КС отпуши частично конституционната съдебна реформа

Макар и частично, Конституционният съд (КС) отпуши възможността още това Народно събрание да предприеме стъпки в съдебната реформа чрез промяна на основния закон на страната.

В четвъртък конституционните съдии разрешиха и на обикновен парламент да променя и уточнява структурата на прокуратурата и статута на следствието, но изрично забраниха да ги вади от съдебната система. Последното действие би било промяна във формата на държавното управление, каквато може да направи само Велико Народно събрание, смята и този състав на  КС.

Тълкувателното решение на КС бе в отговор на петте въпроса, зададени през юли от Пленума на Върховния касационен съд (ВКС). Единствено конституционният съдия Румен Янков е подписал решението с особено мнение.

Оглавяваният от Иван Григоров ВКС попита преди месец и половина може ли обикновено Народно събрание да направи следователите съдии по разследването, а прокуратурата да остане част от съдебната власт само доколкото поддържа държавното обвинение пред съда, като в конституцията се запише изрично, че основният носител на съдебната власт е съдът. ВКС попита още възможно ли е с промени в конституцията парламентът да наблюдава дейността на следователите – разследващи магистрати и на прокуратурата. Последният въпрос бе може ли обикновен парламент да промени структурата на Висшия съдебен съвет, като от него излязат прокурорите и следователите и останат само главния прокурор и шефа на НСлС.

Еднозначно отрицателно Конституционният съд отговаря само на последния въпрос. Тълкуването на останалите четири питания е по-скоро положително, но в същото време ограничава възможните действия на парламента за конституционна промяна.

Прокуратура и следствие не мърдат от съдебната система

Магистратите потвърждават, че съдилищата са основен носител на съдебната власт в България, но в същото време не разрешават обикновен парламент да пипа по-сериозно прокуратурата и следствието.

Ако под преструктуриране на прокуратурата се разбира нейното усъвършенстване, например създаване на специализирани подразделения или специализирани прокуратури, това може да се извърши от обикновено Народно събрание. Ако обаче става дума “за разчленяване на прокуратурата и прехвърляне на една част от нея извън рамките на съдебната власт, свиване на нейните основни функции, то в този случай... се касае до промяна, рефлектираща върху формата на държавно управление”, смята КС.

Малко по-голяма свобода се дава по отношение на следствието, тъй като конституцията не урежда неговата структура, доколкото и то не може да се извади от съдебната власт. В този смисъл конституционните магистрати не възразяват следователите да станат съдии по разследването, без да коментират има ли смисъл от такъв орган.

КС ограничи и възможния контрол на парламента над обвинението, уточнявайки, че това не може да става чрез механизма между законодателната и изпълнителната власт, задължителния парламентарен контрол. В същото време, според съда, в една парламентарна република Народното събрание има своето място не само в определянето, но и в наблюдението и анализа на резултатите от държавната политика за противодействие на престъпността. Приемането на такава разпоредба в Конституцията не представлява промяна във формата на държавно управление.

Днешното тълкувателно решение на КС в значителна степен се различава от постановеното от съда през 2002 г. Тогава магистратите спряха всякаква възможност на обикновен парламент да променя структурата или статута на следователи или прокурори. Отговорът на КС тогава дойде след питане от главния прокурор Никола Филчев, когато за първи път се заговори за необходимостта силно критикуваното от Европейския съюз досъдебно производство да излезе от съдебната система.

Днес председателят на ВКС Иван Григоров, откъдето дойде второто питане, коментира, че сега вече реформата в съдебната система е изцяло в ръцете на парламента, на политическата класа и никой не може да се крие зад някоя друга власт.

Ако политиците са на място, трябва незабавно да започнат консултации за конституционни реформи в съдебната система в посоката, която днешното тълкувателно решение дава за възможна, коментира Григоров пред БНР. Ако обаче тези реформи не могат да се извършат от този парламент, политиците вече няма да има с какво да се оправдават и задължително ще трябва да бъде свикано Велико Народно събрание, което да се произнесе, допълни той.

ДСБ предлага веднага да се започне с промяната в конституцията, БСП изчаква

Миналата седмица, при приемането на новия Наказателно процесуален кодекс на първо четене, почти всички парламентарни сили декларираха, че за истинска съдебна реформа е необходима промяна в конституцията.

Днес тази позиция бе препотвърдена от зам.председателя на ДСБ Екатерина Михайлова – единствената политическа сила, която не подкрепи НПК именно с мотива, че първо трябва да се промени конституцията и едва тогава да се синхронизират и процесуалните закони.

Според Михайлова, след днешното решение на КС вече няма никакви препятствие парламентът да направи необходимите промени в конституцията, за да може следствието и прокуратурата да бъдат поставени пред граждански и парламентарен контрол. Запитана не е ли ограничен отново в действията си парламентът, Михайлова отговори, че решенията на КС не спират възможността за законодателна инициатива. Днешното решение е крачка в правилна посока след предходното, което беше много тежко и консервативно и съдържаше риск ако бъде приет закон, след това да бъде отменен от КС, коментира тя.

ДСБ настоява следствието и прокуратурата да излязат от съдебната власт и да минат към изпълнителната, като главният прокурор се избира и отчита от парламента.

По думите ѝ, още следващата седмица би трябвало да се създаде временна комисия за промяна в Конституцията, за да стартира законодателна промяна. Това може да стане или чрез искане на поне 60 народни представители, или на президента. Михайлова е оптимист, че има достатъчно депутати, които могат да стартират тази процедура и при добро желание до края на годината конституцията може да се промени.

По-сдържано реагира шефът на парламентарната правна комисия Янаки Стоилов, според когото първо политическите сили трябва да оформят конкретните си становища по конституционните промени и едва след като са готови с текстове, да се конституира комисията.

Не е важно дали процедурата ще завърши до края на годината или по-късно, важно е да започне, заяви Стоилов, според когото още преди окончателното приемане на НПК могат да се очертаят някои от елементите на конституционната промяна.

“Бих предпочел, ако това решение не навлизаше в подробности – достатъчно бе да се посочи, че съдът определя облика на съдебната власт, а оттам нататък въпросите трябва да се решават от Народното събрание”, разкритикува уточненията за прокуратурата и следствието на КС Стоилов.

Янаки Стоилов се надява, че днешното решение на КС ще се възприеме положително от евронаблюдателите, които са на последна мисия в България за напредъка в съдебната реформа преди годишния доклад на Брюксел. Само преди дни председателят на Европейската комисия Жозе Барозо в прав текст предупреди новия премиер Сергей Станишев, че страната ни много изостава в изпълнение на ангажиментите. Един от основните в съдебната сфера е реформа на досъдебното производство.

Важното е институциите да реагират така, че да създават закони и правила в интерес на българските граждани, защото единственото, което иска ЕС, е правилата в България да осигуряват бърз, справедлив и ефективен съдебен процес, коментира Екатерина Михайлова.