“Магистрати - олигарси” блокират съдебната реформа

Главният прокурор Никола Филчев и неговото обкръжение бяха обвинени в умишлено блокиране на опитите на 39-ия парламент да осъществи необходимата   съдебната реформа. Критиките отправи алтернативното Национално сдружение на българските прокурори, в което членува и Васил Миков - конкурент на Филчев за поста главен прокурор през 1999 г. През 2003 г. Миков свидетелства пред Висшия съдебен съвет (ВСС) срещу обвинител N1. Тогава съветът, който няколко години по-рано избора Филчев за главен прокурор, разследва сигналите срещу него в злоупотреба с власт и служебно положение и препоръча той да подаде оставката си. Филчев не се съобрази с препоръката и въпреки изнесените скандални факти остана необезпокояван на поста си с мълчаливото съгласие на всички държавни институции.

По време на масовите преназначения в прокуратурата заради промените в конституцията, Филчев отстрани Миков от поста окръжен прокурор на Варна.

"Определени среди в съдебната система, превърнали се в своеобразна номенклатура на съдебната власт, съзнателно препятстват процеса на реформи," заяви Ана Банкова, друг открит опонент на Филчев и член на сдружението на българските прокурори. Във вторник в рамките на форума “Съдебна реформа отвътре” представители на съда, следствието и прокуратурата изложиха своите виждания по належащите промени в съдебната система.

Като реплика на думите на Филчев отпреди десетина дни, че олигарсите, политиците и държавата са пречка в работата на прокурорите, във вторник опонентите на Филчев заявиха, че в действителност "олигарсите-магистрати" използват влиянието си в Конституционния съд (КС) и затова в края на 2002 година той е отхвърлил половината от промените в Закона за съдебната власт, предложени от правителството.

След питане на главния прокурор Никола Филчев с тълкувателно решение N3 от април 2003 г. КС реши, че промени в структурата и правомощията на различните звена на съдебната власт означават промяна в устройството и управлението на държавата, припомни правистката и заключи, че по този начин КС е предрешил неуспеха на всеки радикален опит на това Народно събрание за промяна в устройството и функциите на съдебната власт.

Банкова смята, че през последните 15 години прокуратурата не е разполагала с правомощия, за да отговори на очакванията на обществото. "До голяма степен и до днес прокуратурата си остава подчинена на философията на тоталитарната правосъдна система, в която на съда и прокуратура се отреждаше подчинено положение. Те бяха придатък на репресивния апарат," каза юристката и в тази връзка настоя за  установяване на пряко функционално подчинение на част от полицейския апарат на прокуратурата като единствен начин да се създаде реално ръководство на разследващите органи от страна на прокуратурата.  

В отговор на отправените упреци, макар и не директно към КС, председателят Неделчо Беронов заяви, че ако някой реши да извади една съставна част от една от властите, за да я даде на друга, ще наруши баланса, даден от конституцията. Причината, която затруднявала правораздаването ни и го правело укоримо, според Баронов, не е в разместването на органите, а по-скоро в материалния и процесуалния закон.

Прокуратурата да остане в съдебната власт

Прокурорите от алтернативното сдружение, които неведнъж безуспешно са атакували Филчев, са категорично за оставането на прокуратурата в съдебната власт. Проблемите на обвинителния орган не са от структурно и функционално естество, а по-скоро личностно, повтори Анна Банкова тезата на Миков отпреди няколко месеца, когато за пръв път започна да се дискутира възможността за изваждане на прокуратурата от съдебната власт.

Законодателите прилагат политически подход при реформирането на съдебната система като често пъти се приемат закони, провокирани от казус, свързан с конкретна личност, смятат още прокурорите и настояват за нов тип законодателство.

На този етап от политическите сили само Демократи за силна България (ДСБ) имат ясна концепция за съдебната реформа, свързана със структурни промени – излизане на прокуратурата и следствието от съдебната власт и преминаване към изпълнителната, което ще дава възможност за контрол от страна на парламента.

НДСВ така и не събраха кураж за внесат ново питане до КС с цел да се позволи промяна в конституцията в частта за съдебната власт от обикновено Народно събрание, поради което се наложи да предлагат чрез закон да се ограничат силно правомощията на следствието, но не и неговото закриване. Представители на НДСВ като бившия шеф на парламента Огнян Герджиков заявиха преди месец, че биха приели промяна на начина на избор на главния прокурор, като това да става от парламента по предложение на президента.

Единната информационна система се чака вече 9 години

За необходимостта от въвеждането на единна информационна система за противодействие на престъпността като част от съдебната реформа се обявиха в един глас всички страни в съдебната система на дискусията във вторник. Владислав Славов, председател на юристите в България и член на ВСС, констатира, че съществува съпротива и отпор срещу създаването на тази система. От 1996 г. насам се отпускат бюджетни средства за изграждането ѝ, но това не се случва. От 2002 г. с въпросът е от правомощията на правосъдното министерство, подчерта многозначително Славов. 

Намаляване правомощията и отчетност на ВСС

Мненията на различните страни съвпаднаха по необходимостта от съществено намаляване правомощията на Висшия съдебен съвет, както и от по-голяма отчетност на членовете на съвета. Според Банкова, която дори допусна закриване на ВСС, проблемът с функционирането на съдебната система е пряко следствие от лошото ѝ ръководство.

Нели Куцкова, председател на Съюза на съдиите, настоя парламентът да избира с квалифицирано мнозинство парламентарната квота на ВСС и се обяви за въвеждане на форма на контрол над този орган. Славов пък се обяви конкретно за годишен отчет на съвета пред парламента.

Сред магистратите има консенсус и по въвеждането на двуинстанционно производство за определени категории дела.

За възстановяване на конкурсния принцип като начин за преодоляване на лошата практика на политически назначения в съдебната система, както и за ограничения при назначаване на ръководни постове на външни от съдебната система лица, се обяви още Куцкова.

Според нея, основни приоритети трябва да бъдат утвърждаването статута на Националния институт по правосъдието и детайлизиране на уредбата, свързана с обучението на новоназначените съдии от всички съдебни инстанции. Друг приоритет е разработването на единни критерии за атестиране на съдии и административни ръководители на съдилища, както и въвеждане на автоматизирана система за управление на делата.

НК -плашило, което не решава проблемите

От името на следователите Румен Георгиев акцентира на факта, че през последните години политиците стремглаво увеличават броя на санкциите в Наказателния кодекс. Като резултат те са се удвоили в сравнение с европейските практики, а НК се е превърнал в едно "плашило". На практика това не решава проблема в съдебната система, а държавата няма икономическия капацитет за подобен репресивен апарат, заключи Георгиев.

Повишаване качеството и съществено модернизиране на юридическото образование, въвеждане на специализации през целия професионален живот на магистратите е друг общ приоритети, обединил различните мнения в гилдията.