Представители на културния сектор са в протестна готовност, ако исканията им за преразглеглеждане на заложените пари за култура в проектобюджета за 2027 г. не бъдат чути от управляващите.

Културните дейци настояват още през 2027 г. публичните разходи за култура да достигнат 0,66% от БВП, или около 939 млн. евро, вместо предвидените 728.3 млн. евро. Искането им е свързано с едно от основните точки на приетата преди месец Харта за културна политика.

Хартата беше приета с единодушие в парламентарната комисия по култура и подкрепена от изпълнителната власт в лицето на Министерството на културта. Само седмици след това обаче едно от основните изисквания на документа няма да бъде спазено.

Хартата предвижда увеличаване на публичните средства за култура до минимум 1% от брутния вътрешен продукт (БВП), което да се случи с поетапно годишно увеличение с 0.1 пункта.

Още по темата

Хартата за културнa политикa ще се опита да промени сектора

31.10.2026 09:00 Радослав Александров

В проектобюджета за 2027 г. и прогнозата за периода 2027-2029 г., обаче делът на културата спрямо БВП не расте, а намалява с всяка следващата година. Ако през 2026 г. разходите за култура са 0.56% от БВП, то през 2029 г., когато според Хартата следва да са – 0.86%, в дейстивтелност ще бъдат наполовина – 0.43%.

Затова културни дейци се подписват под декларация срещу намаляването на бюджета за култура, изготвена от Сдружение "Независим културен сектор". Декларацията, адресирана до премиера Румен Радев, вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев, министъра на културата Евтим Милошев и парламентарните комисии по бюджет и финанси и по културата и медиите, е подписана от близо 1800 души.

Авторите ѝ не искат преразпределяне на средствата между отделните културни организации и институции, а увеличаване на общия ресурс, така че цялата система да може да функционира.

Според сдружението сред основните проблеми в пректобюджета за култура са недостатъчният ръст на възнагражденията, липсата на яснота за финансирането на независимия културен сектор, ограниченията върху усвояването на бюджетните средства и съкращенията в администрацията, които създават риск от забавяне на договорите и плащанията.

Независимият културен сектор отбелязва, че Министерството на културата получава със 7% повече средства и бюджетът му за 2027 г. ще бъде 285.7 млн. евро, но изтъква, че увеличението е предвидено предимно за заплати, ремонти, чествания и опазване на културното наследство.

"Тревожно е, че в проекта няма отделни редове нито за Национален фонд "Култура", нито за Националния културен календар. Това са двата основни национални източника на финансиране за независимите артисти и организации", пишат от сдружението.

Според него до независимия сектор стигат най-много 1,3% от всички разходи за култура през 2026 г.

Според културните дейци сериозна тревога буди фактът, че проектобюджетът противоречи на Хартата за културна политика и то само седмици след подкрепата за приемането ѝ.

"Поетият ангажимент към сектора не трябва да остава само на хартия", заявяват авторите на декларацията.

Те настояват за среща с министрите на финансите и културата и с представители на ресорните парламентарни комисии, на която да бъдат обсъдени конкретни предложения за изпълнение на ангажиментите, заложени в Хартата за културна политика.

Независимите артисти призовават депутатите от всички парламентарни групи, подкрепили документа, да предложат съответните промени в бюджета, включително между първо и второ четене. Ако исканията им не бъдат уважени, културните дейци предупреждават, че ще излязат на мирни протести. Въпреки това, те заявяват, че са отверени за диалог.

"Правителството се отказва от собствената си програма"

Според директора на Обсерваторията по икономика на културатад-р Диана Андреева-Попйорданова със заложената средносрочна бюджетна прогноза и неизпълнението на заложените предложения в Хартата за културна политика, управялващите се отричат и от управленската си програма.

"Всъщност в петък правителството отрече част от управленската си програма, защото основните елементи на Хартата за културна политика са вписани в управленската програма на правителството, и то с конкретни срокове", каза тя в ефира на Дарик радио.

По думите ѝ сред примерите са културните паспорти за деца и младежи от 6 до 18 години, които трябва да бъдат въведени до септември 2027 г. Те са част както от хартата, така и от управленската програма на "Прогресивна България".

Според нея в проектобюджета за 2027 г. няма средства за културния паспорт, а увеличението в бюджета за култура ще бъдат основно за заплати и ремонти.

Според данните на националното социологическо изследване Индекс "Достъп до култура" за 2025 г., ежегодно организарано от "Фабрика за идеи" и "Обсерватория по икономика на културата" за въвеждането на културни паспорти за младежи ще са нужни най-малко 65 млн. евро годишно.

По думите на Диана Андреева засега няма индикации да се предприемат необходимите стъпки за осъществяването на този ангажимент, макар че в управленската програма е предвидено културен паспорт за деца до 18 години да бъде въвден до края на 2027 г.

Чрез него ще се се въведе "минимален национален стандарт" за ежегоден достъп на всяко дете до театър, музей, кино, концерт, библиотека и обект на културното наследство.