Кошмарът на Махатма се надигна

Религиозната омраза бушува като огромен пожар из градовете и селата в западния индийски щат Гуджарат. Хиляди полицаи и войници все още се борят да овладеят огнището на стихията. За пет дни загинаха над петстотин души. Никой не иска дори да си представи какво ще стане, ако пожарът обхване и други части на страната. Тези мисли обаче не могат да бъдат подтиснати. Защото в пламъците на Гуджарат изплуват призраците на историята.

Събуждат се болезнени спомени за 1947 г. Раните, които бяха нанесени тогава, са зараснали само на повърхността. По това време полуостровът си извоюва свобода от колониалното робство. Британците, твърде изтощени от военните усилия срещу Хитлер, не можеха повече да задържат сърцето на своята империя. Но цената за независимостта бе висока. Лондон се видя принуден да раздели колонията си на две държави - Индия и Пакистан. И дори Махатма Ганди, индийският светец, не можеше повече да предотврати това, че разделението тласна религиозните групи към насилие, което се числи към най-тъмните страници в световната история. Британски офицери тогава разказваха, загубили ума и дума, за варварството между мюсюлмани, хиндуисти и сикхи: "Беше много по-лошо от всичко, което преживяхме през Втората световна война".

В Индия, писа кореспондентът на Ню Йорк Таймс, "сега се лее повече кръв, отколкото дъжд от небето". Беше сезонът на мусона, при който близо един милион души загубиха живота си.

Петдесет и четири години по-късно в Индия отново се разгаря пожарът на религиозната нетолерантност. И насилието шокира една нация, горда със своята светска, плуралистична държава. Ние сме най-голямата демокрация в света - така обичаха да се хвалят индийците и имаха известни основания затова. Държавата има жизнена партийна система, критична преса и въоръжени сили, която се подчиняват на демократичните правила. За разлика от Пакистан индийски генерали не организират заговори за завземане на властта. Всичко това е много ценно и неговото трайно съхраняване бе в интерес на всяко индийско правителство.

Но иска ли и може ли днес политическото ръководство в Делхи да запази като ценности религиозната толерантност и плурализма? Какво е останало от наследството на великия Махатма и от идеалите на един от основателите на държавата - Джавахарлал Неру? От над три години Бхаратия джаната, партията на хиндуистите-националисти, е начело на правителствената коалиция в Делхи. В основата на тази партия е Националният съюз на доброволците

- влиятелна организация, която пуска все по-дълбоко корени в обществото и печели все повече привърженици. Тя издигна хиндуизма като национално-религиозна идеология. Именно затова малцинствата в страната, главно 130-те милиона мюсюлмани, се чувстват застрашени. Заради безкомпромисността, с която радикалните хиндуисти преследват целите си и по този начин изкривяват традиционната интеграционна сила на хиндуизма,те вероятно наистина имат причини за тревога.

Това важи още повече след атентатите от 11 септември в САЩ и атаката срещу парламента в Делхи от 13 декември, за която Индия обвини радикални ислямисти в Пакистан. Оттогава някои радикални хиндуисти се чувстват призвани да налагат идеите си още по-безкомпромисно. Фанатиците показаха на света още през декември 1992 г. какво е отношението им към исляма. Тогава само за няколко часа те превърнаха голяма джамия от 16 век в развалини. Хиндуиската атака в град Айодхия доведе до безредици, които отнеха живота на над 2000 души.

Десет години по-късно Айодхия все още е мястото, което хиндуистки националисти използват за разпалване на религиозен пожар. Върху основите на джамията те искат да построят храм на техния бог Рама. Хиляди пилигрими се стичат в Айодхия. Сред тях бяха поклонниците от Гуджарат, чиито влак бе подпален при обратния път от мюсюлмани и чиято смърт тласна хиндуистите към кърваво отмъщения.

Националистите-хиндуисти твърдят, че те спояват Индия като една нация. Това обаче не е вярно, техният фанатизъм не е спойката за индийското общество. Той по-скоро е клин, който може да доведе до срутването на една мултикултурна сграда. На индийския премиер Атал Бихари Ваджпаи му предстоят трудни времена. Той е един от нас, казват хиндуистите. Защото всеки знае, че премиерът е израсъл политически в редовете на Националния съюз на доброволците. Премиерът обаче не може да одобри призивите за изграждането на храм. Защото това би било политическо самоубийство. Неговата коалиция от 24 партии го принуждава да бъде умерен. Докато това положение на силите се запазва, Бхаратия джаната не може да си позволи националистически ексцесии. При последните избори обаче само една четвърт от индийците гласуваха за партията.

Боговете да са милостиви към Индия, ако някога тя получи по-голяма подкрепа.

По БТА