Прокуратурата образува дело срещу квесторите в КТБ

Софийската градска прокуратура (СГП) образува в понеделник дело срещу квесторите на БНБ в Корпоративна търговска банка (КТБ) Елена Костадинчев и Станислав Лютов, съобщиха от държавното обвинение.

Двамата ще бъдат разследвани за особено тежък случай на безстопанственост в особено големи размери, за което Наказателният кодекс предвижда затвор от една до десет години.

Според прокуратурата Костадинчев и Лютов "умишлено не са положили достатъчни грижи във връзка с възложената им работа – запазване на повереното им имущество на КТБ" в периода ноември 2014 – март 2015 г.

Разследването ще бъде водено от следовател от столичното следствие, който предстои да анализира "всички договори, сключени с банката при преференциален лихвен процент и изплатените суми по тях, в нарушение на реда за удовлетворяване на кредиторите, предвиден в Закона за банковата несъстоятелност".

Прокуратурата планира да разпита всички депозанти, получили средства от привилегировани влогове, както и да изиска цялата документация, свързана с освобождаването на средства по договорите. Ще бъде назначена и съдебно-финансова експертиза, допълват от СГП.

Информацията за образуването на разследването срещу квесторите в КТБ бе последвана от светкавична реакция на ръководството на БНБ, което категорично се разграничи от действията на Костадинчев и Лютов, уточнявайки, че те "упражняват самостоятелно своите правомощия в рамките на действащото законодателство, освен когато Българската народна банка издава задължителни предписания към тях".

"Квесторите на Корпоративна търговска банка никога не са искали от БНБ, съответно БНБ никога не е издавала предписания за извършване на предоговаряне под каквато и да било форма на влогове на КТБ с нейни клиенти", уверяват от Централната банка.

От БНБ припомнят, че административното намаляване на лихвите по депозитите в КТБ до средния за пазара размер не прави преференциалните депозити гарантирани. Така, ако фондът за гарантиране на влоговете е изплащал такива влогове, това е негова грешка.

"Намаляването с административен акт на лихвите по депозити в банка, поставена под специален надзор, не касае договорния процес между страните, в който се предоставят взаимно договорени привилегировани лихвени условия и не прави влоговете с привилегировани лихвени условия гарантирани влогове", обясняват от Централната банка.

Решението на държавното обвинение да образува дело срещу квесторите в КТБ съвпадна напълно с очакванията на премиера Бойко Борисов, които той изрази на няколко пъти през миналата седмица. Първо, по време на правителственото заседание в сряда той обяви, че в последните си дни като квестори в КТБ Костадинчев и Лютов неправомерно са преправили около 10000 договора за преференциални депозити, така че титулярите им да могат да получат обезщетения от 100 хил. евро, на каквото не са имали право. Борисов изчисли, че от това фондът за влоговете е ощетен със 100 млн. евро.

След това премиерът коментира в събота, че се надява прокуратурата още в понеделник да излезе с някаква позиция по въпроса, както и се случи. Самите Костадинчев и Лютов пък се оправдаха междувременно с това, че стриктно са спазвали указанията на БНБ и на Фонда за гарантиране на влоговете и поискаха независима експертна оценка на действията им.

"Всъщност законът е такъв, ако имаш преференциална лихва, не може след това, защото взимаш повече от другите, обикновените, простите хора, които са на обикновена лихва, вземаш по-дебели лихви, сиреч грабиш. В един момент, когато това трябва да се задейства, ти преправят договора на обикновен договор. Дали е законно или не, аз се надявам още в понеделник да разберем от прокурорите, които всичко това са проверявали, и просто аз съм информиран от полицията и от ДАНС", каза Борисов преди два дни.

В понеделник Борисов отново обясни това в телевизионно интервю. Пред бТВ той нарече хората, които са променили договорите си за преференциални депозити "баровци" и се обяви за оповестяване на имената им. Премиерът обаче отказа да разкрие кои са хората, променили контрактите си за преференциални депозити, тъй като това не било негова работа. Борисов отново заяви, че квесторите на КТБ са отписвали обезпечения по кредити към банката. За пример той даде компаниите "Петрол", "Рубин", "Дунарит", "Авионамс", контролирани до скоро от бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев. Премиерът каза, че тези и куп други компании "са си направили цесии и квесторите са освободили имуществото им". "Само една от сделките е за 90 млн. лв.", обяви Борисов без повече подробности.

Бившият премиер Иван Костов, който се оказа сред депозантите в КТБ, възползвали се от схемата за промяна на договорите за преференциални депозити, пък коментира, че Борисов е бил подведен, тъй като законът му давал право да промени депозита и квесторите не можели да откажат. Той призна, че е имал влог от 155 000 лева с преференциална лихва, от която се отказал след поставянето на банката под специален надзор. "Аз съм в правото си да защитя спестяванията си. Какво трябваше да направя, да им позволя да ограбят и тези пари ли", обобщи ситуацията с депозита си Иван Костов в събота.