КС: Парламентът ще приема самостоятелния бюджет на съдебната власт

Народното събрание трябва да е органът, който да обсъди и приеме проекта за бюджет на съдебната власт, без той да бъде включван в рамките на държавния, постанови Конституционният съд. Членовете на съда се разделиха и оставиха в сила текста, който позволява на Министерски съвет да внася обосновка по проекта, изготвен самостоятелно и независимо от Висшия съдебен съвет (ВСС).

КС обяви за противоконституционни и разпоредбите в съдебния закон, според които Министерство на правосъдието имаше правомощия да се разпорежда със средствата за капиталови разходи за построяване, оборудване и поддържане на сградите на отделните звена на съдебната власт.

Делото в КС бе образувано по искане на Пленума на Върховния касационен съд от юни т.г. , след последните промени в Закона за съдебната власт, част от които бяха атакувани като нарушаващи самостоятелността на съдебната от изпълнителната власт.

Парламентът - арбитър за бюджета на независимата съдебна власт

КС обяви за противоконституционен текста в съдебния закон, според който ВСС съставя проект на бюджет за съдебната власт и го предоставя на Министерство на финансите за включване в проекта на закон за държавния бюджет.

Съдът посочва, че парламентът е органът, където може да бъде обсъден самостоятелният бюджет на съдебната власт. Това ще стане в дискусия, която не е обременена от "предварително становище на министерство на правосъдието, което по обясними причини е принудено да заема рестриктивни позиции в бюджетната сфера", е аргументът на КС.

"В крайна сметка всичките ѝ (на съдебната власт) претенции в областта на бюджета трябва да бъдат реализирани в парламента. Формалните, процедурни гаранции са реална предпоставка за независим бюджет на съдебната власт. Затова съдът приема, че параграф 64 от ЗИДЗСВ, с който е изменена ал. 2 на чл. 196 Закона за съдебната власт противоречи на чл. 117, ал. 3 от Конституцията", който гарантира самостоятелност на съдебната власт.

"Представянето на проекта за годишен бюджет на съдебната власт във финансовото министерство ще го подчини на общия режим за съставянето на бюджета на останалите държавни органи. По този начин ще се обезсмисли конституционна разпоредба", смята КС и отхвърля доводите на МС и министрите на правосъдието и финансите като неоснователни.

В същото време, един глас не достигна и членовете на КС не можаха да излязат с общо становище по следващата алинея 3 на чл. 196: "Министерският съвет внася в Народното събрание проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за съответната година, заедно с проекта на годишен бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет с подробна обосновка". Министерският съвет изразява становище пред Народното събрание по проекта на бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет" .

Съдиите Стефанка Стоянова, Румен Янков, Лазар Груев, Мария Павлова, Емилия Друмева и Евгени Танчев приемат, че тази разпоредба не противоречи на конституцията. Според тях, е нормално МС да изрази становище по проектобюджета на ВСС. Те отбелязват също, че в атакуваната алинея не фигурира и съществувалата по-рано изрична забрана Министерският съвет да изменя проекта за бюджет на съдебната власт.

Съдиите Неделчо Беронов, Маргарита Златарева, Васил Гоцев, Людмил Нейков, Живан Белчев и Владислав Славов приемат, че разпоредбата на чл. 196, ал. 3 противоречи на Конституцията.

Те посочват, че прогласената от Конституцията самостоятелност на бюджета на съдебната власт означава, че съставянето и изпълнението му са извън сферата на изпълнителната власт. Тази разпоредба принципно отделя бюджета на съдебната власт от бюджетните компетентности на МС и по този начин осигурява неговата самостоятелност, е позицията на седмината.

Министерство на правосъдието няма да се разпорежда с фондовете на съдебната власт

Конституционният съд обяви за противоконституционни четири текста, които дават право на Министерство на правосъдието да придобива недвижими имоти и да има ограничени вещни права върху недвижими имоти за нуждите на органите на съдебната власт. Отпада и правото на министерството да разпределя средства за оборудване и поддържане на съдебните сграда от фондовете "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради"

Съдебните сгради са изключителна държавна собственост и статутът на капиталовите разходи и последиците от разходването им като елемент на цялостния бюджет на съдебната власт трябва да са уредени по начин, който да е в съобразен с конституционниите принципи, посочва КС.

"Съсредоточаването на всички средства за капиталови разходи, включително и за придобиване на сгради и ограничени вещни права в лицето на министерството очевидно ще породи конфликт на интереси - кой съд да получи средства за тази цел или да бъде ремонтиран, в кой район да се придобие сграда за някое от звената на съдебната система. При съществуващото законово решение арбитър ще е този, който държи средствата." - отбелязват съдиите.

Отхвърлена е тезата на изпълнителната власт, че Министерският съвет организира стопанисването на държавното имущество, а съдебната власт осъществява правосъдието в страната. В отговор КС посочва, че тази представа е градена при друга нормативна база - в нито една от трите следосвобожденски конституции няма разпоредби, че съдебната власт е независима и има самостоятелен бюджет. По тяхно време не е съществувала структура, каквато днес е Висшият съдебен съвет.

За КС е неприемлив и изводът на МС, че разпоредбите на Глава "Съдебни сгради" от закона представляват "форма на взаимодействие" между изпълнителната и съдебната власт.

Съдът обяви и за противоконституционен текста в съдебния закон, според който заместниците на административните ръководители в трите звена на съдебната власт - съд, прокуратура и следствие, се назначават за срока, за който е избран съответният техен ръководител.