Квесторите на КТБ ще се сдобият с обвинения на четвъртата година от фалита й

Елена Костадинчев и Станислав Лютов. Сн. БГНЕС

Предстои повдигане на обвинение спрямо квесторите на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) за периода 2014 г., съобщи шефката на Софийска градска прокуратура Емилия Русинова. "Това процесуално-следствено действие е резултат от едно продължително и интензивно разследване, в хода на което са събрани огромен брой документи, проведени са разпити на свидетели, назначени и изготвени са комплексни експертизи", заяви Русинова в интервю за в. "Труд". Тя не разкри повече подробности.

"Продължителното и интензивно разследване" всъщност е отнело около три години на държавното обвинение. Делото в СГП срещу квесторите Елена Костадинчев и Станислав Лютов бе образувано през май 2015 г. според съобщение на прокуратурата от тогава.

Преди три години бе съобщено, че двамата ще бъдат разследвани за особено тежък случай на безстопанственост в особено големи размери, за което Наказателният кодекс предвижда затвор от една до десет години.

Според твърденията на прокуратурата тогава Костадинчева и Лютов "умишлено не са положили достатъчни грижи във връзка с възложената им работа – запазване на повереното им имущество на КТБ" в периода ноември 2014 – март 2015 г. Идеята бе да се проверят договорите за депозити, сключени при преференциални лихви и изплатените суми по тях.

През 2015 г. премиерът Бойко Борисов обяви, че по данни на службите в последните си дни като квестори в КТБ Костадинчева и Лютов неправомерно са преправили около 1000 договора за преференциални депозити, така че титулярите им да могат да получат обезщетения от 100 хил. евро, на каквото не са имали право. Борисов изчисли, че от това Фондът за гарантиране на влоговете е ощетен със 100 млн. евро.

Тогава Борисов каза още, че квесторите на КТБ са отписвали обезпечения по кредити към банката. За пример той даде компаниите "Петрол", "Рубин", "Дунарит", "Авионамс", контролирани по онова време от бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев. Премиерът каза, че тези и куп други компании "са си направили цесии и квесторите са освободили имуществото им". "Само една от сделките е за 90 млн. лв.", обяви тогава Борисов.

След изтичането на периода на квестурата съмненията за нередности се разраснаха и се заговори за извършени многобройни цесии и прихващания на обща стойност 850 млн. лв., за които впоследствие синдиците заведоха дела заради съмнения за незаконосъобразност.

Именно въпросните цесии и прихващания са в основата на т. нар. "вторично разграбване на КТБ", като процесът бе квалифициран от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид. Около 3-4 години след въпросното "разграбване" тримата внесоха законопроект, който обезсилва със задна дата въпросните сделки. Той влезе в сила благодарение на подкрепата на ГЕРБ и след като президентът Румен Радев отказа да го прати на Конституционния съд въпреки твърденията на изтъкнати юристи, че проектът е видимо противоконституционен. По време на дебатите в парламента действащите синдици на КТБ Ангел Донов и Кристи Маринова силно подкрепиха закона "Пеевски" и обещаха да съберат 1.4 млрд. лв. благодарение на инструментите, които той им дава.

Квесторите на КТБ, които най-вероятно ще се сдобият с обвинения, бяха назначени от Българската народна банка (БНБ). Още през 2015 г. обаче, след като се разбра, че се вършат нередности, БНБ за пореден път се опита да се измъкне от отговорност и публично се разграничи от действията на квесторите.

До момента обвиняеми за източването на КТБ са 18 души, сред които бившият мажоритарен собственик Цветан Василев, двама подуправители и един служител на БНБ.

Споделяне
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?