Липсата на автомагистрала "Люлин"" е фиаско за пътната политика на страната

Г-н Рангелов, как ще коментирате поредния тежък инцидент в Княжево?

Случаят е много неприятен, и за мащабите на страната е изключително тежък и голям. Но трябва да се знае, че ако не ежедневно, такива в страната стават в по-малки размери.

На първо място бих коментирал инфраструктурата. Аз се занимавам много отдавна с транспорт и още преди 20-30 и повече години, когато се удвояваше и разширяваше пътя през Владая за Перник, ние още тогава с други специалисти, включително и по градоустройство и архитектура казахме, че не това е решението. Трябваше да се търси друг път, който да поеме трасето и тежкия трафик към Гърция, към Македония и въобще към югозападна посока.

Освен че това са 4 и 8 транспортни коридори, трябва да знаете, че най-интензивно автомобилно движение има точно в участъка между София и Перник. Той е по- голям от направлението Пловдив - София и София - Ботевград - Варна и Русе.

Именно изоставането на този участък от привеждането му в магистрален или дублиращ път е причина там стават много често инциденти. И княжевци са в правото си да тропат по масата и да кажат, че така вече не може.

Всички знаем за проекта за изграждане на автомагистрала Люлин, но той няма начин да се осъществи в най-близко време...

Е, закъснението е факт. Но като говорим за закъснение, имайте предвид, че се строят отсечки от пловдивската магистрала - Плодовитово за Стара Загора. Строи се магистралата Каспичан - Шумен, проектира се и имаше готовност да се строи и магистрала Марица.

А автомагистрала Люлин беше забравена и сложена в някакъв друг порядък, тоест, тя не беше приоритет на управлението. Затова аз си позволявам да кажа, че това е фиаско на пътната политика. Тоест там, където има най-голям интензитет, където има най-много пътнотранспортни произшествия, нещата се поставят на заден план, на второ място, а се отива по някои други магистрални направления поради други съображения, които в момента не искам да ги коментирам.

Как ще коментирате предлаганите в момента алтернативни маршрути на княжевския, през Мало Бучино, през Ихтиман и Самоков....

Пътят през Ихтиман и Боровец за Костенец също не е в добро състояние и не е приведен в състояние да поеме големи потоци, макар че и там има също проблеми. Най-близкият възможен маршрут е този през Мало Бучино, но той е един, бих казал селски път и също не е пригоден. Да не говоря пък за обхода през Брезник, който е малко по на запад и е в съвсем ужасно състояние. В това отношение няма алтгернатива и хората от Мало Бучино и от Мошино са прави, че с отбиването на движението в такъв тесен участък се създават нови проблеми с нови възможности и предпоставки за пътнотранспортни произшествия.

От тези нерешени проблеми на инфраструктурата фактически страдат превозвачите. И най-вече са ощетени международните превозвачи, защото това е доста интензивно и важно направление.

Досега говорим само за инфраструктурата, но какво е състоянието на товарния автопарк в страната, защото последната катастрофа не бе причинена от международен ТИР?

Това лято имаше изобилие от пресконференции по безопасност на движението. Много неща се говорят, на теория сме много добре, но практическите ни действия по реални действия и превенция на безопасността на движението са много назад, на години назад сме от европейските пътища. Какво имам предвид?

Първо, автопаркът не се подлага на един строг контрол по време на редовните годишни технически прегледи.

Защо е така?

Администрация. Преди 2-3, може би и 5 години вече тази дейност от МВР се прехвърли към министерството на транспорта. За съжаление трябва да кажа, че това ведомство не пое с чувството на голяма отговорност това бреме. Те предоставиха на около 800 пункта за технически прегледи този контрол и нямат он-лайн информация как те се провеждат. Там, да си го кажем направо, имаме голям либерализъм.

Второ, в България още не е въведена солидарната отговорност на собствениците на транспортни автомобили при пътнотранспортни произшествия. По нашето законодателство вината главно лежи върху водача на пътното превозно средство. А в Европа дори има въведено правило, че който притежава над 10 автомобила - накъде по-малко, някъде повече - трябва да има и техническо лице със съответното образование и подготовка, което носи отговорност за безопасността на колите.

Нормативните изисквания по отношение на техническата изправност на автопарка при нас не са доведени до европейско равнище.

Днес излезе и предложение БДЖ да се включи в намаляването на транзитния поток от ТИР-ове по пътищата на страната, като ги превозва от граница до граница. До колко мислите, че е икономически целесъобразно подобно решение?

Това е стара разработка на специалистите от БДЖ, единия от които е и председател на парламентарна транспортна комисия в Народното събрание. Много се говори за нея, но има конкретни световни практики, че такива действия са ефективни за разстояния от 500 километра нагоре. Под ръководството на бившия генерален директор на БДЖ Владимир Дунчев беше представена конкретна разработка от Свиленград до Калотина, или до София или до Видин, да се возят главно турски автомобили с влакове. Оказа се, че само при голям трафик е възможно да има някаква рентабилност, която е на ръба на равенство на разходи между двата превозвача. Т.е. това е рентабилно при дълги разстояния, които започват обикновено от диагонал на страната или идват от чужбина и минават транзит.

Чуждите превозвачи обаче, които минават през България, не са склонни на такава услуга. А и БДЖ няма съответните жп композиции, да извършва това нещо.

Имаше и още едно предложение - да се забрани движението на тежкотоварни коли по магистралите в събота и неделя. Мислите ли, че това също би било целесъобразно?

В Европа тези забрани са за автомагистрали, а по някои обходни и други пътища движението си остава. Имайте предвид, че за хладилни автомобили, превозващи бързо развалящи се товари, тази забрана не важи, и за контейнерните превози не важи. Тоест, това не е тотално за целия автопарк. По този въпрос имаше обсъждане, което стигна до Народното събрание и превозвачите са категорични, че ние още нямаме условия, за да въведем ограниченията. Например, ако имаше автомагистрала през Княжево, действително трябва да има забрана, но трябва да има и съответно дублиращ обходен път, който да поеме този транспорт. Аз смятам, че не сме готови за това нещо.

Какъв е изходът тогава?

Ако ми позволявате да употребя един стар израз - трябва да се стегнат редиците. Навсякъде има разхлабена дисциплина, ниска взискателност и може би политиците дават тон за това нещо. Моето лично мнение ви казвам - трябва взискателност и перфекционизъм навсякъде. По отношение на инфраструктурата, трябва бързо трябва да се придвижи строителството, поне на някакъв етап, на автомагистрала Люлин.