Лобиране на светло и тъмно

Комисията по въпросите на гражданското общество продължава да търси оправдание на своето съществуване. През последните две седмици това става чрез "обществени обсъждания" на проектозакон за лобирането. Поканват се сдружения за обучение по обществено участие, на което между другото става въпрос и за лобиране. След това списъкът на присъствалите организации се появява като подкрепящи законопроекта. Това е един от внесените законопроекти (Закон за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност, внесен от Борислав Цеков и група народни представители), другият е известен от предишния парламент. Старанията са по повод проекта на г-н Цеков.

Какъв е замисълът и какво казва самият законопроект?

"Широта" на погледа

Лобистка е дейността "с цел оказване на въздействие при:

1. приемане, изменение, допълнение или отмяна на нормативен или административен акт, както и за отхвърляне на проект за такъв акт;

2. осъществяване или отхвърляне на конкретни управленски мерки и действия, свързани с разработването и/или изпълнението на правителствени програми и инициативи" (чл. 3, ал. 2 от проектозакона).

Според ал. 3 това е още и дейността на лобистите (т.е. лицата, практикуващи лобизъм по занятие), "свързана с организиране, техническа подготовка, информационно осигуряване и експертно съдействие за упражняване на конституционното право на петиции и предложения до държавните органи от един или повече граждани, когато с тях се цели оказване на въздействие в случаите, посочени по-горе".

Тази широта на хипотезата вкарва в "лобирането" всяко застъпничество за обща полза и упражняване на елементарни права за достъп до парламентарна демокрация.

Затова авторите са се принудили да опишат единадесет изключения. По-съществените сред тях са: участниците в тристранните разговори с правителството, медиите, политическите партии, неправителствените организации (финансирани от ЕС и чуждестранни правителства) и най-важното: "Изказване или предоставяне "мнение, становище, изследване или друга информация от общ характер по икономически, социални или политически въпроси, които не съдържат конкретни предложения за приемане, изменение, допълнение или отмяна на нормативни или административни актове, както и за отхвърляне на проекти за такива актове".

Общи приказки? - Да, заповядайте!

Ако тези текстове бъдат приети, а бъдещият закон се спазва, ефектът ще бъде следният:

Организациите, финансирани от местни източници (членски внос, дарения, собствени източници и др. под.), не ще могат да изказват становища пред народни представители, президента, органите на изпълнителната власт и пр.

Не е ясно за какво ще се изказват мнения и становища изобщо, щом те не трябва да имат конкретни предложения

Публично изказани аргументи "за" и "против" дадена политика - нормална част от всяко съвместно разсъждение - биха били осъдителни, напълно законосъобразни ще бъдат само одобрителните възклицания.

Фигурата на ходатайстващия

Според проектозакона лобистът е човек, който "системно контактува" с Народното събрание (т.е. и като депутати, и като групи, и като канцеларии), с президента, вицепрезидента и техните сътрудници, с всички органи на изпълнителната власт и местно самоуправление. Това лобистът може да прави и "по своя инициатива, като използва собствени средства... поне веднъж годишно" (виж чл. 2 и чл. 3, ал. 1). Ако чат-пат дръзнат да изкажат мнение отделни избиратели и техни сдружения, попадат под ударите на закона.

Но дори и да се обявят за "лобисти", на тях ще е забранено "да контактуват" със своите избраници по повод актове по реда на Закона за обществените поръчки, предоставяне на концесии, лицензи и разрешителни за радио-телевизионни дейности, "лицензи и разрешителни по други нормативни актове". Ходатайстването за някой да вземе държавна (общинска) поръчка си остава под масата. Идеите за премахване на административната намеса биха били крайно нарушение на закона.

Забранени за контакти са и данъчните, финансово-контролните и съдебните власти, но при тях и така няма лобиране, а пряко плащане.

Ако екологична организация "изконтактува" отдела за концесиите с тревога, че някой кандидат има лош запис при аналогични дейности в миналото или в други страни - това би следвало да се смята за лобиране. Регистрирана или не като лобистка организацията може да понесе глоба от 2000 до 20 000 лева.

Някои пропуски

Интересно е, че в списъка за лобиране са и Конституционният съд, и Сметната палата, но липсват органите по приватизация.

Ясно е, че гражданин или гражданска организация не могат по свое усмотрение да предизвикат конституционно дело. Вероятно вносителят има предвид публични обсъждания на конституцията, защото контактите с Конституционния съд са възможни по закон само чрез публични инстанции, депутати и партии.

Сметната палата следи за харченето на парите на данъкоплатците. Тя прави това доста дискретно, почти тайно - тези, за чиито пари тя се грижи, в крайна сметка не разбират какво палатата вижда или не вижда. Същите депутати неотдавна гласуваха, че Европейската комисия има достъп до констатациите на палатата и държавния финансов контрол. Сега те забраняват на гражданството дори да пише до Сметната палата.

Хипотеза, при която частно лице или организация лобира (контактува) палатата от гледището на частен интерес, е почти невъзможна, доколкото тя не се занимава с наблюдение на частни финансови потоци и установява само резултата от решения по повод публични такива. Така или иначе резултатът е винаги след решението, лобирането е винаги преди решението. Забраната за контакти със Сметната палата означава всъщност покриване на дейността по контрол над публичните финанси.

Къде са облагите

Хората, които работят в държавните институции (вкл. президентът и парламентът) и техните роднини до 4-то коляно, не могат да взимат дарове. Но могат да вземат пътни, дневни и квартирни за участие "в семинари и други публични прояви". Лобистите обаче могат да финансират предизборни кампании (между 60-я и 30-я ден преди изборите) и тези дарения са публични (чл. 5). Как всичко това ще се прилага, възможно ли е изобщо да се прилага и каква ще е промяната в действителност?

Лобиране и застъпничество

Пример със зелената организация извежда наяве един друг недостатък на проектозакона: липсата на разликата между застъпничество и лобиране. Логически тази разлика е лесна за формулиране. Първото обикновено е действие в името (защитата) на т.нар. общо благо, общо добруване, обща полза. (Общото благо е стока, която всеки ползва по свое усмотрение, но никой поотделно не плаща.) Лобирането е застъпничество на отделния, частния интерес, на интереса, по отношение на който са установими някакви изключителни (частни) права.

Недалновидно законотворецът е решил, че първото е добро, а второто - лошо. Защото разграничителни линии между частно и общо няма. Цялата демокрация чрез политически партии е опит за доказване, че дадени частни възгледи са полезни за всички.

Надзорът

Той е в ръцете на регистъра на лобистите - държавен орган, комуто всички длъжностни лица са длъжни да докладват, ако са станали "свидетели" на опити за лобистка дейност. Описаните в закона дейности на този регистър позволяват да се пресметне, че годишната му брутна издръжка би била между 450 и 550 хиляди лева (без да се смятат наеми, режийни и привилегии от рода на почивни станции и пр.). Доколкото фактическото лобиране за частни интереси може да се извършва легитимно през синдикати, работодатели, дарения за участие в обществени прояви и избирателни кампании и доколкото отделните забрани (и пропуски) в закона така или иначе оставят значителна работа "под масата" - особени причини регистърът да заработи няма, съответно законът няма да може да бъде приложен.

Пример и заключение

Представете си, че някой възложи някому да контактува с министри, депутати и пр., за да ги убеди за спиране, преразглеждане или отмяна на сделката или политика. И възложителят, и изпълнителят са "лобисти" по смисъла на проектозакона. Възможно ли е да се провери какво му е възложено? Не. Възможно ли е да се провери дали изпълнителят е контактувал със съответните "лица"? Не, не е възможно. Би следвало да са налице определени условия:

а) задължение на обекта на лобиране да води записи за това с кого се среща и за какво говори

б) записите и самите писма са публично достояние.

Българската правна и демократична традиция е доста далеч от тези условия. Както стана дума, тя дори не разрешава на издържащите държавната машина (включително депутатите) достъп до информация за това как тя (те) харчат парите им.

Този законопроект противоречи на обещанието правителството да въведе предварителен анализ на въздействията на законодателството (дадено, за да получи заем от Световната банка). Този анализ предполага, че правото на всички граждани (а не само на участниците в "тристранния диалог") на достъп до намеренията правителството, е гарантирано заедно със задължението да се отговаря на коментари на гражданството. Получава се, че единственият начин да работят нормално тези процедури и изобщо демокрацията у нас е всички избиратели да се запишат като лобисти.

Препечатваме текста от в."Капитал"