Липсата на качествени свидетели спъва борбата с организираната престъпност

Българските закони не предвиждат механизми, с които разследваните лица да бъдат мотивирани да съдействат на прокуратурата, а сключените от обвинението споразумения не отговарят на обществените очаквания и в повечето случаи са в полза на разследваните. Това стана ясно на семинар през уикенда под наслов “Държавата срещу организираната престъпност”, организиран от фондация “РискМонитор”.

Съдията от Софийския апелативен съд Красимир Шекерджиев обясни, че няма случай, в който някой от членовете на престъпна група да е свидетелствал срещу останалите, за да им издейства максимални присъди и това да е станало след договорка с прокуратурата.

По време на семинара стана ясно, че делата срещу организираната престъпност в България, по които съдът одобрява споразумения между прокуратурата и подсъдимите, в почти всички случаи са в полза на обвиняемите.

Големият проблем, смята Шекерджиев, се корени в липсата на възможности разследващите да осигурят защитени или анонимни свидетели, тъй като “прокуратурата няма какво да им предложи".

Наказателният кодекс не е предвидил снемане на отговорността от обвиняем и така да го мотивира да даде показания срещу останалите членове на престъпната организация. Евентуалните свидетели дори не могат да разчитат на по-леко наказание. Освен това държавата не е в състояние да гарантира сигурността на тези хора. “Не се сещам за свидетел, който в началото на делото е започнал като анонимен, а в края е завършил като такъв”, аргументира се магистратът.

Няма пробиви в делата за контрабанда

Той отчете, че се увеличават осъдителните присъди по делата срещу наркоразпространението и трафикът на хора, но по случаите на контрабанда няма пробив. Шекерджиев обясни, че при първите две престъпления е по-лесно да се намери някой уличен дилър или жертва на трафик да свидетелства. При контрабандата обаче не е така, защото “пилешките кожички не говорят”. Магистратът обясни, че в контрабандата се въртят изключително много пари и намирането на свидетели е почти невъзможно.

Говорейки за проблемите с корупцията сред борещите престъпността, Шекерджиев отбеляза, че до момента има уволнени и дадени на съд трицифрено число полицаи, двуцифрен брой следователи, едноцифрено количество прокурори и нито един съдия.

Преподавателят от Академията на МВР Веселин Вучков отдаде неефективната борба с организираната престъпност главно на тежките проблеми в досъдебната фаза.

По думите му оперативно-издирвателната дейност е отделена с “китайски стени” от разследването. Последните структурни промени в МВР, след които се създаде самостоятелна дирекция "Досъдебно производство" няма да реши проблема, а отново ще раздели разследващите от оперативните работници.

“Криминалната и разследващата полиция са като чудовището от Лох Нес. Всички говорят за тях, но никой не ги е виждал” заключи Вучков.

Комисията „Кушлев” поиска повече правомощия

В рамките на конференцията представители на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, по-известна като “Кушлев”, поиска законови промени, с които да се разшири кръгът на работата ѝ.

Секретарят на комисията Георги Илиев обясни, че законодателят трябва да разшири обхвата на престъпленията, за които на осъдените може да се конфискува имуществото. Сега действащият закон, например, не включва почти никакви длъжностни престъпления, както и митнически и данъчни нередности.

От комисията се обявиха и за отнемане на имуществото на лица, които за срок от пет години са извършили три умишлени престъпления, без значение какви са. От комисията настояват също за драстично сваляне на прага от 60 000 лева, при който може да започне процедура за отнемане на незаконно имущество. Във Великобритания например минимумът е 1000 паунда.

До момента по искане на комисията съдът е наложил запори за 135 милиона лева, а на първа инстанция са отнети имоти за 3.5 милиона.