"Максимална експлоатация": истинската цена за любовта на Германия към месото

Полски работник разказва за експлоатацията в кланицата, която е в епицентъра на най-новото разпространение на коронавируса в Германия. Търсенето на евтино месо подхранва култура на временни договори и пренебрегване на правилата.

Седемте години, прекарани на поточната линия в най-голямата кланица в Германия, са оставили своя отпечатък върху Лукаш Ковалски: разширени вени, болки в гърба, сковани ръце от постоянния студ.

"Машините никога не спират. Залата е шумна и студена", казва 37-годишният мъж, съгласил се да говори, при условие да не се разкрива самоличността му.

Той обикновено идва на работа в 3 ч. сутринта, но сега машините не работят в завода "Реда-Виденбрюк", управляван от семейната фирма "Тьонис", след като се установи, че над 1550 работници са заразени с новия коронавирус.

Полският работник е един от хилядите, поставени под карантина, заедно със съпругата си и дъщеря си, след като и тримата са дали положителна проба. Съпругата му и детето му показват симптоми. Ковалски е просто изтощен и разочарован.

Вчера властите в западната провинция Северен Рейн-Вестфалия поставиха под карантина целия окръг Гютерсло, където се намира фабриката, с неговите 370 000 жители. Подобни мерки по-късно бяха обявени за съседния Варендорф.

Скандалът привлича вниманието към условията, при които работят и живеят работниците на "Тьонис", много от които идват от Румъния, Полша и България.

Минала е седмица, откакто Ковалски казал на своя подизпълнител, че семейството му показва симптоми на Covid-19.

"Заявиха ми, че ако не мога да докажа, че имам коронавирус, би трябвало въпреки това да отида на работа", казва той, говорейки на полски по Скайп. Затова Ковалски отишъл на работа. "Смятах, че в противен случай ще бъда уволнен."

Но бил върнат, когато отишъл в завода. В същия ден било наредено на "Тьонис" да спре производство.

"Работата е тежка. Работя прав, постоянно режа с нож парчета месо", казва Ковалски. Той работи до 200 часа на месец за максимално брутно заплащане от 1500 евро (1700 долара).

"Там има нещо доста сбъркано", казва говорещата полски социална работничка Хана Хелмзориг от християнската благотворителна организация "Каритас", която консултира редица заразени работници в района.

"Тези хора често работят по 10-12 часа (на ден), но много от тях все пак имат нужда от допълнителни плащания от бюрото по труда", казва тя. Някои от тях в отчаянието си ѝ пращат своите фишове за заплата.

Наетите работници може да приготвят месните продукти, продавани от "Тьонис", но техните договори са с някой от множеството подизпълнители на компанията, при ужасни условия.

"Това не може да продължи така. Отношението към тези работници не показва никакво уважение. Някои от тях трябва да се молят за отпуск за почивка", казва Хелмзориг. Има и по-лоши неща: "Извънредният труд не се заплаща. Почистването на работните места не се брои за платени часове."

Печалбите, трупани от "Тьонис" и други компании, се основават на "максимална експлоатация", смята Фолкер Брюгенюрген, изпълнителен член на филиала на "Каритас" в Гютерсло.

"Тази система на временни договори обрича работниците на мизерия. Някои от тях могат да издържат просто няколко месеца или години, но винаги има още икономически мигранти от Югоизточна Европа", казва той.

Здравният работник Константин Праматарски посочва свои примери: трима души в малка стая, а 320 евро за легло и 100 евро за транспорт до и от работа се удържат от месечната заплата.

"Тези хора често не могат да говорят немски и са оставени на милостта на компанията", казва Праматарски, който също работи за "Каритас" и се съсредоточава главно върху работници от България.

Той може да разкаже редица потресаващи случаи: "Баща, който трябвало да заведе дъщеря си на лекар по спешност заради затруднено дишане, беше изгонен от работа, защото е отсъствал един ден", казва той.

При друг случай шестчленно семейство било принудено да споделя една единствена стая и едно легло месеци наред - и това в просперираща Германия, казва той.

Ковалски разказва, че почти никакви предпазни мерки не са били взети за борба с пандемията. Често е имало до 30 човека, работещи съвсем близо един до друг без никаква дистанция. "Казано ни беше да носим маски, но никой не ги носеше в столовата", казва той.

Едва по-късно било дадено указание работните места да бъдат заети през едно. "Но това беше невъзможно при толкова много работници", казва той. "Страхувах се да не се заразя на работа и после да заразя семейството си, но също така се страхувах да не загубя работата си."

Сега "Тьонис" е на прицел, а натискът върху компанията се засилва в резултат на карантината в Гютерсло.

Германското правителство също е принудено да действа, а има планове този тип наемане на работа да бъде обявен за незаконен. От следващата година клането и опаковането на месото ще трябва да се извършва от работници, наети от основната компания.

Ковалски се е прицелил към постоянен договор. "Това, което искам за себе си, е работата и заплащането да бъдат организирани по същия начин, както за германските работници", казва той.

По БТА