КС пусна спецсъда и помогна на Владимира Янева

Конституционният съд даде картбланш за създаването на специализирания наказателен съд и отмени задължението за Висшия съдебен съвет да гласува явно при кадруването на шефовете в системата. КС бе сезиран в началото на годината от 58 депутати от БСП и ДПС, които се обявиха против няколко нови разпоредби в Закона за съдебната власт. С решението си КС окончателно приключи въпроса около създаването на спорните наказателни съдилища, прокуратури и следствени служби. В същото време внесе допълнително объркване в съдебната сага по оспорването на избора на Владимира Янева за шеф на Софийския градски съд.

Преди две седмици тричленен състав на Върховния административен съд определи за незаконно назначението на Янева за шеф на СГС, защото ВСС е взел решението с таен вот, вместо с явен, както предвиждат поправките в съдебния закон. КС обаче отмени тази разпоредба като противоречаща на конституцията. Това развързва ръцете на петчленния състав на ВАС да приложи директно конституцията и да остави Владимира Янева на поста, макар че жалбата срещу избора ѝ бе мотивирана с други причини – че няма необходимия стаж за длъжността.

КС отменя тайния вот поради липсата на "логическа последователност" при начините, по които ВСС гласува. Съдебният съвет веднъж гласува явно за избор на шефове в системата, после гласува тайно при освобождаването им. Таен вот има и за всички останали назначения в системата.

КС отмени като противоконституционна и скандалната процедура по изваждане на задължителен допуск до класифицирана информация, на която трябваше да бъдат подложени членовете на ВСС. Тя бе приета след настояването на вътрешния министър Цветан Цветанов и се разглеждаше като опит на изпълнителната власт да наложи контрол върху кадровиците на Темида. Според КС това представлява намеса на изпълнителната власт в делата на съдебната и нарушава принципа за разделение на властите.

Въпреки че специализираният съд и прокуратура остават, решението КС ще наложи известни промени в тяхната работа. Отпада силно критикуваната норма, която даваше възможност на прокуратурата да праща пред спецсъда практически всеки, когото пожелае.

Тази опция бе записана в текст от НПК, който гласи: "Когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, едно от които е подсъдно на специализирания наказателен съд, делото за всички престъпления е подсъдно на този съд."

Отпада и изискването за свидетелите, адвокатите и вещите лица да се явяват задължително пред специализирания съд без значение дали по същото време са призовани от друг съд.

С решението си Конституционният съд създаде и квота от 20% външни за системата юристи, които трябва да бъдат назначавани в специализираните съдилища, прокуратури и следствени служби. Това правило обаче ще бъде приложено единствено за местата в специализирания апелативен съд и спецследствието, където местата още не са попълнени.

КС отмени и наложените от ГЕРБ промени за съдебен инспектор да се избира единствено действащ магистрат. При създаването на съдебния инспекторат подобно изискване не съществуваше и за поста бе лансиран тогавашният заместник-министър на правосъдието Ана Караиванова. Конституционният съд отърва ВСС и от задължението да изготвя и гласува специална наредба за назначаване на съдебните заседатели. Това правомощие си остава в ръцете на общинските съвети по места.

Най-голяма съпротива в КС е срещнало решението за отпадането на явния вот при избор на шефовете в съдебната система. Срещу това особено мнение са изразили съдиите Емилия Друмева, Румен Ненков, Благовест Пунев и Стефка Стоева.

В особеното мнение на четиримата конституционни съдии се казва, че в основния закон няма изрично задължение ВСС да гласува тайно при избора на шефовете в системата. Те се позовават на чл. 131 от Конституцията, в който се казва, че тайното гласуване е задължително само за кадруването на съдии, прокурори и следователи, но по отношение на техните административни ръководители Народното събрание има свободата да прецени самостоятелно.

Според съдиите явният вот е в унисон с принципите на откритост и прозрачност. "С явното гласуване не се нарушава конституционната рамка, а напротив - дава се отговор на необходимостта от прозрачни назначения в независимата съдебна власт. Не споделяме довода в искането, че явното гласуване ще злепостави свободомислещите членове на ВСС и ще доведе до колегиалното неудобство", се казва в особеното мнение на четиримата.

Румен Ненков и Благовест Пунев са изразили особено мнение още по отношение на изискванията за избор на главен инспектор. Назначаването на външни юристи в спецзвената отново е оспорено от Ненков и Пунев, но и от Цанка Цанкова.