои от "старите муцуни" продължават да работят в прокуратурата.

Разбирам това, което имате предвид. Вероятно говорите за това, че в прокуратурата работят много хора, които са работили с г-н Филчев. Впрочем, след по-малко от три години за следващия главен прокурор ще кажат, че работи с много хора, които са работили с Борис Велчев. Това е неизбежно. Въпросът не е с кого си работил, а как си го правил. Ако си работил добре, като професионалист, кой ти е бил началник в един временен период от седем години няма никакво значение.

Трябва ли да се опрости процедурата за уволнението на провинили се магистрати? В момента тя е повече от тромава.

Въпросът е логичен, но има две страни. На мен като административен ръководител ми е по-лесно да кажа: добре би било да могат да бъдат уволнявани лесно магистратите. От друга страна тази идея минира цялата концепция за правова държава. Магистратът затова е магистрат, защото е несменяем, защото има стабилно положение и има определен обществен статус. Ако ние си позволим произволно да уволняваме магистрати, защото не ни харесва начина, по които са се произнесли по дадено дело, това би ерозирало доверието в съдебната власт повече, отколкото е в момента.

Има ли шанс за изчистване на съдебната система от скандала "Красьо"? Случаят изглежда затлачен.

Така изглежда. Обаче има неща, които не се виждат и имат реален ефект от този скандал. Мисля, че много повече магистрати към днешна дата са подобрили хигиената в контактите си. Убеден съм. И тъй като това е обстоятелство, което няма как да бъде измерено, по един парадоксален начин скандалът "Красьо" имаше своя положителен и прочистващ ефект. Зная, че това няма да задоволи обществото. То очаква много по-радикални мерки от страна на Висшия съдебен съвет (ВСС) по отношение на магистратите, които са контактували с г-н Красимир Георгиев. От друга страна, има правила за търсене на отговорност. Тези правила в момента се прилагат от ВСС. Зная, че нищо от онова, което правим, няма да се оцени като достатъчно, но все пак считам, че много хора си взеха поука и такива като Красьо скоро време в съдебната система няма да има.

Ще се стигне ли до доказване на натиск при вземането на кадрови решения от ВСС?

Сложно е, когато кадровите решения се взимат от 25 души. Често пъти тези кадрови решения са толкова безспорни, че ВСС ги взема с единодушие. В други случаи имаме избрани магистрати на ръководни длъжности с 1-2 гласа над необходимите за избор. Във ВСС има хора с дълго присъствие в съдебната власт, които познават добре кадрите и имат мнение за колегите, които кандидатстват. Нормално е да има спорове. Така че не се стига лесно до избор във ВСС. Пак казвам - с изключение на единични случаи. Винаги ще има трудности и съмнения. Когато се гласува тайно, съмненията винаги ще съществуват. Аз съм един от хората, които предлагат да се гласува явно по една проста причина – законът ми поверява да предложа административните ръководители на прокуратурите в страната. Аз се подписвам под всяко мое предложения. Така че във ВСС всички знаят за кого гласувам. За останалите членове на ВСС обаче не се знае. Това създава известна неравнопоставеност. Затова искам да се гласува явно.

Как ще коментирате мнението на вътрешния министър Цветанов, че ВСС е рожба на "Октопода"?

Конкретните думи на вътрешния министър не съм ги чул, за да мога да коментирам в детайли, но нека да бъдем реалисти. Имаше абсолютни съмнения, породени в обществото във връзка с кадровата политика на ВСС. Имаше спорни назначения, имаше "Красьо". Освен всичко друго, вътрешният министър като български гражданин има право да дава оценка за всяка българска институция. Друг е въпросът дали аз винаги съм съгласен с тази оценка.

С коя негова оценка не бяхте съгласен?

Е, вероятно сме имали разногласия по различни въпроси. Но повечето въпроси, по които ни се е налагало да работим заедно, нямаме разногласия. Аз съм доволен от това, че с политическото и професионалното ръководство на МВР имаме много добри служебни взаимоотношения. Ние работим в много добър синхрон. Не зная дали се вижда отстрани, но ми се струва, че взаимодействието в голяма степен е добро и един непредубеден наблюдател би го оценил. Това не означава, че винаги мислим еднакво. Понякога спорим. Нямаме обаче практиката да се караме. В спора се ражда истината, но когато тонът надвиши аргументите по звучност, не се стига до истината.

Питам ви дали споделяте мнението, че ВСС е рожба "Октопода", защото се предполага, че в МВР и прокуратурата трябва да има еднаква информация.

Има информация, но вие знаете старата истина на Светото писание, че понякога знанието носи само печал. Има информация, която често пъти не може да бъде споделена публично. Но да говорим за тази информация без да можем да я споделим, няма особен смисъл.

Стана ясно, че списъкът с 300-те бандити, които тормозят обществото е намалял с 40-50. Те вече са арестувани. Така каза Цветан Цветанов. От неговото изказване обаче остана впечатлението, че става въпрос за наркоразпространители и лихвари. Сред тези 300 човека има ли "бели якички"?

Тази цифра 300 е продукт на един анализ, които направихме с ръководството на МВР. В тези доклади бяха отбелязани най-значимите организирани престъпни групи на територията на съответните области и тяхната численост. Това позволи да излезем с тази, разбира се, приблизителна цифра. Аз съм оптимист, че до края на годината срещу голяма част ще успеем да внесем обвинителни актове. Известно основание за този оптимизъм се корени в статистиката за предходната година. Ако изчакате до края на май ще видите, че миналата година сме дали на съд много сериозно количество членове на организирани престъпни групи. Оправдателните присъди са нищожно малко в сравнение с осъдените лица. Затова ми се иска в оценката на прокуратурата да има повече обективност. Понякога хората искат сензация, но понякога сензация на национално ниво няма.

Понякога тези организирани престъпни групи, разбиването на които отчитаме, са непознати за читателите на вашия сайт в София, но са много добре познати в районите, в които върлуват. Те търгуват с наркотици, изнасят жива плът, занимават се с контрабанда. Това е основната част от дейност на организираните престъпни групи. Дали има "бели якички" сред тях? Разбира се, че има. Има организирани престъпни групи, които се занимават с пране на пари. Вероятно има такива, които извършват "интелектуални" престъпления.

Като говоря за "бели якички" имах предвид актуалната напоследък тема за т. нар. икономически досиета. Вашият предшественик говореше за криминална приватизация, но осъдителни присъди нямаше. Говореше за злоупотреби за милиарди, но такива не бяха открити нито при него, нито в последните години откакто вие сте в този кабинет.

Аз ви моля да правите разлика между две понятия – не бяха открити и няма злоупотреби. Не съм казал, че няма, но сте прав, че не бяха открити.

Защо?

Е, вероятно анализът на тази тема е доста по-дълъг от пределите на едно стандартно интервю. А и не съм най-тънкият специалист на анализа на икономическите досиета на прехода. Не познавам в детайли тази материя. Но зная, че ако се открият данни за криминална приватизация, и сега бихме възбудили наказателно производство.

Тоест е възможно да се разследват сделките за БГА "Балкан", за "Кремиковци", БТК или "Петрол срещу храни".

Да се разследват сделки е терминологично неточно. Разследват се престъпления. Ако имаме данни, които да дойдат от компетентните органи, че има нарушения по тези сделки, тогава бихме разследвали престъпления. Но да разследваме сделките просто като такива – аз не мога да си представя, че е възможно. Това не е работа на прокуратурата.

Как си представяте процедура по изваждане на икономически досиета?

Не съм се замислял. Ако се открият данни за престъпления ще ги разследваме, а не просто да си изберем десет сделки и да проверяваме дали по тях не е имало някаква нередност. Казвам това не, за да бягам от отговорност, а защото ми се иска в България всеки да носи своята отговорност. Ако говорим за приватизация, отговорност за нея носят органите на изпълнителната власт. Ако бъдем сезирани, естествено, че ще разследваме.

Ще си позволя отново да дам конкретен пример. Премиерът заяви, че АЕЦ "Белене" е висша форма на корупция. Каза, че ще ви даде всички материали, свързани с проекта.

Разговаряхме с премиера на тази тема. Има сериозни данни за извършени нарушения при изграждането на АЕЦ "Белене". Да ги коментирам обаче е малко рано, защото очаквам да получа материалите от съответните компетентни органи – МВР и ДАНС. Когато тези материали дойдат и се установи, че наистина има нарушения, тези, които представляват престъпления ще се разследват.

За какви престъпления е първоначалната информация?

Карате ме да гадая преди да съм получил материалите.

Досега имало ли е повод прокуратурата да се занимава с изграждането на АЕЦ "Белене"?

Аз нямам такава информация.

Да очакваме ли дела срещу собственици на фирми, които са се облагодетелствали от т. нар. заменки, за които ЕК може да наложи тежки санкции на България?

Ние сме дали вече отговорни длъжностни лица на съд за сключването на тези заменки. Направили сме го с ясното съзнание, че вероятно това не се всички заменки. Там, където има информация за нови неизгодни сделки, сме готови за нови обвинения. Но развалянето на тези сделки, възстановяването на икономическия ефект от тях е въпрос, който не стои пред прокуратурата. Това трябва да направи Министерството на земеделието, които е компетентно да иска развалянето на тези сделки.

Как се отразява на прокуратурата напрежението между съда и МВР?

Зле. Еднозначно отговарям, защото на мен не ми се иска да има никакво напрежение между институциите, които имаме обща задача – да следим и да спазваме законността в страната. Тъй като прокуратурата е между МВР и съда, разбирате, че обтягането на отношенията не би могло да се отрази добре.

Малко преди да дойда при вас за това интервю, вътрешният министър каза, че има политическа воля за справяне с престъпността, но няма съдебна. Вие имате ли дефиниция на определението "съдебна воля за справяне с престъпността"?

Не, няман определение. Нямам навика да коментирам чужди думи, особено, когато не съм ги чул лично. Че има политическа воля за справяне с престъпността съм съгласен. Такава воля има.

Как си обяснявате, че общият брой на производства срещу съдии са най-малко от тези, образувани срещу магистрати?

Не мога да кажа защо са най-малко. Иска ми се да мисля, че са малко на брой, защото няма корупция в съдебната власт, в което не съм сигурен. Мисля си, че корупция в съдебната власт има точно толкова, колкото и на всякъде другаде в държавата. Надявам се, че си давате сметка, че съдебната власт не може да бъде качествено по-различна от другите власти в държавата.

Имаше не малко прокурори и по-малко съдии дадени на съд. Процентно обаче осъдителните присъди са много малко.

Прав сте. Осъдителните присъди са малко. Вярно е и че голяма част от делата не са приключили. Вероятно причините са повече от една. Първата, за която се сещам, е, че съдебната система е консервативна и че не е много склонна да действа радикално срещу свои представители. Казвам това със съзнанието, че има колеги, които ще ми възразят. Понякога в задълженията на съдии и прокурори има много място за лична преценка за формиране на убеждение. Комбинацията от тези фактори и много други вероятно води до това да няма много осъдителни присъди срещу магистрати. Но нека се замислим. Дали единствено осъдителни присъди са критерии за ефективност на този тип практики? Мисля, че дори и в случаите на оправдателни присъди имат своя възпиращ и превантивен ефект върху цялата система. Колегите знаят, че ще бъдем безкомпромисни и това не може да не дисциплинира.

В началото на правителствения мандат премиерът Борисов каза, че няма намерение да мести прокуратурата в изпълнителната власт, каквито предложения има. При последните шумни акции обаче МВР доста пъти влиза в ролята на говорител на прокуратурата. Това не ви ли дразни?

Не. Пък и аз не съм толкова чувствителен. Казвам го с ясното съзнание, че също няма да бъде добър знак. Когато се отправи критичка забележка към съда, колегите реагират чувствително. И сигурно са прави. Държа да кажа обаче, че в една правова държава и прокуратурата трябва да се разглежда като независима институция на съдебната власт, каквато има съдът. Ако аз бях толкова чувствителен към коментарите на политиците, представителите на изпълнителната и законодателната власт към дейността на прокуратурата, щеше да стане много сложно. Мисля, че трябва да разбираме повече разбиране и търпение. В този смисъл откровено да си кажа, не мисля, че е важно кой ще е пръв в съобщаването на определена новина. Важното е да има успех в борбата срещу престъпността.

Не се чувствате като началник на главна дирекция в МВР?

О не, в никакъв случай. Уверявам ви, че колегите от МВР проявяват едно много сериозно уважение към нашата работа.

Демонстрирахте добра комуникация и с Румен Петков и с Михаил Миков. Защо акциите, на които сме свидетели сега не се случиха по тяхно време?

Всеки един от тримата министри, с които съм работил като главен прокурор, има своите изключителни качества. Но с Цветан Цветанов се работи добре, той е професионалист и познава проблемите на МВР. Работата с него е лесна. Мисля и че резултатите говорят за това. Но нека не противопоставяме един министър на друг. Спомнете си преди година и половина колко знакови фигури свързани с организираната престъпност бяха на свобода. Сега голяма част от тях или са задържани, или се издирват с европейска заповед за задържане или са в съда с внесени обвинителни актове. Казвам това, за да подчертая, че нашата работа не започва с мандата на новото правителство.

В началото на мандата си говорехте за създаването на доктрина за наказателната политика. Какво стана с тази идея?

За съжаление нищо. Много ми се иска държавата да има ясна концепция за своята наказателна политика. Много ми се иска да има ново наказателно законодателство. Сегашният НК е приет през 1968 г. Вярно, той е изменян над 50 пъти оттогава, но кръпките върху една дреха я карат да изглежда грозна. Нашият НК в момента не изглежда добре. Иска ми се да имаме нов.

Правозащитниците атакуват някои от промените в НПК. Например възможността да се издава осъдителна присъда само на база анонимен свидетел и специални разузнавателни средства. Какво ще им кажете?

Ще кажа, че всяко общество узрява за наказателната политика, която се провежда в него. Може би нашето общество не е узряло да приеме, че може да се приеме присъда само върху тези два способа. Недоверието в държавата е много голямо. Дълбоко убеден съм, че то не е оправдано. Но то е такова. Явно трябва да мине повече време, за да повярват хората в почтеността на своите институции. Въпрос на политическа зрялост на обществото ще приеме ли такива промени. Може да се окаже, че те са преждевременни, може да се окаже, че ще бъдат съвършено приемливи след години. Нека не гадаем.

Какво се случва с реформата в прокуратурата? България беше осъдена заради неприкосновеността на главния прокурор.

Когато главният прокурор говори затова, че прокуратурата е излишно централизирана, получава упреци, че иска да избяга от отговорност. Когато Европейският съд повтори всички тези констатации, всички в България изглеждат солидарни с тях. Аз не очаквах Европейският съд да констатира, че прокуратурата е излишно централизирана. Поставял съм този въпрос през последните години няколко пъти. Смятам, че главния прокурор трябва да има друго положение в държавата. Той трябва да бъде административен ръководител, по подобие на председателите на върховните съдилища. Може би с малко повече отговорности заради спецификата на прокуратурата. Продължавам да смятам, че прокуратурата трябва да се децентрализира и основната отговорност да се поеме от апелативните прокурори, които реално могат да упражнят ефективен контрол. Главният прокурор трябва да се занимава с контрол върху апелативните прокурори и с методическото ръководство за еднаква тактика на прокуратурите в страната. Очевидно обаче това няма да стане в рамките на моя мандат.